В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На на седми май две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1767 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.108 от ЗС, чл.59 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от М.С.Н. срещу С.Х.Р. и Н.Н.Р., за признаването и, че е собственик на 1/4 ид. част от имот №*** находящ се в с.О., за който е отреден парцел VІ-*** в квартал ** по плана на селото с площ 619кв.м. при съседи: улица, имот ***, улица, имот *** заедно с построените в него: жилищна сграда състояща се от приземен етаж, преустроен в жилищен със застроена площ от 71,81кв.м състоящ се от три стои и баня и жилищен етаж със застроена площ от 71,81кв.м, състоящ се от три стаи и веранда; полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 81,68кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 26,68кв.м., за осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на имота, както и за заплащане на обезщетение за неправомерното му ползване за период от 25.10.2009г – 25.10.2012г. в размер на 864лв/изменен в с.з./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че живеят 15 години в имота без никой от наследниците да е предявявал претенции за ползването му. Станали са собственици въз основа на давностно владение. Възразяват и относно претенцията за заплащане на исканото обезщетение, поради липса на покана. Предявяват насрещен иск, в условията на евентуалност спрямо първоначалния иск, за осъждане на ищцата, да заплати съобразно размера на своя дял, направените подобрения от тях в имота описани в шестнадесет точки в допълнителната молба /л.44-л.45/ като добросъвестни владелци, при което се е увеличила стойността на имота в размер на 1120лв/изменен в с.з./лв, ведно със законната лихва от завеждане на главния иск, да им се признае право на задържане върху процесния имот. Евентуално претендират като недобросъвестни владелци за заплащане на сумата 713,75лв/изменен в с.з./, представляваща по-малката измежду сумите на направените разноски и тази, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения и евентуално претендират същата сума като държатели, с която ищцата съразмерно с дела си, се е обогатил неоснователно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Дядото на ищцата Ц. С. С. е починал на 26.12.1995г. Същият бил собственик на процесния имот – дворно място от 610кв.м. представляващо парцел №VІ-*** от кв.** по плана на с. О., ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска сграда, съгласно определение на РРС по гр.д.№207/1991г., с което е одобрена постигната съдебна спогодба. Същият след смъртта си е оставил като свои наследници дъщеря си Н.Ц. С. - майката на ищцата и сина си – С. Ц. С.. Н.Ц. С. е починала на 03.01.2005г., като оставила за свои наследници ищцата и нейната сестра. Ответниците живеели в гр. Р., били техни роднини и през 1994г. работели в с. О.. Разбрали се с Ц. С. да заживеят тогава в имота, като се уговорили и да му заплатят сумата от около 3500-4000лв, за да го закупят. През 1995г. С. С. починал и не била осъществена договорката, ответниците да придобият имота чрез покупка. След това св. С. С. - негов син и вуйчо на ищцата, се разбрал с ответниците, да му гледат прасета и по този начин да се издължават, като му дали и пари - 1000лв, като част от уговорената цена за покупка на имота. Ответниците започнали да правят ремонт в имота в периода от 1994г. до 2005г. - била направена циментова замазка на пода на къщата, боядисали врати и прозорци, поставили улуци, баня в приземния етаж, сложили ламперия по стените, остъклили терасата, направили отоплителна инсталация, остъклили сундурмата, сложени били дървени навеси в стопанския двор - бетонови хранилки за животни. Ищцата през това време работела в чужбина и не е ходила в имота, нито е контактувала с ответниците. След смъртта на майка и на 05.01.2006г, упълномощила вуйчо си - св. С. С., да я представлява при покупко-продажба на имота в с. О.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като последователни, логични, непротиворечащи си. Твърдението на процесуалния представител на ответниците, за некредитиране показанията на св. С. - чичо на ищцата, съдът намира, че макар и явно заинтересован от изхода на делото, показанията му по отношение на релевантните факти, следва да бъдат обсъдени във връзка с останалите доказателства по делото.

Според заключението на съдебно - техническата експертиза, пазарния наем на имота в периода 25.10.2009г. до 25.10.2012г. е в размер общо на 3456лв., пазарната цена на имота - дворно място и жилищна сграда е в размер 6057лв. Стойността на извършените подобрения е в размер на 2995лв, в резултат на което стойността на имота с тях е в размер на 9052лв. Съдът няма причина да не кредитира заключението на вещото лице като компетентно, достатъчно пълно, ясно е обосновано, независимо от възражението на ищцата. Същото е отговорило на поставените задачи, а в с.з. допълнително обосновава и отговорите си. В този смисъл съдът намира за неоснователна молбата от ищцата депозирана на 13.05.2013г., след приключване на устните състезания, че е останал неизяснен въпросът каква е реалната стойност на имота, вида и характера на подобренията, в която моли за “отмяна на дадения ход по същество и връщане на делото в съдебно заседание”, с оглед обосноваване на евентуално искане за тройна експертиза. Както вече бе отбелязано, заключението на вещото лице е отговорило компетентно пълно на поставените задачи, а и на лично зададените въпроси от ищцата в с.з. и не е необходимо назначаването на друга експертиза. Освен това реалната стойност на процесния имот, както твърди ищцата в тази молба, не е релевантен към нейната претенция.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Така предявеният първи иск, за признаване на ищцата, че е собственик на ¼ ид. част от процесния имот и осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението, намира своето правно основание в чл.108 от ЗС. Към настоящия момент са налице комулативно необходимите предпоставки за неговото уважаване – ищецът да е собственик на имота, в случая на ид. част от него, ответникът да го държи и това държане да е без основание. Процесният имот през 1994г. е предоставен от Ц. С. на двамата ответници, да го ползват и евентуално да го придобият като заплатят уговорена сума. Такава сделка не се е осъществила като през 1995г., Ц. С. е починал. В случая съдът намира, че възникналото правоотношение между тях навежда на фактическия състав на заем за послужване, който е и неформален договор. В този смисъл са неоснователни доводите на ответниците, че е бил налице предварителен договор между страните. Дядото на ищцата фактически е предоставил ползването на имота на ответниците за неопределен срок от време, като не е получавал възнаграждение за това. Тъй като липсва уговорен срок, заемодателят може по всяко време да поиска връщането на вещта и договорът се прекратява съгласно чл.249 ал.2 от ЗЗД. До момента на предявяване на исковата молба ответниците са ползвали имота при условията на заем за послужване, но след предявяване на исковата молба от ищцата - наследник на заемодателя освен, че договора е прекратен от този момент, е налице и искане за връщането му. Не се оспорва обстоятелството, че ответниците към момента държат имота, т.е. е налице втората предпоставка на ревандикационния иск. Имотът се държи от ответниците без основание, тъй като правното им основание, е отпаднало с предявяване на исковата молба, тъй като от този момент е бил прекратен и договора за заем за послужване. Неоснователно съдът намира възражението на ответниците, че са придобили имота чрез давностно владение продължило повече от десет години. На първо място съгласно чл.68 ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя, а според чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10години. Ответниците са придобили фактическата власт върху имота при условията на заем за послужване и са държатели, а не владелци на имота. За да се превърне държането им във владение, е следвало да демонстрират пред собственика Ц. С., а в случая след неговата смърт/1995г/ - спрямо неговите наследници двете му деца – майката на ищцата Н.Ц. С. и нейния брат – Св.С., промененото си намерение по такъв начин, че да изключва по несъмнен начин правото им на собственост. В случая не се установява това да е сторено по отношение на майката на ищцата, която е починала през 2005г., както и по отношение на св.С.. Не се доказа да е имало явна демонстрация от тяхна страна и отричането на правото на собственост спрямо наследниците на Ц. С.. Напротив показанията на свидетелите разпитани по искане от ответниците, установяват уговорки между тях и св.С. за закупуване на имота. Св.Н. съобщава за “пазарлък със сина на бай Ц.”, както и твърди, че собствениците на къщата са искали да минат пред нотариус, имали готовност да я купят. Св.И. съобщава, че първият ответник е дал на св.С. пари като капаро за къщата, гледал му е и прасета, последното се потвърждава и от показанията на св.Н.. Св.Д. С., сочи, че ответниците са в къщата по уговорка със собственика да живеят и евентуално да я купят, но впоследствие са се “разбунтували наследниците”. От показанията на всички тези свидетели не може обаче да се достигне до извода, че е било променено намерението на ответниците - да държат вещта като своя, да отричат правата на наследниците на Ц. С. и съответно да е започнала да тече давност/в този смисъл е и зад. практика напр. Р-е №270/20.05.2010г. на ВКС гр.д.№1162/09г ІІг.о./. Извършването на ремонти в имота само по себе си, са действия на управление и не сочат за отричане на правата на съсобствениците. Единствено от показанията не тези свидетели, се установяват продължилия повече от десет години период на упражняване на фактическа власт /държане/ от ответниците. Поради което не се доказа същите да са придобили имота по давностно владение.

Вторият иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 864лв., за неправомерно ползване на имота за периода от 25.10.2009г. до 25.10.2012г., е неоснователен и недоказан. Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В случая, не е налице предпоставката от фактическия състав на разпоредбата “без основание”. Ползването на имота в процесния период от ответниците, черпи основанието си от действащия спрямо ищцата като наследник, договор заем за послужване сключен с нейния наследодател, който е прекратен с подаването на исковата молба от ищцата. Няма данни преди този момент -, да е била отправяна покана към ответниците за освобождаване на имота. Едва след предявяването на иска, ползването на имота от ответниците е без правно основание, но не и в предходен период, поради което е неоснователна претенцията на ищцата за заплащане на претендираното обезщетение.

По отношение на предявеният от ответниците насрещен иск с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС, за заплащане на сумата 1120лв., за направените подобрения в имота, като добросъвестни владелци: Подобрения на един имот има винаги, когато вложените труд, средства и материали са довели до трайно, обективно увеличение на стойността му, когато чрез извършените от подобрителя действия е постигнато увеличение стойността. Ответниците като страна по неформален договор заем за послужване са държатели, а не владелци на имота. Установяване на фактическа власт върху имот при условия на заем за послужване прави лицето държател, а не владелец. В ТРОСГК №№88/64г., се подчертава, че по отношение на подобрителя, като не е владелец, разпоредбите на чл.71, 72 и 74 то ЗС не се прилагат. Това е залегнато и в т.1 ППВС №6/74г. Следователно насрещният иск с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС, следва да бъде отхвърлен. Такава е претенцията по чл.74 ал.2 от ЗС, тъй като ответниците не са и недобросъвестни владелци, а са държатели. Поради неоснователността на насрещния иск ответниците нямат право да задържат имота на основание чл. 72, ал.3 от ЗС.

Основателен е евентуалния иск на ответниците с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 713,75лв. Същият е субсидиарен и се разглежда само доколкото страната не разполага с друга защита на соченото като накърнено материално право – в т. см. т.8 и 9 от ППВС №1/79г. Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, като в случая следва да получи по-малката сума между извършените разходи и увеличената стойност на имота. Предвид заключението на вещото лице тази по-малка сума съобразно дела на ищцата е в размер на 713,75лв/изменен в този размер в с.з./, която ищцата следва да заплати на ответниците на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.

С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят направените разноски от ищеца, предвид уважената претенция по единия иск, а именно сума в размер на 337,22лв., представляващи д.т. по първия иск, ½ от адвокатско възнаграждение и за вписване на молбата, като съдът не приема, че разноските в т.6 и 7/л.80/, са направени във връзка със завеждането и разглеждането на делото.

Ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски съразмерно на уважения евентуален насрещния иск, а именно 440лв., от които платена държавна такса, адвокатско възнаграждение/200лв платено за насрещния иск в пълномощното/ и депозит за вещо лице. По отношение на посочените в списъка разноски по т.2 и 5/л.81/ няма доказателства да са били извършени.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.Х.Р., ЕГН********** и Н.Н.Р., ЕГН********** двамата с адрес *** ДА ОТСТЪПЯТ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО по отношение на недвижим имот №*** находящ се в с.О., за който е отреден парцел VІ-*** в квартал ** по плана на селото с площ 619кв.м. при съседи: улица, имот ***, улица, имот *** заедно с построените в него: жилищна сграда състояща се от приземен етаж, преустроен в жилищен със застроена площ от 71,81кв.м състоящ се от три стои и баня и жилищен етаж със застроена площ от 71,81кв.м, състоящ се от три стаи и веранда; полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 81,68кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 26,68кв.м. на М.С.Н., ЕГН********** ***

ОХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от М.С.Н., ЕГН********** ***, срещу С.Х.Р., ЕГН********** и Н.Н.Р., ЕГН********** двамата с адрес ***, за заплащане сумата 864лв/осемстотин шестдесет и четири лева/ като обезщетение за неправомерно ползване на ¼ ид. част за период от 25.10.2009г.-25.10.2012г. на недвижим имот №*** находящ се в с.О., за който е отреден парцел VІ-*** в квартал ** по плана на селото с площ 619кв.м. при съседи: улица, имот ***, улица, имот *** заедно с построените в него: жилищна сграда състояща се от приземен етаж, преустроен в жилищен със застроена площ от 71,81кв.м състоящ се от три стои и баня и жилищен етаж със застроена площ от 71,81кв.м, състоящ се от три стаи и веранда; полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 81,68кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 26,68кв.м

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от С.Х.Р., ЕГН********** и Н.Н.Р., ЕГН********** двамата с адрес ***, против М.С.Н., ЕГН********** *** искове за заплащане на сумата 1120лв /хиляда сто и двадесет лева/, за направените в имота подобрения с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС и за сумата 713,75лв /седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ с правно основание чл.74 ал.2 от ЗС.

НЕ ПРИЗНАВА ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ в полза на С.Х.Р., ЕГН********** и Н.Н.Р., ЕГН********** двамата с адрес ***, върху недвижим имот №*** находящ се в с.О., за който е отреден парцел **-*** в квартал ** по плана на селото с площ 619кв.м. при съседи: улица, имот ***, улица, имот *** заедно с построените в него: жилищна сграда състояща се от приземен етаж, преустроен в жилищен със застроена площ от 71,81кв.м състоящ се от три стои и баня и жилищен етаж със застроена площ от 71,81кв.м, състоящ се от три стаи и веранда; полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 81,68кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 26,68кв.м. до окончателното изплащане сумата за подобренията.

ОСЪЖДА М.С.Н., ЕГН********** ***, да заплати на С.Х.Р., ЕГН********** и Н.Н.Р., ЕГН********** двамата с адрес ***, сумата 713,75лв, /седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.Х.Р., ЕГН********** и Н.Н.Р., ЕГН********** двамата с адрес *** ДА заплатят на М.С.Н., ЕГН********** ***, сумата 337,22лв./триста тридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ за направените разноски по делото.

ОСЪЖДА М.С.Н., ЕГН********** *** ДА заплати на С.Х.Р., ЕГН********** и Н.Н.Р., ЕГН********** двамата с адрес ***, сумата 440лв /четиристотин и четиридесет лева/ за направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: