Р Е Ш Е Н И Е

Номер 116 09.05.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На шестнадесети април две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2071 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от К.Д.Д., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива срещу “Е.М.У.” ООД за заплащане на сумите 1209,57 лв., неизплатено трудово възнаграждение за периода март – юни 2011 г., и 95 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на предявяване на исковете. Сочи, че с ответника е бил в трудово правоотношение, което е прекратено, както и че не са му изплатени трудовите възнаграждения, както и че при прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е имал неползван платен годишен отпуск.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищецът е получавал трудовото си възнаграждение и е ползвал платения си годишен отпуск.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника. С трудов договор №482 от 17.03.2011 г. с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 397,50 лв. като трудовото правоотношение е за определено време – за срок до 17.06.2011г.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода - месец март, април, май и месец юни 2011г. брутното трудово възнаграждение на ищеца, включително и 90,34лв платен годишен отпуск е в размер на 1210,57лв., с чиста сума за получаване 948,96лв. Размерът на отпуска полагащ се на ищеца от пет работни дни е с брутна сума 90,34лв, който е начислен във ведомостта за м. юни 2011г. Дължимата сума –трудово възнаграждение и платен годишен отпуск в размер на 948,96лв. е изплатена на ищеца с РКО на 26.03.2012г. – изплатени са 950лв.

В с.з. ищецът оспорва истинността на представения от ответника РКО от 23.03.2012г. и молба от 03.06.2011г., относно авторството, а именно, че не е подписвал тези документи. Предвид заявлението на ответника, че ще се ползва от тях е открито производство по реда на 193 от ГПК и е назначена графологична експретиза, която да изследва подписа на двата документа, дали са изпълнени от ищеца.

Според заключението на вещото лице по назначента графологична експертиза, саморъчният подпис в молба от 03.06.2011г. и подписът за «получи сумата» в РКО от 26.03.2012г., вероятно са изпълнени от ищеца.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1209,57 лв. за месеците март, април, май и юни 2011г., както и за заплащане обезщетение за неизползван отпуск в размер на 95лв са недоказани. Действително през този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищецът е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение, което обаче е било изплатено на 26.03.2012г., видно РКО от 26.03.2012г., както и от заключението на счетоводната експертиза. Съдът кредитира експертното заключение като компетентно, обосновано и неоспорено от страните. Полагащият се отпуск за процесния период в размер на пет работни дни е бил ползван от ищеца, което се установява от молба от 03.06.2011г. и заповед №496/08.06.2011г./л.11/. Съдът намира, че проведеното оспорване автентичността на подписа положен от ищеца на молба от 03.06.2011г. и на РКО от 26.03.2012г. е недоказано, като се позовава на заключението на графологичната експертиза, което кредитира като компетентно и обосновано. Съгласно последното и от разпита на вещото лице в с.з., се установява, че подписите на изследваните документи вероятно са положени от ищеца, не е възможно да са копирани, нито имитирани. Поради което съдът намира, че претендираното трудово възнаграждение е изплатено, а това като отпуска в размер на пет дни е ползван от ищеца.

С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати направените разноски от работодателя представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200лв, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. По трудов спор работниците и служителите не дължат заплащане само на дължимите към съда държавни разноски за съдебното производство независимо от изхода на делото, но дължат разноските направени от работодателя, когато предявеният иск бъде отхвърлен.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от К.Д. ***.” ООД ЕИК826057692, седалище гр.****, ул.”*****” №*** вх.**, ап.**, за заплащане на сума в размер на 1209,57лв/хиляда двеста и девет лева и петдесет и седем стотинки/ представляващ неизплатено възнаграждение за месеците март, април, май и юни 2011г. и сумата от 95лв./деветдесет и пет лева/ представляваща обезщетение за неизползван отпуск като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА К.Д.Д. да заплати на “Е.М.У.” ООД ЕИК826057692, седалище гр.****, ул.”****” №** вх.**, ап.**, сумата от 200лв /двеста лева/ разноски представляващи адвокатско възнаграждение.

ППРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194 ал.2 във вр. с чл.193 ал.2 от ГПК, направеното от ищеца К.Д.Д. оспорване истинността на представените от ответника “Е.М.У.” ООД ЕИК826057692 документи - РКО от 26.03.2012г и молба от 03.06.2011г., в частност относно авторството на подписа на К.Д.Д..

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: