В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети май, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 998 по описа за 2012 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.108 от ЗС.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на 86 кв.м./ в съдебно заседание увеличени на 91 кв.м./ намиращи се в северната част на дворното им място, “на границата между двата съседни имота, които те владеят без да имат правно основание за това. Претендира и разноски по делото.

Ответниците оспорват иска като неоснователен и недоказани и настояват за отхвърлянето му. С писмени си отговор правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност и заявяват, че владеят терена на имота си такъв какъвто е заснет и нанесен на кадастралната карта на гр.Разград още от 1973г., когато заедно с ищеца са изградили вътрешна ограда в съсобствения си имот.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Съгласно представения нотариален акт №125 т.1, нот.д.№260/1962г. по описа на РРС, ищецът е придобил чрез покупко-продажба следния недвижим имот:дворно място/неурегулирано/ от 890 кв.м. в гр.Разград за което е бил отреден парцел №Х-260 в кв.140 по плана на града. През 1967г. той е продал на ответниците само 400/1023 ид.части от дворно място-видно от нотариален акт №133 т.ІІ, нот.д.№769/67г.

Няма спор между страните, а видно и от представеното ксерокопие на скица от 17.Х.1973г.-л.31 от делото и от обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание, състояло се на 08.04.2013г., през 1973г. всеки от тях изгражда в имота селскостопанска сграда и общо поставят и изграждат вътрешна телена оградна мрежа на бетонови колчета.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, двете посочени по-горе сделки са изповядани при действието на регулационния и кадастрален план на града от 1960г., тогава за процесния имот пл.№2560 е бил отреден парцел Х-2560-скица на стр.22 от делото. През 1971г. влиза в сила нов регулационен и кадастрален план. По този план за имота е отреден имот.пл.№2560 с площ 1032 кв.метра-скица на стр.39 от делото. С влизане в сила на кадастралната карта на гр.Разград през 2008г. от процесния имот са образувани два нови имота: имот с идентификатор №61710.505.2560 с площ от 537 кв.метра-на ищеца и имот с идентификатор №61710.505.62 с площ от 504 кв.метра-на ответниците или общата площ на двата имота е 1 041 кв.метра. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че съгласно регулационно- застроителния план на града, действуващ и в момента, двата имота са отразени като един и вътрешната ограда, изградена от страните не е отбелязана, съгласно този план процесния имот е съсобствен между страните. Видно от заключението, изградената вътрешна ограда се разминава с вътрешната граница по кадастралната карта с около 15 кв.метра, като видно от скицата към заключението това разминаване е пред двете стопански сгради, като вещото лице е отразило съществуващата ограда с пунктирана линия.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка и от приложената по делото преписка вх.№559/2012г. по описа на РП-гр.Разград, образувана по жалба на ищеца, се установява, че страните имат спорове помежду си относно засетите от двамата лози и хасми по вътрешната ограда. Свидетелката В.И. депозира показания, че вътрешната ограда между съседите й не е премествана от 1968г.

По делото ищецът с исковата молба е представил още отказ за изменение на кадастралната карта на гр.Разград на АГКК от 31.10.2011г. и проект за промяна на ККР с обяснителна записка, от които става ясно, че ищецът е настоявал за заличаване на отразената в картата вътрешна имотна граница, но ответникът не е дал съгласие за това. Последният с писмени си отговор заявява, че е придобил терена на имота си, както чрез покупко-продажба, така и по давност.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. На първо място, по делото не се установи неправомерно завладяване, от страна на ответниците, на реални квадратни метри в” северната част на процесното дворно място”-така както е формулиран петитума на исковата молба. На второ място, съдът приема, че дори ответниците да владеят повече квадратни метра, отколкото са закупили през 1967г., то считано от 1973 година с изграждането на вътрешната оградна мрежа в имота те са завладели и „чуждите ид.части” от съсобствения имот, владяли са ги като свои и в тяхна полза е изтекъл срока на чл.79 ал.1 от ЗС т.е. чрез непрекъснато владение повече от 10 години са ги придобили по давност- виж в този смисъл и ТР №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК, абзац 2.

Пред вид направеното искане от ответниците и пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 200 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.Т. с ЕГН-********** *** против Н.П.Т. и Н.М.Т.,*** иск по чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението на 91 квадратни метра намиращи се в северната част на съсобственото им дворно място, съставляващо урегулиран парцел №Х-2560 в кв.140 по плана на гр.Разград, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Б.Д.Т. с ЕГН-********** *** да заплати на Н.П.Т. и Н.М.Т.,*** общо сумата 200 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: