Р Е Ш Е Н И Е

Номер 162 11.06.2013 г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 126/2012 г.

Производството е с правно основание чл.53 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Депозирана е искова молба от “А. – Р”ООД, с която е предявен иск срещу НК”Ж. и.”ДП за установяване, че към момента на изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, , одобрени със заповед от 10.03.2008 г. на изп. Директор на АГКК погрешно е заснета кадастралната граница между поземлени имоти с идентификатори №61710.506.39 и 61710.506.45. Сочи, че на 06.03.2011 г. ищецът е придобил право на собственост върху ентоетажна масивна сграда склад-магазия със застроена площ от 660 кв.м.в Гарова промишлена зона, в северната част до железопътната линия в дворно място, представляващо имот пл.№76 от кв.3 по плана на гр.Разград. Сочи, че в момента този имот е включен в поземлен имот с идентификатор 61710.506.45 с площ 61710.506.45, като преди това са били обособени пар.ІІІ товарна гара и парцел ІХ- товароразтоварна площадка за зърно, че с договор от 06.12.2001 г., сключен между ищеца и община Разград ищецът е придобил право на собственост по отношение на 3 610 кв.м., находящ се в парцел ІХ в кв.3 по плана на Гарова промишлена зона, през 2004 г. имотът бил ограден. В писмените бележки заявява, че ищецът е придобил имота по давност с непрекъснато добросъвестно владенние, продължило повече от 10 години.

Ответникът в писмения отговор заявява, че искът е недопустим и неоснователен. Сочи, че имотът, по отношение на който ищецът претендира да е бил собственик към момента на одобряване на кадастралната карта и за който счита, че е допусната непълнота е държавна собственост. Признава правото на собственост на ищеца по отношение на едноетажна сграда – склад – магазия със ЗП 660 кв.м. Сочи, че има съставен акт за държавна собственост върху принадлежащ и прилежащ терен с площ 3 514 кв.м. Счита, че имотът, прехвърлен на ищеца от Община Разград не е бил общинска собственост, а държавна, поради което ищецът не е станал собственик на този имот. Според ответника ищецът не би могъл да придобие процесния имот по давност, тъй като същият е държавна собственост, а давностните срокове по отношение на такива имоти са спрени със закон.

По искане на ищеца с определение от 18.09.2012 г. като трето лице по делото е конституирана Община Разград. В писменото си становище кмета на Общината заявява, че искът е основателен. Счита, че имотът е бил общинска собственост и след покупко-продажбата е станал собственост на ищеца, както и че неправилно същият не е изобразен на кадастралната карта. Чрез процесуалния си представител в с.з. заявява, че се касае за безстопанствен имот, който на това основание е придобит от Община Разград.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

С н.а. №**, т.ІІ, рег.№****, дело №217/2000 г. ищецът е закупил от трето лице – “А”ЕООД дворно място с площ 13917 кв.м., представляващо имот пл.№45 в кв.3 по регулационния план на Гарова промишлена зона.

С н.а. №*, т.*, рег.№**** г. на нотариус с рег.№*** ищецът “А-Р”ООД е закупил правото на собственост върху едноетажна масивна сграда – склад-магазия със застроена площ 660 кв.м., находяща се в Гарова промишлена зона на гр.Разград, застроена в северната част, до железопътната линия в дворно място, съставляващо имот пл.№76 по плана на гр.Разград. По повод заявено желание на изпълнителния директор на ищцовото дружество за ликвидиране на съсобствеността, отправено до Областния управител на Област Разград със заповед №652/28.06.2001 г. на кмета на Община Разград е одобрено частично изменение на регулационния план на част от кв.3 по плана на Гарова промишлена зона, като парцел ІІІ-Товарна гара е разделен на два парцела с №ІІІ-Товарна гара и ІХ-Товароразтоварна площадка за зърно, съгласно скица проект №301/16.03.2001 г., издадена от Община Разград. С писмо изх.№26-00-70/03.09.2001 г. областния управител на Област Разград е уведомил ищеца и Община Разград, че новосъздадения парцел ІХ кв.3 по регулационния план на Гарова промишлена зона е общинска собственост, като е уточнил, че за същия не е съставен акт за държавна собственост и няма реституционни искове. На 10.09.2001 г. с акт №804 като общинска собственост на Община Разград е актуван терен 3610 кв.м. представляващ парцел ІХ, кв.3, “Товароразтоварна площадка за зърно” на основание чл.13, ал.2 чл.3, ал.3 от ЗОС, чл.4, н.9 от Наредба №2 на Общински съвет Разград, писмо №26.00-70/03.09.2001 г. на Областен управител на Област Разград и заповед №652/2001 г. на кмета на Община Разград. След нова молба от 05.09.2001 г., адресирана вече до Община Разград и след взето решение на Общински съвет Разград на заседание о 24.09.2001 г. на 06.12.2001 г. е сключен договор за ликвидиране на съсобственост между Община Разград и юридическо лице, с който ищецът е изкупил от Община Разград правото на собственост върху терен с площ 3610 кв.м., находящ се в парцел ІХ, кв.3 по плана на Гарова промишлена зона за сумата 37 760 лв.

След това – на 15.01.2002 г. е съставен акт за държавна собственост №708, с който е актуван прилежащ и принадлежащ терен от 3 514 кв.м., в т.ч.: 1.Рампа с площ 1 100 кв.м. – част от 2 250 кв.м. рампа, асфалтирана площ за разтоварище до рампата 854 кв.м. и площ без настилка за склад – 1560 кв.м. в пл.№ІХ, кв.3 по плана на Гарова промишлена зона. Като основание за съставяне на акта са посочени чл.68, ал.5 от ЗДС, чл.148, ал.1 от ППЗДС, чл.8 от ЗБДЖ, чл.14, ал.1 от ППЗБДЖ и решение №208 от 24.08.1995 г. на СГС, счетоводна справка и скица. По-късно – на 10.10.2003 г. е съставен акт за държавна собственост №1289/10.10.2003 г. за прилежащ и принадлежащ терен от 24 659 кв.м. , пл. /УПИ/ №ІІІ-2 от кв.9 по плана на Гарова промишлена зона на основание чл.68 и чл.2, ал.2 от ЗДС, чл.147, т.4 от ППЗДС във връзка с чл.3, ал.1 от ЗЖТ, решение №1/15.01.2002 г. на СГС, техническа справка, счетоводна справка и скица. Със заповед №86/06.03.2002 г. на Областния управител на Област Разград е отказано отписването от актовите книги за държавна собственост на акт №708/15.01.2002 г. на недвижим имот, представляващ терен от 3514 кв.м., в т.ч. рампа с площ 1 100 кв.м. – част от 2 250 кв.м. рампа, асфалтирана площ с разстоварище до рампата 854 кв.м., площ без настилка за склад – 1560 кв.м., находящ се в гр.Разград, пл.№ІХ, кв.3 по плана на Гарова промишлена зона, като мотиви за това Областния управител е посочил това, че имотът е включен в капитала и заведен в сметка 201 от счетоводните книги на НК”БДЖ”ПТП – Г.Оряховица и съгласно чл.13 от ППЗБДЖ съставлява железопътна инфраструктура и е държавна собственост. По делото е представен и акт за държавна собственост от 13.09.1950 г. за магазия гара Разград, застр. Площ 370 и незастр. Площ 375 кв.м., магазия Разград, застр. площ 300 кв.м., магазия с застроена площ 136 кв.м., магазия с застр. площ 146 кв.м. при граници от три страни улици и Ж.П. линия, върху който е дописано – “по новия план кв.3, пл.№143 и епосочено, че същите са заети от Храноснабдяването.

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза имотът, предмет на договора от 06.12.2001 г. за ликвидиране на съсобственост между Община Разград и юридическо лице, идентифициран като парцел ІХ в кв.3 по плана за регулация на Гарова промишлена зона гр.Разград е образуван от парцел ІІІ кв.3 от същия план, чрез разделяне. Същият според ЗРП на Гарова промишлена зона , действащ към 06.12.2001 г. е отреден за “товароразтоварна площадка за зърно”. Този имот засяга териториите на имоти с идентификатори 61710.506.45 и 61710.506.39 па кадастралната карта на гр.Разград. Имотът не е претърпял последващи промени и в.л. е представило скица на същия , така както е образуван.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Така предявения иск е за установяване на непълнота в кадастралния план и по специално - пропуск да бъде отразен урегулиран поземлен имот ІХ в кв.3 по регулационния план.

Кадастралният план представлява графичен способ за отразяване на пространствените предели на материалното право на собственост към момента на изработване на плана. Ето защо предмет на иска по чл.53 ал.2 от ЗКИР е установяване, че ищецът е собственик на имота към този момент, което изисква доказване правното основание за придобиване на вещното право. За доказване на право на собственост, придобито на деривативно основание следва да се установят два правопораждащи факта – валидна прехвърлителна сделка, както и правото на собственост на прехвърлителя.

В случая към 2001 г., когато е сключен договора между ищеца и Община Разград за делба на имота процесния имот парцел ІХ е бил образуван от парцел ІІІ в кв.3 по плана за регулация на Гарова промишлена зона. Според тогава действащия застроителен и регулационен план на тази зона парцел ІІІ е бил отреден за “товароразтоварна площадка за зърно”.

Според действащия към 2001 г. Закон за БДЖ/отм.2002 г./ - чл.9 Земята и обектите на железопътната инфраструктура, предоставени на БДЖ за извършване на товарно-разтоварни превози, са публична държавна собственост. Разпоредбата на чл.13, ал.5 от ППЗБДЖ /отм.2002 г./ определя, че железопътна инфраструктура включва коловозното развитие на посредните, участъковите, разпределителните, пътническите и товарните гари, включително пероните и товаро-разтоварните рампи към тях. Следващият по време нормативен акт, уреждащ тази материя е Закона за железопътния транспорт, който в чл.3 ал.1 предвижда, че обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост.

Бидейки предназначен за изграждане на “товароразтоварна площадка за зърно” процесния имот не е отговарял на условята на пар.42 от ЗИД на ЗОС, за да се приеме, че Община Разград е била титуляр на правото на собственост върху него. Същият не е бил определен за жилищно строителство, нито пък за обществено или благоустройствено мероприятие на Община Разград.

За да е допустим и основателен иска за имуществено право по чл.53 ал.2 изр.ІІ от ЗКИР предполага винаги наличност на два съседни имота, които към момента на заснемане на кадастралната основа са били собственост на различни лица. Активната материално правна легитимация изисква ищецът да е бил собственик на имота към този момент. В настоящия случай ищецът не е бил собственик на парцел ІХ към датата на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград – същият изобщо не е станал собственик на имота, тъй като го е получил в резултат на сделка с несобственик.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че е придобил имота по давност. Освен, че това твърдение не е заявено своевременно /с исковата молба, тъй като е направено от ищеца/, то е и неоснователно, тъй като след спирането и прекъсването на давността, уредени в ПЗР на Закона за собствеността към настоящия момент не са изтекли 10 години.

Неоснователно е и твърдението, че се касае за безстопанствен имот. ЗС урежда хипотезите, при които движими вещи, чийто собственик не е открит стават собственост на общината /чл.89/, но в случая се касае за недвижим имот. В случая няма и отказ от право на собственост, тъй като не е изпълнена процедурата по чл.100 от ЗС.

След като ищецът не е собственик на процесния имот, той няма материално право да иска нанасянето на имота на кадастралната карта, поради което предявеният иск се явява неоснователен.

На основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнагражедние в размер на 1103,50 лв., определено съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от “А.-Р”ООД със седалище гр.Р., адрес на управление ул.”К. и М”, №*, ЕИК ******* срещу Национална компания”Ж. и”, ЕИК ***** със седалище гр.С. и адрес на управление бул.”К. М. Л”, №*** за установяване на непълнота на кадастралната карта, изразяваща се в ненанасянето на парцел ІХ в кв.3 по регулационния план на Гарова промишлена зона, който според ищеца е бил негова собственост към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед от 10.03.2008 г. на изп. Директор на АГКК.

ОСЪЖДА “А.-Р”ООД със седалище гр.Р., адрес на управление ул.”К. и М.”, №*, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на Национална компания”Ж. и”, ЕИК ***** със седалище гр.С. и адрес на управление бул.”К. М. Л”, №*** сумата 1 103,50 лв. /хиляда сто и три лева и петдесет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено с участието на Община Разград като трето подпомагащо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: