Мотиви към решение  № 271 от 20.05.2013г.,

постановено по AНД № 363/2013г. по описа на Районен съд - Разград

 

 

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в с. Р. от Я.П.С. – роден на *** ***, ЕГН **********,***, български гражданин, осъждан, ученик в СОУ “Хр. Ботев” гр. Разград – 10 клас, неженен, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото.

Защитникът адв. Д. Б. от АК – Разград сочи, че нарушителят не е извършил деянието визирано в обвинението и моли подзащитния му да бъде оправдан.

Нарушителят се присъединява към изложеното от защитника.

Районна прокуратура - Разград, надлежно уведомена, по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, съгласно чл. 5, ал. 2 УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.

ОД на МВР - Разград, надлежно уведомена, по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.

РУП Разград надлежно уведомено, по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 19.05.2013г. около 16.00 часа в гр. Разград по бул. Априлско Въстание, в близост до ул. Бабуна, нарушителя и неговата приятелка  М. М. М., с която преди около час се били скарали се срещнали. Нарушителят започнал да я удря. Тогава минаващия св. Е. Ю. отишъл при тях и попитал нарушителя защо прави това. Нарушителят му отвърнал, че не е негова работа. Ю. извадил мобилния си телефон и се опитал да се обади на тел. 112. Тогава нарушителя се нахвърлил върху него и започнал да му нанася удари с ръце и крака, съборил го на земята и продължил да му нанася удари. Преминаващия с автомобила си св. Е. Е., като видял побоя спрял и се затичал към нарушителя за да спре побоя. Като го видял, нарушителя хванал приятелката си за ръката и избягал. Св. Е. се обадил на тел. 112 като на место дошъл полицейски  екип и екип на  ЦСМП. Последните отвели  Ю. в ЦСМП.

 

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на св. Е. Ю., Е. Е., и частично от  обясненията на св. М. М., В. В., и писмените доказателства. Същите са пълни, последователни, логични и съвпадат в детайлите.

Съдът не кредитира с доверия обясненията на нарушителя в които отрича да е осъществил процесното деяние, както и частично обясненията на М. М. /в частта в която не сочи за нанесения побой от страна на приятеля й – нарушителя/, тъй като същите са изолирани от доказателствения материал.

Следва да се изтъкне, че в настоящото производство е ирелевантно счупването на стъклото на входа, тъй като липсва обвинения за това деяние.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира, че нарушителят на горепосочената дата е извършил непристойна проява на публично място.

С оглед на характера на деянието и на личността на нарушителя, съдът стигна до извода, че същият не може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Видно от справката, е че такива многократно са му били налагани, но без резултат. В предвид гореизложеното, съдът не счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 1, ал.4 УБДХ.

Поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието му не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от това лице, посочен в акта като нарушител, и е налице пряк умисъл при осъществяването му от дееца.

При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя.

Съдът не намира смекчаващи отговорността обстоятелства. Данните от справката за съдимост и от характеристичната справка  не дават основание за извод, че се касае до някаква изолирана проява, характерна за младежката възраст. Очевидно налаганите   на нарушителя наказания не са оказали нужния превъзпитателен и възпиращ ефект. При проявената престъпна упоритост на незачитане на установения правов ред, едно по-ниско наказание от наложеното от РРС, би било проява на неоправдан либерализъм. В този смисъл е и  Решение № 412 от 12.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 314/2008 г., II н. о., НК.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителя, съдът отчете и липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.

Друго отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете начинът на извършване на деянието – нанасяне на побой над момиче, а в последствие и над притекъл се на помощ минувач, което е извършено в светлата част на денонощието, в место – булевард където има възможност същото да се наблюдава от множество хора. Това сочи, че нарушителя изразява изключително и грубо незачитане на установения правов ред. Следва да се вземе предвид, че пострадалия е бил откаран в ЦСМП, предвид нанесените му увреждания. Друго отегчаващо отговорността обстоятелство е съдебното му минало – деянието е извършено в изпитателен на наказание ЛС за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 НК – ГРАБЕЖ. Следва да се вземат предвид и изключително лошите характеристични данни, видно от характеристиката му – престъпленията срещу личността явно не са изолирана проява в живота на нарушителя.

Процесното деяние с оглед високата си обществена опасност е граничен случай между административно нарушение по УБДХ и престъпление по чл. 325 НК. Все пак РРС приема, че се касае за административно нарушение, макар и изключително тежко, а не за престъпление по чл. 325 НК. За да стигне до този извод съдът взе предвид младата възраст на нарушителя. Ето защо, процесното нарушение следва да бъде санкционирано с наказание “задържане в структурно звено на МВР” за срок от 15 денонощия. Според настоящия съдебен състав, едно по-леко наказание, не би могло да постигне целите на генералната и индивидуалната превенция.

По възражението на защитата, че РРС неоснователно отказал събиране на гласни доказателства.

Съдът остави без уважение искането на защитата,  за събиране на нови гласни доказателства тъй като намери, че не се налице сочените от защитника основания – съществено разминаване в цвета на блузата на нарушителя – сив и син според различните свидетели. Това според настоящия съдебен състав се дължи на различията във възприятията и обстановката.

Ако въпреки гореизложеното се приеме, че в хода на досъдебното производство и/или в производството пред РС не са събрани достатъчно доказателства за разкриване на обективната истина съгл. чл. 13, чл. 14, чл.18 и чл. 107, ал.2 НПК, или че първоинстанционният съд неоснователно не е уважил доказателствени искания на страните, то няма процесуална пречка Окръжния съд, в производството по обжалване на настоящото решение, сам да събере тези доказателства, без да се връща делото било на РС или на досъдебното производство. Това е така, поради следното :

В мотивите на Решение № 3 от 4.05.2011 г. на Конституционния съд  по к. д. № 19/2010 г. е посочено, че : “Производството по чл. 2 - 6 УБДХ стои най-близо до производството по чл. 78а НК, при което при определени условия районният съдия освобождава лицето от наказателна отговорност и му налага административно наказание "глоба", като решението му СЪГЛАСНО ЧЛ. 378, АЛ. 5 НПК подлежи на проверка пред въззивната инстанция.”

Тези главни мотиви на решението на КС се ползват със сила на пресъдено нещо /вж. в тази насока ПРОФЕСОР Д-Р ЖИВКО СТАЛЕВ И ПРОФЕСОР НЕНО НЕНОВСКИКонституционният съд и правното действие на неговите решения”, изд. Сиби, 1996г., както и СТАНОВИЩЕТО НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД по конституционно дело № 7/2011г./.

Чл. 378, ал.5 НПК, от своя страна гласи : “Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа”.  Глава 21 НПК - “Образуване на производство пред въззивната инстанция”, съдържа разпоредбата на чл. 327 НПК предвиждащ възможност въззивната инстанция, в случая Окръжен съд,  да събира доказателства. Т.е. при обжалването на Решението на Районния съд, в производството пред Окръжния съд е допустимо събиране на нови доказателства, тъй като окръжния съд действа като инстанция не само по правото /както ВКС/, а и по фактите /т.н. “втора първа инстанция”/.

 

В този смисъл съдът постанови решението си.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                        /Атанас Христов/