Р Е Ш Е Н И Е
Номер 125 15.05.2013
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На двадесет и трети април две
хиляди и тринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
секретар В.Д.
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№1067 по описа за
Производството
е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. със ЗНасл.
Депозирана
е молба от М.М.Д. срещу М.М.Д., с която е предявен иск за делба на недвижим
имот –дворно място в
с. Е., Община Ц. К., Област Разград ул.
*** №**, урегулирано от 962,00 кв.м. при кадастрална основа 990кв.м., с
неуредени дворищно - регулационни отношения за 28 кв.м., съставляващ УПИ IV-263 в кв. 45 по
плана на с. Езерче, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда при
граници: улица, имот V-262, имот XI - 257, имот XII –
257 и имот II-256.
С решение от 19.12.2012 г. на РРС е допуснат до делба следния недвижим имот: дворно място в с. Е., Област Разград ул. *** №**, урегулирано от 962,00 кв.м. при кадастрална основа 990 кв.м., с неуредени дворищно-регулационни отношения за 28 кв.м. , съставляващ УПИ IV-263 в кв. 45 по плана на с. Е., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ 60 кв.м., навес с оградни стени със застроена площ от 18 кв.м. , построен на уличната регулационна линия и второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м при граници: улица, имот V-262, имот XI - 257, имот XII – 257 и имот II-256 между М.М.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН ********** при равни права.
В първото с.з. след допускане на делбата ищецът е направил искане за предоставяне реален дял - възлагане на имота .В същото с.з. ответникът е предявил претенция за заплащане от ищеца, на по-малката от двете суми за извършени от него разходи в размер на 2503лв представляващи ½ от общата стойност през периода 1995г.-1998г., и на увеличената стойност на делбения имот в размер на 2500лв., представляваща ½ от общата стойност на увеличението. Като направените подобрения се изразяват в следното: бетонна плоча на пода на къщата, измазване на вътрешни стени на стаи, изграждане на водопровод, бетонова ограда, бетонови основи на огради, бетонови стълбове на навес и изграждане на навес. Претендира и сумата от 130,16лв – платени данъци за периода 1990-2012г. В същото с.з., другата страна оспорва изцяло претенцията, а относно платен данък до 2008г., като погасена по давност.
За
установяване на извършените подобрения в имота са разпитани свидетелите Ф.Р., М.
К. и А. К.. В показанията си св.Р. установява, че ответникът е живял в къщата с
майка си преди да заминат за Р Турция – преди 1989г. след което тя останала да
живее при ищеца, който се установил в Турция, като се връщала в имота само през
лятото. Ответникът имал друг имот в с.Е., но се грижил за процесния имот, видно
от показанията на св.К.. През периода 1995г-1997г ответникът правил ремонт като
работел лично, имало и работници – превили бетонна ограда, сайвант. Свидетелят К. участвал при ремонта на къщата,
изливали бетон на пода на първия етаж, измазали стените, направили баня,
прокарали мивка, слагали фазер, правили сайвант, на който сложили бетонни
основи, излели бетонна ограда. Материалите и превоза били заплащани от
ответника. Ищецът не е живял в делбения имот след 1989г., а се бил установил в
Република Турция.
Според
заключението на назначената по делото експертиза – имотът не е реално поделяем
на две части. Пазарната цена имота - дворното място и жилищна сграда е съответно
2178лв., на дворно място от 962кв.м., а жилищната сграда – 3000лв, т.е. общо в
размер на 5178лв. Стойността на подобренията към момента на извършването е в
размер на 4481 лв. и същите са увеличили стойността на имота с 1890 лв.
По отношение на искането за възлагане на имота по чл.349 ал.2 от ГПК
заявено от ищеца съдът намира същото за недоказано. Допуснатият до делба
недвижим имот е жилищен. Липсват на първо място доказателства дали притежава друг
недвижим имот - жилище. Втората от двете предпоставки – при откриване на
наследството наследникът да е живял в него също не е доказана. Тази
предпоставка следва да се преценява към 2003, когато е починала майка му - момента
на откриване на наследството. От показанията на св.Ф.Я. – първа братовчедка на
майката на страните, не ищецът, а ответникът и майка му, преди 1989г да заминат
за Турция са живели заедно. След което ищецът се е установил в РТурция и при
него е останала да живее майката на страните, като в имота не е живеел никой.
Т.е нито по време на смъртта на общия наследодател М. М. Д., нито по-късно, се
установява ищецът да е живял в имота. Следователно жилищния имот не следва да
се възлага на ищеца, поради недоказаност на претенцията, в този смисъл т.9 от
ТР №1/19.05.2004г. на ВКС
Предвид
обстоятелството, че допуснатата до делба недвижима вещ е една и същата не е
реално поделяема, както и с оглед неоснователността на възлагателното искане и
невъзможността между страните да бъде постигната спогодба, извършването на
делбата следва да стане по реда на чл.348 от ГПК, като получената при
публичната продан цена да бъде разпределена по равно между двамата
съсобственици.
По отношение на пратенцията на ответника за заплащане на направените от него
подобрения същата следва да се квалифицира по 61 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.30
ал.3 от ЗС, а не по чл.72 или 74 от ЗС в съответствие с ПП-6-74. Не е налице
основанието по чл.12 ал.2 от ЗН, заявено във възражението от процесуалния
представител на ищеца в хода на устните състезания, тъй като към момента на извършването им, е бил
починал общия им наследодател М. М.Д. и ответникът е бил вече съсобственик на
имота заедно с ищеца и тяхната майка. Извършените в имота подобрения не следва
да се квалифицират по чл.12 ал.2 от ЗН, тъй като не са извършени приживе на общия
наследодател-М. М. Д. починал на 26.10.1979г.. Ответникът видно от показанията
на свидетелите Р. К. е бил единствения, който е упражнявали фактическа власт по
отношение на делбения имот, тъй като ищецът е бил в Р Турция, заедно с тяхната
майка в процесния период. Доказано бе, че ответникът е направил тези
подобрения, видно от показанията на свидетелите М. К. и А.К. - извършвали
ремонтните дейности заедно с ответника, като втория свидетел заявява, че
ответникът е закупувал материалите за това и е плащал за закупуване и превоза
на същите. Освен това от показанията на последния се установява, че ответникът е
имал бизнес-държал смесен магазин в селото, т.е. извършените подобрения явно са с негови средства. Няма данни за вложени
средства от друг при извършването им. Вследствие на тези подобрения/тъй като са
довели до увеличаване стойността на имота/: бетонна плоча на пода на къщата, измазване на вътрешни
стени на стаи, изграждане на водопровод, бетонова ограда, бетонови основи на
огради, бетонови стълбове на навес и изграждане на навес, ищецът като съсобственик се е
обогатил от увеличаването на стойността на имота. Тъй като в случая
ответникът е държател на имота, следва да му бъде присъдена по-малката от двете
суми между направените необходими и полезни разноски и увеличената стойност на
имот, а именно 1890лв, съгласно заключението на експертизата, което пълно,
обосновано и неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира. Съобразно
неговия дял извършените подобрения са в размер на 945лв / ½ от 1890лв./,
като в останалата част до първоначално предявения размер от 2500лв претенцията
следва да бъде отхвърлена. Изискуемостта на претенцията по чл.30 ал.3 от ЗС
настъпва с извършването на подобренията, което е през 1995-1998г. Действително
са изминали повече от пет години, но
направеното възражение от ищеца в този смисъл е просрочено, тъй като е сторено едва
в пледоарията на процесуалния му представител, а е следвало да бъде заявено в
първото по делото заседание, при допускане на претенциите по сметки, поради
което е преклудирано. По отношение на претенцията за заплащане на направени
разходи от ответника изразяващи се в платени данъци на имота за периода
1990-2012г. с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС в размер на 130,16лв, съдът
намира за частично основателна, тъй като е погасена по давност за периода до 2008г.,
за което своевременното е възразил ищеца. От приложените приходни квитанции се установява, че размерът
на платения данък за имота от ответника за пет години назад от 2008-2012г./л.49-53
и л.74-79/ е в размер на 158,76лв, като съобразно дела му е в размер на
79,38лв. /1/2 от 158,76лв./, като в останалата част до първоначалния размер от
130,16лв е неоснователен.
По делата за делба разноските
остават за страните така, както са ги направили, поради което е неоснователно
искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски.
Всеки от съделителите следва да
внесе д.т. 4% /1/2 от 7068лв/ върху стойността на своя дял, която за страните е
в размер на 141,36лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС
д.т., съответна на уважената част от претенцията по сметки.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим
имот: Дворно
място в с. Е., Област Разград ул. ****№**,
урегулирано от 962,00 кв.м. при кадастрална основа 990 кв.м., с неуредени
дворищно-регулационни отношения за 28 кв.м. , съставляващ УПИ IV-263 в кв.
45 по плана на с. Е., ведно с
построените в него паянтова жилищна
сграда с площ 60 кв.м., навес с оградни стени със застроена площ от 18 кв.м. ,
построен на уличната регулационна линия и второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м при граници:
улица, имот V-262, имот XI - 257, имот XII – 257 и имот II-256 като получената при публичната
продан цена следва да се разпредели между М.М.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН **********
по равно.
Пазарната стойност на имота е 7068 лв.
ОСЪЖДА
М.М.Д. ЕГН ********** да заплати на М. М.Д. ЕГН********** сумата 945лв/деветстотин четиридесет и пет
лева/ поради неоснователно
обогатяване, предвид увеличената стойност на имота, вследствие на извършени
подобрения и ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки в останалата и част до 2500 лв.
ОСЪЖДА М.М.Д. ЕГН ********** да заплати на М. М.Д. ЕГН**********
сумата 79,38лв/седемдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ представляваща платени данъци, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията по сметки в останалата и част до 130,16лв като погасена по давност.
ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 141,36 лв. /сто и четиридесет и един лева и тридесет и
шест стотинки/ д.т. върху стойността на дела си, както и 50лв/петдесет лева/
д.т. върху уважената претенция по сметки и платени данъци.
ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********,*** 75
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 141,36 лв. /сто четиридесет и един лева и тридесет
и шест стотинки./ д.т. върху стойността на дела си.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: