МОТИВИ към присъда № 258/ 15.05.2013 г. постановена по НЧХД № 1017/2012 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от И.Н.И. против Б.С.М., последният е обвинен в това, че на 13.10.2012 г. в гр. Р. е причинил на тъжителя лека телесна повреда изразяваща се в травма на лява орбита, хематом и изразен оток на клепачите/повече на долния/, с подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата, откъм външния очен ъгъл и разкъсно-контузна рана на долния клепач, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъплеине по чл. 130 ал.1 НК.

В хода на производството са приети за съвместно разглеждане предявените с тъжбата граждански искове срещу подсъдимия и неговата майка, с който тъжителят претендира те да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди и сумата 35,00 лв., представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане.

Като граждански ответник в производството е конституирана майката на непълнолетния подсъдим – С.М.Х..

Подсъдимят дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не оспорва изложените в тъжбата обстоятелства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Вечта на 13.10.2012 г., тъжителят и свидетелките И. и П. вървели в посока от градския парк, към центъра на гр. Р. Докато минавали по “П.” мост, от другата страна на улицата, в срещуположна на тяхната посока на движение вървели група младежи, сред които били подсъдимия, св. Ч. и още две момчета. При разминаването на двете групи, от тази на М. почнали да подвикват на двете момичета, на което от своя страна св. П. им отвърнала, наричайки ги селяндури. След тези й реплики, подсъдимят се отделил от компанията си, пресякъл моста, застанал пред тъжителя, задал му въпрос: “Тези момичета с теб ли ще се правят на отворени?”, след което го ударил с юмрук в областта на лявото око. От удара пастрадалия залитнал и паднал на земята, изправил се и побягнал от мястото на инцидента. Свидетелките И. и П. също го последвали, а подсъдимия и неговите приятели продължили по пътя си.

След инцидента И. се прибрал в дома си, с подуто ляво око и рана под него. Св. Т. – негова майка я промила. От свидетелските показания на същата се установява и че наколко дни след инцидента, той не посещавал учебни занятия. Известен период от време – около месец след това, не смеел да излиза от дома си, защото се страхувал да не бъде нападнат отново от подсъдимия. Близо месец бил и с оток на удареното око и кръвоизлив в него. Приемал болкоуспокояващи и му били поставяни компреси, били му предписани и очни капки и крем за намазване на раната на клепача.

Приетите в хода на производството писмени доказателства установяват, че на 31.10.12 г. пострадалия е извършен преглед от специалист-дерматолог, който е предписал и съответно медикаментозно лечение на белег на лявата буза. Стойността на прегледа е 20,00 лв., според представения касов бон. Установява се и че на 15.10.2012 г. е бил прегледан от съдебен лекар, началник отделение при МБАЛ “Св. Ив. Р.”, като за резултатите от същия е изготвено и приложеното към тъжбата, съдебно-медицинско удостоверение, в което са описани установените увреждания. Стойноста на услугата, възлиза на 15,00 лв., според представения талон от същата дата.

От заключението по назначената в хода на производството съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента, пострадалия е получил: хематом в областта на лявото око/кръвонасядане на кожата с оток на меките тъкани повече на долния клепач на окото/. Малък кръвоизлив под склерата във външния ъгъл на същото око. Разкъсно-контузна раничка с елипсовидна форма в средната част на долния клепач на лявото око, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Средния оздравителен срок за нараняванията, според вещото, е около 20 дни. Експерта сочи още, че уврежданията са били придружени с болки в областта на удареното око, пароди отока на меките тъкани е било налице временно нарушение на зрението на окото, а като последица от разкъсно-контузната рана е останал белег, установен при преглед от специалист – дерматолог.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка, въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите Т., И., П., Ч., изцяло се подкрепят и от обясненията на самия подсъдим. Сочените гласни доказателствени средства са непротиворечиви и взаимно допълващи се, очертаващи идентична фактическа обстановка. Същите установяват механизма и хронологията на действита на подсъдимия и пострадалия, като по този начин изясняват и всички факти от състава на престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение с депозираната тъжба. Същите се подкрепят и от заключението по назначената и изслушана в съдебно следствеи съдебно-медицинска експертиза, поради което и като истинни съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло.

Подсъдимият е ученик в “С. у.” в гр. Р. неосъждан. От представените характеристични справки и сведения , се установява, че е воден на отчет в ДПС за периода 2005 г. – 2007 г. На 12.09.2012 г. от МКБППМН гр. Завет, по преписка с изх. № ЗМ – Рз – 424/12 г. на РУП Р. му е наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал.1 т.1 от ЗБППМН за причинена лека телесна повреда. По характер е буен и често проявява агресивно поведение към други деца.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното:

Безспорно установено е, че с действията си, подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око на пострадалия, в резултата на което е нарушил физическата неприкосновеност на последния. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на този удар на тъжителя са причинени хематом в областта на лявото око/кръвонасядане на кожата с оток на меките тъкани повече на долния клепач на окото/. Малък кръвоизлив под склерата във външния ъгъл на същото око. Разкъсно-контузна раничка с елипсовидна форма в средната част на долния клепач на лявото око. Характера на причинените на пострадалия увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. По своята медико биологична същност тези увреждания, съвпадат с правните критерии за съставомерност на деянието по чл.130 ал.1 от НК. Причинените увреждания на физическата цялост на тъжителя са довели временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, представляващо лека телесна повреда по смисъла на наказателния закон.

Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, подсъдимия е съзнавал, че нанася удар в лицето на пострадалия и че този удар ще доведе до увреждане на здравето на последния. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване – причинената лека телесна повреда. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането – чрез удар с юмрук и областта от главата на тъжителя, в които той е бил нанесен. а последното налага единствено извода, за внезапен умисъл у подсъдимия и следва да бъде преценявано при индивидуализацията на следващото се наказание.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. В случая съдът не счита, че са налице предпоставките на чл. 61 от НК за освобождава на непълнолетния подсъдим от наказателна отговорност. Възпитателни мерки по ЗБППМН на подсъдимия вече са налагани при това двукратно и очевидно същите не са постигнали превъзпитателен и предупредителен ефект. Налице са регистрирани неколкократни криминални прояви на непълнолетния. Последното дава основание да се заключи, че у неговото поведението се наблюдава формиране на трайни противообществени навици, поради което и в конкретния случай, не би могло да се приеме, че деянието е осъществено поради лекомислие, или увлечение. Същевременно при наличието на предпоставките на приложение института на чл.78а от НК – за това умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от три години, от престъплението няма причинени имуществени вреди, подсъдимия е непълнолетен и неосъждан, съдът е длъжен да го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 78а ал.6 от НК, съдът следва да наложи или наказание “обществено порицание” или възпитателна мярка по реда на ЗБППМН. При инидивидуализацията на вида на следващата се санкция, съдът счете, че целите на наказателния закон биха постигнати в пълнота чрез налагане на първото от посочените наказания. В тази връзка като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени лошите характеристични данни на подсъдимия. Като смегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени тези свързани със степента на обществената му опасност - чистото съдебно минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства свързани със степента на обществена опасност на деянието бяха преценени броя на причинените телесни увреждания. Като смегчаващи в тази насока бяха отчетени механизма на причиняване – с еднократен удар, обстоятелството че престъплението е осъществено при внезапен умисъл. Както бе посочено и по – горе, обстоятелството че на подсъдимия вече са налагани мерки по ЗБППМН, които очевидно не са постигнали целения законодателен ефект, счита за съответно и по – подходящо за целите не само на специалната, но и на генералната превенция наказание “обществено порицание”. В тази връзка не може да не бъде отчетена и изключително ниската възраст на самия подсъдим, който е навършил 14 годишна възраст едва няколко месеца преди осъществяване на инкриминираното в тъжбата деяние. С налагане на наказание от посочения вид и при изпълнениет на присъдата, чрез прочитането й пред състава на учебното заведение, което М. посещава, съдът намира, че ще бъде реализиран такъв механизъм на коригиране на общественоопасното поведение на подсъдимия, който посредством публичното му оповестяване, ще въздейства върху него предупредително и превъзпитателно, като същевременно ще бъде въздействано предупредително и върху останалите членове на ученическия състав на учебното заведение.

Съставомерността на деянието на подсъдимия води до извод за основателността на претенцията по чл.45 и тази по чл. 48 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимия спрямо тъжителя деяние и причинените неимуществени вреди на пострадалия – претърпените от него нематериални, неблагоприятни вредни последици, както и причинната връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултати. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 1 500 лв., се явява прекомерно завишена. По делото не се събраха доказателства за съществени физически, или психически негативни изживявания. Според вещото лице обективния оздравителен период при установените увреждания е сравнително кратък- 20 дни. Ето защо, съдът като прецени характера и степента на търпените от пострадалия болки и страдания в резултат на уврежданията, както и последващите и предизвикани от инцидента субективни емоции у него /чувството му на страх/, намира за справедливо обезщетение такова в размер на 600 лв., в какъвто размер следва да бъдат уважен и предявения граждански иск. Основателна се явява и претенцията за осъждане на родителя под чийто родителски контрол се намира подсъдимия – неговата майка и граждански ответник С.М.Х.. Основанието, на което нейната отговорност следва да бъде ангажирана е разпоредбата на чл. 48 от ЗЗД, тъй като подсъдимият е непълнолетен, а възпитателските грижи и контрола върху него се упражняват от нея. Що се отнася до претенцията за имуществени вреди причинени с престъплението, съдът намира същата за доказана до размера на 20,00 лв. – стойността на прегледа извършен от дерматолог. За разликата от 15,00 лв. представените доказателства сочат, че същите са заплатени за изготвяне на съдебно-медицинско удостоверение за целите на настоящото производство, но те не представляват пряка и непосредствена последица от инкриминираното в тъжбата деяние. Законната лихва върху тези суми се следва, така както е поискана - от датата на увреждането, от когато се дължи съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. В останалата си част до първоначално предявените размери исковете следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.

Признаването на подсъдимя за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направениете от частния тъжител разноски в производството, както и да заплати държавна такса върху уважената част на предявените граждански искове по сметка на РРС.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: