МОТИВИ към решение № 285/ 30.05.2013 г. постановено по АНД № 389/2013 г. по описа на РРС.

Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 29.05.2013 г., в гр. Разград, в “Кардиологично отделение” в МБАЛ “Св. Ив. Рилски”, Г.Ю.С. е отправял нецензурни думи към работещ в отделението лекар – д-р Сн. Стойкова и е заплашвал същата с физическа саморазправа.

Нарушителят дава обяснения, като не се признава за виновен.

Съдът след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 29.05.2013 г. около 19,30 в гр. Разград, нарушителят бил в “Кардиологично отделение” в МБАЛ “Св. Ив. Рилски”, където била настанена неговата майка. Притеснен от състоянието й, като счел че за нея не се полагат адекватни грижи, тъй като резултатите от кръвните й изследвания не били пристигнали в отделението и се наложило той сам да ги занесе, С. започнал да снима работата на болничния персонал с мобилния си телефон. Свидетелката Ст. – лекар в отделението, го помолила да престане, за да може да изпълнява служебните си задължения, но вместо да направи това, нарушителя започнал да я укорява за работата й , нарекъл я селянка и заплашил да я удари. Поведението му било наблюдавано от служители от персонала на отделението – св. Н., П.. и от пациенти – св. М. За случващото се бил уведомен и св. Д. – охранител в болничното заведение, който извел нарушителя извън сградата на болницата.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на производството по установяване на административното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетлите Ст., Н., П., М., Д., прочетени и приобщени към доказателствата по делото. Същите са взаимно непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги приема за истинни като пресъздаващи действителната фактическа обстановка и ги кредитира изцяло, като такива. Обясненията на нарушителя, касаещи собственото му поведение към св. Ст., съдът не кредитира, като приема същите за изцяло защитна теза, поради противоречието им със свидетелските показания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.

Непристойната му проява се изразява в употреба на ругатни на публично място и оскърбително отношение към дежурния лекар при осъществяването на служебните му задължения, с които действия е нарушен обществения ред и спокойствие. Деянието е извършено на публично място в гр. Разград, пред персонала и пациентите на кардиологично отделение в болнично заведение –МБАЛ “Св. Ив. Рилски”. С посочените по - горе действия - отправянето на обидната реплика “селянка” и заплахите за саморазправа към св. Ст., нарушителят е осъществил състава на административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Поведението му се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същите изразяват пренебрежителното отношение към установените порядки на държане в обществото и към личността, със същото е нарушен обществения ред и спокойствие. Като съобрази изложеното, съдът намира, че описаното по – горе деяние на нарушителите е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ. Предвид по - ниската степен на обществена опасност на деянието и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че то не съставлява престъпление по чл.325 от НК. Действията на нарушителя макар и осъществени при личен мотив са съставомерни от субективна страна, като осъществени при евентуален умисъл.

Същевременно с действията си С. е нарушил обществения ред и спокойствие, което предопределя ангажирането на административнонаказателната му отговорност.

Съставормерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и ангажиране на административната отговорност на нарушителя по смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като обстоятелства смегчаващи отговорността на извършитела тези касаещи степента на личната им обществена опасност, изхождайки от липсата на лоши характеристични данни / неъосъждан, без регистрирани противообществени и криминални прояви/. Като отегчаващи отговорността обстятелства бяха преценени тези свързани със степента на обществена опасност на самото деяние съобразно вида на обществените отношения представляващи непосредствен обект на посегателство и че поведението му е било съпроводено с нарушаване на гарантирания от Конституцията на РБългария права на гражданите /заснемането на работещите в отделението без тяхно съгласие/. Определящ за вида на следващото се наказание обаче, намира че следва да бъде мотива за осъществяване на деянието - притеснението за здравето на неговата майка. Ето защо намира, че спрямо нарушителя, следва да бъде наложено наказание “глоба” от алтернативно предвидените в указа. При определяне на неговия размер, бе преценено обстоятелството, че С. реализира доходи от трудова дейност, поради което и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, счита за съответен на осъщественото от него, такъв в максималния размер на наказанието определена в указа, а именно - 500 лв.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: