Р Е Ш Е Н И Е

Номер 117 07.05.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети април две хиляди и тринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 2095/2012 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Мобилтел”ЕАД срещу С.Р.К., с която е предявен иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 307,93 лв. по договорно правоотношение за предоставени услуги на абоната ведно със законната лихва и разноските по делото. Сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1417/2012 г., а същите са по договор за предоставяне на услуги от 05.09.2008 г. и се отнасят за периода 28.08.2010 г. – 28.02.2011 г.

Ответникът в отговора си оспорва иска. Признава наличието на договорно правоотношение. Твърди, че ищецът е неизправна страна – не е изпращал фактури, не е давал справки, не е отговарял на жалбите. Иска да бъде задължен ответника да представи заверен препис от Регистъра за жалби при ищеца за периода март-септември 2011 г. Оспорва представените по делото фактури и приложения към тях, като сочи, че те не са верни. Твърди, че ищецът дължи на ответника заплащането на обезщетение на основание чл.51е от Общите условия поради неизпъленние на задълженията си по чл.41 от ОУ. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на исковата сума със сумата 43,20 лв. – платени за недоставена услуга – предоставяне на детайлни разпечатки – подробни справки.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1417/2012 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответника е сключен договор на 05.09.2008 г. за предоставяне на услуги за срок от 12 месеца. В т.5.3 от договора действието му се продължава автоматично за срок от една година, при същите условия, ако един месец преди изтичане на срока по т.5.1 нито една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му. В приложение 1 е посочен тарифен план Конфорт 500 с кредитен лимит от 50 лв. Месечната абонаментна такса е 15,90 лв.

За периода 28.08.2010 г. – 27.09.2010 г. е издадена фактура №0201917826 на стойност 16,37 лв., от които 13,25 лв. месечна такса. За периода 28.09.2010 г. – 27.10.2010 г. е издадена фактура № 0205488302 на стойност 92,35 лв., от които 13,25 лв. месечна такса. За периода 28.10.2010 г. – 27.11.2010 г. е издадена фактура №0208416252 на стойност 100,13 лв., от които 13,25 лв. месечна такса. За периода 28.11.2010 г. – 27.12.2010 г. е издадена фактура №0212296286 на стойност 55,48 лв. , от които 13,25 лв. месечна такса. За периода 28.12.2010 г. – 27.01.2011 г. е издадена фактура №0214765940 на стойност 29,99 лв., от които 13,25 лв. месечна такса. Горепосочените фактури не са подписани от ответницата.

За фактурираните разговори са представени приложения към фактурите. Същите са изготвени от ответника и не са подписани от ответницата. По повод искането на ответницата е открито производство по оспорване верността на тези приложения. Доказателства за установяване на фактите, посочени в тези документи не са представени.

На 15.04.2011 г. ответницата е депозирала жалба до ищцовото дружество, която е входирана на 22.07.2011 г. В нея същата уведомява, че за периода м.октомври 2010 г. – м. февруари 2011 г. не е получавала фактури за дължимите сметки за ползваните услуги, с което счита, че ищецът е неизправна страна по договора.

Заповедта за изпълнение е издадена на 04.09.2012 г.за заплащане на 307,93 лв. за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 28.08.2010 г. – 28.02.2011 г. , считано от 03.09.2012 г. до окончателното изплащане, сумата 25 лв. разноски по делото и 40 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е частично основателен и доказан. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника услуги, които последният е следвало да заплати. По делото не бе установен обема на предоставените услуги, респ. извършването на разговори, техния брой и продължителност. Представените фактури и извлечения от сметки бяха оспорени от ищеца и тяхната вярност не бе доказана от ответника. Ето защо съдът намира, че ответницата следва да заплати единствено и само месечната абонаментна такса, тъй като няма спор между страните, че пред процесния период телефонния номер е бил активен. Месечната такса за петте процесни месеца е 66,25 лв. и в този размер установителния иск следва да бъде уважен.

Възражението за прихващане, направено в условията на евентуалност, със сумата 43,20 лв. е неоснователно и недоказано, тъй като не бяха представени доказателства за заплащането на такава сума от ответницата на ищеца.

В останалата му част установителният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан, тъй като не бе установена истинността на представените по делото фактури и приложения към тях, за да се твърди, че същите правилно отразяват вида, броя и продължителността на ползваните услуги. С оглед на това тези документи следва да бъдат признати за неверни.

Платените в заповедното производство държавни такси и юрисконсултско възнаграждение са дължими, тъй като същите са в минималните размери.

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от иска на основание чл.78 от ГПК, а именно 13,98 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.К., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, че същата дължи на “Мобилтел”ЕАД със седалище гр.С. и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, ЕИК 131468980 сумата 66,25 лв. / шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки / в качеството си на абонат, представляващи договорено задължение за заплащане на месечна такса за периода 28.08.2010 г. – 28.02.211 г. , ведно със законната лихва, считано от 03.09.2012 г. до окончателното изплащане и 65 лв. /шестдесет и пет лева/ разноски по производството, за които е издадена заповед за изпълнение №2025/04.09.2012 г. по ч.гр.д.№1417/2012 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер като неоснователен.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Мобилтел”ЕАД със седалище гр.С. и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, ЕИК 131468980, че издадените от дружеството и представени по делото фактури с № 0201917826/13.10.2010 г., №0205488302/08.11.2010 г., №0208416252/05.12.2010 г.,№0212296286№10.01.2011 г., №0214765940/29.01.2011 г. и приложенията към тях са неистинки /неверни/ документи.

ОСЪЖДА С.Р.К., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Мобилтел”ЕАД със седалище гр.С. ***, ЕИК 131468980 сумата 13,98 лв. /тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1417/2012 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: