Р Е Ш Е Н И Е

Номер 150 05.06.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На петнадесети май две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№217 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от ЗС.

Депозирана е искова молба от С.М.Ш. и А.С.Ф., с която е предявен иск срещу О.Ф.Ш. и Х.А.Ш. за отстъпване на собствеността и предаване на владението на ищеца по отношение на поземлен имот – празно дворно място, находящо се в с.Яс., общ. Р. с административен адрес ул.******, с кадастрална основа 840 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 150 кв.м., съставляващ парцел VІ-679, в кв.50 по плана на с.Яс. Сочат, че са наследници на С. Ф. Ш. /Ш.Ф. Ш., че на 12.12.1974 г. наследодателят е закупил процесния имот от М. П., че през 1989 г. ищците и техния наследодател заминали за Република Турция и оставили имотите си на грижите на ответниците, като уговорката била да ги ползват и пазят. С н.а. от 2007 г. ответниците били признати за собственици на парцел VІ-679 в кв.50, който бил идентичен с посочения в н.а. на техния наследодател от 1974 г. Според ищците ответниците не са упражнявали явно владение върху този имот, не са го обработвали. Искат и присъждане на направените по делото разноски. Считат, че ответниците не са демонстрирали по отношение на тях намерението си да своят имота, че владението не е било несъмнително и явно, поради което не са придобили собствеността по давност.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че имотът не им е поверен от наследодателя на ищците, че след като наследодателят на ищците ги уведомил, че няма намерение да се връща в Република България те завладели имота. Първите години отглеждали люцерина, а след това го засадили с овощни дървета. През 1998 г. декларирали имота като свой. Твърдят, че към момента на откриване на наследството процесния парцел не бил в това наследство, тъй като те вече го били придобили по давност, както и че ищците не били приели наследството. Считат, че не е било необходимо да демострират промяна на намерението, тъй като не са били съсоственици с ищците.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищците по делото са наследници на С. Ф. Ш. – преживяла съпруга и син. Първият ответник е брат на покойния С. Ф. Ш., а втората ответница – негова съпруга. В документите, издадени преди 1985 г. наследодателят е записан с имената Ш. Ф. Ш. С н.а. №** т**, дело №*** г. Ш. Ф. Ш. е закупил от М. Д. П. недвижим имот, представляващ празно дворно място в с.Яс., с площ 1295 кв.м., представляващо урегулиран парцел ІV-620 в кв.9 по плана на с.Яс.. Според представеното удостоверение от Община Разград парцел ІV-620 в кв.9 по плана от 1935 г. и парцел VІ-679 в кв. 50 по плана от 1976 г. са един и същ имот.

С н.а. №**, т.** рег.№***, дело №**** г. на нотаруис с рег.№380 ответникът О.Ф.Ш. е признат за собственик по давностно владение и наследство върху недвижим имот, представляващ поземлен имот – празно дворно място, находящ се в с.Яс., общ.Р., ул.”******, с кадастрална основа от 840 кв.м., урегулирано от 990 кв.м., с неуредени сметки по дворищна регулация за 150 кв.м., съставляващ парцел VІ-679, в кв.50 по плана на с.Яс..

Според представените удостоверения от Кметство с.Яс. ответниците Х.А.Ш. и О.Ф.Ш. до 27.02.2001 г. са били с постоянен адрес с.Яс., ул.”*****, като това е и настоящия им адрес. В Община Разград, отдел “местни данъци и такси” този имот е деклариран от ответника Ш..

Във връзка с установяването и естеството на владението по отношение на недвижимия имот са разпитани свидетелите М., М. и И.. Първата свидетелка съобщава, че дворното място, собственост на покойния Ш.Ш. се намирало до двора с къщата на родителите на Ш. и на първия ответник. През 1989 г., когато ищците заминали за Република Турция това дворно място било засято с люцерна. Според нея двете дворни места са били оградени като един двор. Преди година, по повод осъвременяване на плана свидетелката разбрала от ответника, че той се е снабдил с нотариален акт за това дворно място. Преди това - през 2005 г. свидетелката посетила дома на ответниците и забелязала, че в процесното дворно място са засадени големи дървета – орех, круша. Свидетелката поне два пъти годишно посещавала с.Яс. и забелязала, че това дворно място не е било обработвано. От съседи разбрала, че ответника оре този двор, но според същите съседи той бил собственост на Ш.. Според същата свидетелка ответникът е сложил мрежа и е оградил частично мястото през 2005 – 2006 г. откъм другия двор, в който се намира къщата. До 2004 г. в това дворно място се влизало през врата откъм улицата, но след това тази врата била премахната и поставили цяла ограда. Според показанията на свид.М. през 1993 г. той и още няколко младежи били наети от ответника и почистили част от дворното място, която граничи с улицата парцел VІ-679. След това поставили оградна мрежа с метални стълпчета. След това в мястото имало засадени дръвчета, а наскоро свидетелят видял кокошки и три кучета. Свид.И. познава ответниците от връщането им от “голямата екскурзия”. През 1989 – 1990 г. празното пространство между къщата на ответника и съседната къща било обрасло в бурени. Като деца ответницата Ш. не пускала свидетеля и сина си да играят там с предупреждението, че имало змии. Малко след това мястото било почистено от ответника и било засято с люцерна. Сега в момента в този двор имало изграден сеновал. При констатираното противоречиемежду показанияа на свид.М. от една страна и тези на свидетелите М. и И. от друга страна, съдът счита, че следва да даде вяра на последните двама. Те са хора, постоянно живеещи в с.Яс., поради което имат по-постоянни и непосредствени впечатления от дейностите, извършвани в имота от ответника.

Ищцата Ш. според представеното удостоверение е посещавала четири пъти Република България за периода 2006 г. – 2010 г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск за установяване на обстоятелството, че ищците са собственици на недвижим имот – дворно място в с.Яс., с административен адрес ул.”***, с кадастрална основа от 840 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 150 кв.м., съставляващ парцел VІ-679 в кв.50 по плана на с.Яс. и осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на този имот е неоснователен и недоказан.

За да бъде уважен същия е необходимо ищците да докажат, че са собственици на имота, че ответниците държат същия и че това държане е без основание.

Действително през 1974 г. наследодателят на ищците е придобил правото на собственост по отношение на дворното място. Не бе доказано твърдението,че през 1989 г. ищците са поверили този имот на ответниците да го стопанисват и пазят. Според показанията на свид.Исмаилов през 1989 г. и ответниците са посетили Република Турция за неизвестен период от време. Следователно фактическата власт по отношение на имота не е била предадена от наследодателя на ищците на ответниците, за да се презюмира, че последните са държали имота за него.След връщането им от Република Турция ответниците се настанили в къщата, която е била наследствена – съсобствена и допусната до делба с решение по гр.д.№623/2008 г. на РРС, а след това са усвоили и съседното й дворно място. Последното обаче не е било съсобствено, за да се твърди, че те са го държали, ползвали, респ. упражнявали фактическата власт като съсобственици. Тъй като те не са били съсобственици в това дворно място и фактическата власт по отношение на него не им е била предоставена от наследодателя на ответниците, то в случая действа презумпцията на чл.69 от ЗС и следва да се приеме, че те са държали недвижимия имот за себе си. Владението им е било явно – дори и свид.М. при периодичните си посещания е разбрала, че ответника оре имота, необезпокоявано и непрекъснато – до предявяването на настоящия иск ищците не са предприели никакви действия за защита на собствеността си. Ето защо по отношение на ответниците е била изекла придобивна давност преди 2007 г., когато същите се снабдили с нотариален акт. Вписването в последния като придобивно основание “наследство и давност” не води до друг правен извод, тъй като никаква част от този имот не е бил придобит от ответника О.Ш. по наследство, тъй като имотът преди това не е бил собственост на негов наследодател, а на брат му , на който той не е бил наследник.

Тъй като правото на собственост по отношение на процесното дворно място е било придобито от ответниците, то ищците са загубили същото на основание чл.99 от Закона за собствеността, поради което искът с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците дължат на ответниците направените по делото разноски в размер на 364,00 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.М.Ш., ЕГН ********** и А.С.Ф., ЕГН **********, действащ чрез майка си С.М.Ш. *** срещу О.Ф.Ш., ЕГН ********** и Х.А.Ш.,*** с правно основание чл.108 от ЗС за установяване, че ищците са собственици на поземлен имот – празно дворно място, находящо се в с.Яс., с административен адрес ул.”*****, с кадастрална основа от 840 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 150 кв.м., съставляващ парцел VІ-679 в кв. 50 по плана на с.Яс. при граници: улица, поземлен имот V-820, ІІ-680 и І-679 и осъждане на ответниците да предадат владението върху този имот на ищците като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С.М.Ш., ЕГН ********** и А.С.Ф., ЕГН **********, действащ чрез майка си С.М.Ш. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на О.Ф.Ш., ЕГН ********** и Х.А.Ш.,*** сумата 364,00 лв. /триста шестдесет и четири лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: