В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на деветнадесети април, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2093 по описа за 2012 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено

по отношение на ответницата, че тя дължи сумата 703,13 лева, ведно законна лихва от 04.09.2012г. до окончателното плащане, представляваща сбор от главниците по 15 броя данъчни фактури, издадени по договор за предоставяне на GSM услуги **** от 05.11.2008г. и договор за лизинг **** от 30.04.2010г. Претендира разноски по делото и по настоящото исково производство.

Ответницата е депозирала е депозира писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер, настоява за отхвърлянето му. Заявява, че отразените във фактурите услуги не са ползвани, че фактурите не са подписани от нея, не са й връчвани и оспорва съдържанието им.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1440/2012г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 703,13 лева, ведно със законна лихва, считано от 04.09.2012г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане, представляваща сбор от главниците по 15 броя данъчни фактури, издадени по договор за предоставяне на GSM услуги *** от 05.11.2008г. и договор за лизинг **** от 30.04.2010г., за периода 28.10.2010г.-28.01.2012г. Със заповедта са присъдени и разноски в размер на 65 лева, направени от заявителя по заповедното производство.

С възражение вх.№8732 от 21.09.2012г., уточнено с молба вх.№10066 от 29.10.2012г., длъжникът-настоящата ответница е заявила, че не дължи сумата, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Видно от представените с исковата молба два договора: договор **** от 05.11.2008г.-л.23 и л.24 от делото, и договор за лизинг ***** от 30.04.2010г.-л.14 и л.15 от делото, действително страните са сключили договор, по силата на които ищецът е поел задължение, като оператор, да предоставя на ответницата GSM услуги за срок от 24 месеца, а ответницата като абонат и потребител, се е задължила да заплаща услугите съгласно избрания от нея тарифен план, а по договора за лизинг-месечни лизингови вноски.

По делото са представените и 15 броя фактури, изходящи от ищеца, с приложения А и Б-л.35 до л.81 от делото, чиято обща стойност е 703,13 лева. От същите ,обаче, не може да се направи извод относно произхода на начислените суми. Така по първите пет фактури в приложение А се сочат два телефонни номера***** и №*****, но не става ясно по кой тарифен план, избран от ищцата са таксувани предоставените услуги. Останалите 10 фактури са само за един телефонен номер, като отново не става ясно сумите за какво са-за месечни такси по избран тарифен план, лизингова вноска или проведени разговори.

С писмения си отговор ответницата е оспорила съдържанието на 15-те броя фактури и приложенията към тях. Заявила е, че фактурите не носят подписа й, и че не ползвала отбелязаните в тях услуги. В определението си по чл.140 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства: че за процесния период е предоставял на ответницата GSM услуги; че действително са проведени разговори с посочените номера и времетраене и по какъв тарифен план са таксувани. Въпреки това, доказателства за сочените обстоятелства ищецът не е представил по делото.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В настоящия процес ищецът носи тежест да докаже, че за периода 28.10.2010г.-28.01.2012г. е предоставял на ответницата GSM услуги, като конкретизира същите по тарифен план и времетраене. Въпреки нарочното уведомяване ищецът не е сторил това. Нещо повече представения по делото договор за предоставяне на GSM услуги от 05.11.2008г. е за срок от 24 месеца, който е изтекъл на 05.11.2010г. и времетраенето му обхваща само шест дни от процесния период. Явно е, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Ответницата не е претендирала присъждане на разноски, не е представила и доказателства за направени такива и съдът не следва да присъжда разноски в нейна полза.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МОБИЛТЕЛ”ЕАД с ЕИК-****-гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№1 против А.М.Ю. с ЕГН-********** *** иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане в размер на 703,13 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№1440/2012г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :