Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

гр. Разград 16.05.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 25.04.2013г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1888 по описа на Разградски районен съд за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Биовет” АД ЕИК *****, представлявано от изпълнителния директор А. Ж. И., чрез пълномощника Т.И.Г., с потвърдена в о.с.з., в т.ч. и Заявлението по ч.гр.д. № 1460/2012г. на РРС, от пълномощника адвокат В.П. ***, упълномощена от изпълнителния директор А. Ж. И., с която е предявен иск за установяване, че ответникът “Химик” АД, ЕИК **** дължи на ищеца сумата общо 2492.60 лв., от които – по фактура № 0600003105/28.11.2011г. сумата от 1368.77 лв. за получена от ответника ел. енергия за м. ноември 2011г., ведно с лихва за забава от 108.56 лв., считано от датата на издаването на фактурата – 28.11.2011г. до 03.09.2012г., както и по фактура № 0600003156/23.12.2011г. сумата от 946.90 лв. за получена от ответника ел. енергия за м. декември 2011г., ведно с лихва за забава от 68.37 лв., считано от датата на издаването на фактурата – 23.12.2012г. до 03.09.2012г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението до съда – 04.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 49.85 лв. представляваща разноски в по ч. гр. д. № 1460/2012г. на РС – Разград. Претендират се присъждане на направените разноски. В с.з. пълномощникът адвокат В.П. *** поддържа изцяло ИМ, като излага подробни съображения.

Ответникът, чрез изпълнителния си директор Я. К. депозира отговор на ИМ. Оспорва изцяло исковите претенции. Излага подробни съображения. Сочи, че ищецът няма право да търгува с ел. енергия, поради което сделките обективирани в процесните фактури са нищожни, тъй като противоречат и заобикалят закона.

При условия на евентуалност, предявява възражения за прихващане с вземане на ответника срещу ищеца за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в унищожаване на вещи и съоръжения, собственост на ответника, съставляващи:

- паропровод – 220 м. с диаметър ф 200 мм, представляващ стоманена безшева тръба за високо налягане, на обща стойност 6 000 лв., от които в настоящото производство се претендира сумата от 1 000 лв.

- електрически алуминиев кабел, с дължина 900 м., с напречно сечение 90 кв.м. за високо напрежение 20кV, на обща стойност 3 000 лв., от които в настоящото производство се претендира сумата от 492.60 лв.

- преобразувател на диференцирано налягане марка “сапфир 22ДД” – три броя на стойност 500 лв. всеки един , от които в настоящото производство се претендират само до размера на 500 лв.

- разходомер/топломер марка и модел “CF300S2” – един брой на стойност 1 000 лв. от които в настоящото производство се претендират само да размера на 5 00 лв.

Сочи се, че непозволеното увреждане е осъществено от служители на ищеца или наети от него лица при извършване на строително – монтажни работи по изграждане на спортно тренировъчен комплекс на терен, находящ се в гр. Р., собственост на “Биовет” АД, с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, установено на 17.04.2012г., на обща стойност 11 500 лв., от които се моли за прихващане на сумата от 2 492.60 лв. В с.з. изпълнителния директор и пълномощника адвокат М. *** поддържат отговора, като излагат и подробни съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а и от събрания доказателствен материал се установява, че ответникът „Химик” АД е нямал собствено директно електрозахранване на средно напрежение от 20 kV към „Е.ОН България” /сега „Енерго-Про” ЕАД/, а е получавал електоренергия през ел. подстанцията, собственост на ищеца „Биовет” АД. Между страните е сключен и писмен договор № 8 от 30.08.2007г. /л. 132-134/, по силата на който ищецът е длъжен да осигури на ответника услуга захранване с ел. енергия от собствените си ел. съоръжения за средно напреженение. Количеството доставяна ел. енергия е отчитано чрез измервателни прибори – електромер /чл. 5 от дотговора/. За целта двете дружества съвместно отчитат показанията, след което съставят двустранен констативен протокол /чл. 9 от Договора/ л. 135-136.

Въз основа на горното, ищецът е издал :

- фактура № 0600003105/28.11.2011г. за сумата от 1368.77 лв. за получена от ответника ел. енергия за м. ноември 2011г.,

- фактура № 0600003156/23.12.2011г. сумата от 946.90 лв. за получена от ответника ел. енергия за м. декември 2011г.

Горецитираните фактури и Договор не бяха оспорени.

Видно от заключението на неоспореното и прието от съда като пълно, обосновано и компетентно заключение на СИЕ, е че размерът дължимите суми досежно главниците по фактура № 0600003105/28.11.2011г. и по фактура № 0600003156/23.12.2011г. отговаря на претендираните от ищеца суми.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави договорените услуги, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключения процесен Договор. Не се спори, че услугите предмет на договора са получени от ответника, ето защо, последния дължи претендираните от ищеца суми досежно главниците. Това обосновава, че предявения иск е доказан досежно главницата, както по основаване, така и по размер, и като такъв следва да бъде уважен.

Относно иска за мораторна лихва.

Съгласно, чл. 84, ал.1 ЗЗД, „Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му”.

Ищецът претендира законната лихва върху сумите по процесните фактури, считано от издаването им. Съгласно чл. 14 от процесния Договор № 8/30.08.2007г., „плащането на сумите се извършва в срок от 5 работни дни от датата на издаване на данъчната фактура.” Ето защо, ответникът е изпаднал в забава не към датата на издаване на процесните фактури, а след изтичането на 5 работни дни от издаването им.

Така досежно задължението по фактура № 0600003105/28.11.2011г., мораторната лихва следва да се присъди за периода 06.12.2011г. – 03.09.2012г. Същата изчислена със софтуерен продукт възлиза на сумата от 105.54 лв.

Така досежно задължението по фактура № 0600003156/23.12.2011г., мараторната лихва следва да се присъди за периода 04.01.2012г. – 03.09.2012г. /Съгл. чл. 72, ал.2 ЗЗД „Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден”./ Същата изчислена със софтуерен продукт, възлиза на сумата от 65.23 лв.

Т.е. общата дължима от ответника сума за мораторна лихва възлиза на сумата от 170.77 лв. Ето защо, за разликата до първоначално претендирания размер на мораторната лихва от 176.93 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед частичното отхвърляне на иска досежно мораторната лихва, то съответно досежно направените разноски от страна на ищеца по заповедното поризводство в размер на 49.85 лв., същите следва да бъдат намалени на 49.72 лв., като за разликата искането на ищеца за присъждане на разноски в заповедното производство следва да се отхвърли.

По възражението на ответника, че процесния Договор е нищожен, тъй като има невъзможен предмет.

Липса на предмет или невъзможен предмет е налице когато липсва обект на правоотношението – напр. вещта е погинала или е извадена от гражданско обръщение. В случая предмет на процесния Договор № 8 от 30.08.2007г. е годен обект – електорзахранване. Т.е. не се касае нито за погинала вещ, нито за такава извадена от гражданското обръщение. Доколкото разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД изрично предвижда като самостоятелно основание за нищожност на договорите началната невъзможност на техния предмет, това основание изключва общото основание за нищожност, предвидено в чл. 26, ал.1 ЗЗД, а именно противоречието със закона /вж. мотивите към т. 1 от Тълкувателно Решение № 4/2009 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2009 г. на ОСГК на ВКС/.

По възражението на ответника, че процесния Договор е нищожен, тъй като е сключен в противоречие със закона и при заобикаляне на Закона.

Не всяко противоречие със закона или заобикалянето му е основание за нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а само когато предметът на сделката е незаконен или когато основанието й противоречи на закона /така и Решение от 8.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 727/2005 г., II о., ТК/. В случая липсата на лиценз за продажба на ел. енергия не означава, че предметът на сделката е незаконен, нито че основанието й противоречи на закона. Ето защо, не е налице соченото основание водещо до нищожност на договора и по арг. на чл. 53, ал.7 ЗЕ.

По възраженията за прихващане.

Ответникът, който носи доказателствената тежест относно възраженията за прихващане, не извърши пълно и главно доказване относно факта, че е носител на правото на собственост върху процесните вещи. Респективно, твърдението му за причинени вреди, останаха недоказани. Ето защо, възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено изцяло, като неоснователно и недоказано.

По държавните такси и разноските.

С молбата са предявени два кумулативно съединени иска – първия за сумата от 2315.67 лв. /главница/, а втория за сумата от 176.93 лв. /мораторна лихва/.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 от ГПК, при кумулативно съединени искове се дължи държавна такса по всеки иск. Размерът на дължимата държавна такса се определя по правилото на чл. 1 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 4 % върху цената на иска, но не по – малко от 50 лв., а според чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума.

Ето защо,

- за първия иск се дължи държавна такса в размер на 92.63 лв.

- за втория иск се дължи държавна такса в размер на 50 лв.

Т.е. дължимата държавна такса за всички искове предявени с процесната искова молба е 142.63 лв. От нея следва да се приспадне внесената по заповедното производство ДТ в размер на 49.85 лв., както и внесената с ИМ сума от 49.85 лв. Ето защо, невнесената и дължима ДТ е в размер на 42.93 лв. С оглед изхода от делото, същата следва да бъде внесена по сметка на РРС от страните, като ищецът заплати 0.11 лв., а останалата част от 42.82 лв. следва да бъде заплатена от ответника.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1306.61 лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски от 1309,85 лв., искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1.93 лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски от 780 лв., искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно.

Воден от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът “Химик” АД, ЕИК 826043835, със седалище и адрес на управление гр. Р., *****, представлявано от изпълнителния директор Я. Г. К., ДЪЛЖИ на ищеца “Биовет” АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., общ. П., обл. П., ул. *** № **, представлявано от изпълнителния директор А. Ж.И., следните суми, за които е издадена Заповед № 2192 от 10.09.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1460/2012г. по описа на Районен съд – Разград:

- 2 315.67 лв. /две хиляди триста и петнадесет лева и 67 стотинки/, представляваща незаплатена доставена електрическа енергия, от която по фактура № 0600003105/28.11.2011г. сумата от 1368.77 лв. за получена от ответника ел. енергия за м. ноември 2011г., както и по фактура № 0600003156/23.12.2011г. сумата от 946.90 лв. за получена от ответника ел. енергия за м. декември 2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

- 170.77 лв. /сто и седемдесет лева и 77 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата от 1368.77 лв. по фактура № 0600003105/28.11.2011г. за периода от 06.12.2011г. – 03.09.2012г. и върху сумата от 946.90 лв. по фактура № 0600003156/23.12.2011г. за периода 04.01.2012г. – 03.09.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 176.93 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

- 49.73 лв. /четиридесет и девет лева и 73 стотинки/ - разноски по ч.гр.д. № 1460/2012г. по описа на Районен съд – Разград, като ОТХВРЪЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 49.85 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно и недоказано възражението за прихващане, предявено от “Химик” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Р., ***, представлявано от изпълнителния директор Я. Г. К. ПРОТИВ “Биовет” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., общ. П., обл. П., ул. **** № **, представлявано от изпълнителния директор А. Ж. И., за причинени имуществени вреди на ответника от страна на служители на ищеца или наети от него лица, при извършване на строително - монтажни работи по изграждане на спортно – тренировъчен комплекс на терен находящ се в гр. Разград, собственост на „Биовет” АД, гр. П., с правно основание чл. 49 ЗЗД, установено на 17.04.2012г., на обща стойност 11 500 лева, до размера на 2 462.60 лева, при унищожаването на:

- преобразувател на диференцирано налягане марка “Сапфир 22ДД” – три броя на стойност 500 лв. всеки едни , от които в настоящото производство се претендират само до размера на 500 лв.

ОСЪЖДА “Химик” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано от изпълнителния директор Я. Г. К., да заплати по сметка на Районен съд – Разград сумата от 42.82 лв. /четиридесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса.

ОСЪЖДА “Биовет” АД ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. П., общ. П., обл. П., ул. **** № **, представлявано от изпълнителния директор А. Ж. И. да заплати по сметка на Районен съд – Разград сумата от 00.11 лв. /еднинадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса.

ОСЪЖДА “Химик” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано от изпълнителния директор Я. Г. К., да заплати на “Биовет” АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П., общ. П., обл. П., ул. *** № **, представлявано от изпълнителния директор А. Ж. И. СУМАТА от 1306.61 лв. /хиляда триста и шест лева и 61 стотинки/, представляваща деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер на претендираните разноски от 1309,85 лв. като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА “Биовет” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., общ. П., обл. П., ул. ****№ ****, представлявано от изпълнителния директор А. Ж. И. да заплати на “Химик” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано от изпълнителния директор Я. Г. К. СУМАТА от 1.93 лв. /един лев и деветдесет и три стотинки/, представляваща деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер на претендираните разноски от 780 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :