Р Е Ш Е Н И Е

Номер 161 10.06.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№301 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Х.И.Ч. срещу “Е.ОН България Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като абонат на ответника не дължи сумата 1385,30 лв. за ел. енергия., изчислена като корекция за периода 11.08.2012 г. – 06.02.2013 г. Сочи, че е ползвател на имота в гр.Ц. К, ул.”О”, №**, че този имот е електроснабден и в тази връзка има облигационно отношение между нея и ответник., че е била извършена проверка на 06.02.2013 г. и че получила писмо и справка за начислени суми за минал период. Твърди, че не е манипулирала пломбите на електромера и няма достъп до него, че не е ползвала такова количество ел. енергия в процесния период, както и че Общите условия, изготвени от ответника имали неравноправен характер. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът “Е.он България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че при проверка на СТИ, отчитащо ел. енергията в обекта на ищеца на 06.02.2012 г. е установено, че има потребление в обекта на клиента, което потребление се отчита с грешка, която не може да бъде точно определена, че клиента е уведомен за корекцията и за тази корекция е издаден първичен счетоводен документ, както и че при изчисляването е приложена методология по корекционна процедура за фикционно изчисление на доставени количества електроенергия. Твърди, че тази практика е регламентирана от чл.83, т.6, чл.98А, ал.2 и чл.104А от закона за енергетиката.

Предявеният иск е допустим – разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката обосновава наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не се спори между страните, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Ц. К., ул.”О”, №**. Тя е абонат на “Е.он Продажби”, който доставя ел. енергията в този обект.

С писмо изх.№1510126/12.02.2013 г. ответникът е съобщил на ищеца, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 1 385,30 лв. Видно от приложената към писмото справка /л.6/ за периода 11.08.2012 г. – 06.02.2013 г. е начислена енергия за корекция в размер на 6 494,4 квтч. Не се спори между страните, че за процесния период са начислявани количества за ползвана ел. енергия в обекта на ищеца и той е заплащал същите.

В представения констативен протокол №26473 е посочено, че на клиентски номер 21-6-62 в гр.Ц. К, ул.”О”, №** е извършена проверка в присъствието на Ф. И.Ч. и е било констатирано, че има прикачен от главния предпазител тип панцер кабел ПВО към вторични предпазители,поради което част от консумираната ел. енергия не се отчита от електромера, следователно не се заплаща.

Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че за СТИ, отчитащо ел. Енергията в имота на ищеца не е установена техническа неизправност. Констативния протокол за проверката е констатирала нерегламентирано вмешателство върху процесния СТИ, което означава, че схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа е променена и СТИ не отчита цялата консумирана ел. Енергия. Причината за неточността според вещото лице е монтираният допълнително проводник 4 кв мм. – преминавала е ел. Енергия от захранващия кабел към абоната, без да преминава през измервателната схема на СТИ. В случая проводникът от 4 кв.мм е играл ролята на шунт. Това води до непълно измерване на консумираната ел. Енергия от СТИ. Количеството електроенергия, начислена като корекция технически е възможно да бъде доставена на абоната за процесния период. Няма техническа възможност да се установи от коя дата има неточно отчитане. Манипулацията е възможно да бъде открита със специален софтуер. Не е възможно чрез процесния СТИ /по начина, по който е свързан към електроразпределителната мрежа/ да бъде измерена цялата потребена от ищеца – абонат електроенергия в периода 11.08.2012 г. – 06.02.2013 г., тъй като отклонената ел. енергия не е мерена с процесния СТИ. Към днешна дата не е възможно с технически уред да се установи количество на неизмерена и неотчетена енергия за минал период, тъй като СТИ отчита потреблението в момента. Корекцията според вещото лице е извършена по правилата на чл.38, ал.3 т.3 от ОУ, като са спазени правилата за това. Крайната цена в дебитното известие е в съответствие с цените на електроенергията, мрежовите услуги и ДДС.

Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.он България Продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.оН България Мрежи”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Е.Он Мрежи”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на Общите условия “Е.ОН България Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.3 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при отклоняване на енергия преди средствата за търговско измерване.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим – ищецът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

Разгледан по същество, същият е основателен. В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение или неотчитане, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна. Твърдението на ответното дружество, че СТИ е вещ, дадена на ищеца в заем за послужване не отговаря на обективната действителност, тъй като ищецът като абонат не би могъл да се грижи за поддържането и запазването на вещта, защото достъп до нея има само ответникът. При заема за послужване вещта е в държане на заемателя, т.е. той осъществява фактическата власт, а в отношенията между електроразпределителното дружество и абоната последният няма фактическа власт върху вещта.

Общите условия, на които се позовава ответникът, уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на л.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В редица решения / /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговороност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ответника –доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Наведените по делото твърдения на ответника, че ищецът като абонат е знаял, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера не бяха доказани. Ето защо, съдът не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ищеца, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

Твърдението на ответника, че изменението в Закона за енергетиката, обнародвано в бр.54 от 17.07.2012 г. му дава право да прави корекция на сметки по принцип е относимо към настоящия казус. Действително Закона за енергетиката след последното изменение регламентира възможността в Общите условия да се регламентира редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83 , ал.1 т.6 от с.з. Последната разпоредба посочва, че правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на еизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване са част от нормите за устройство и експлоатация на електроенергийната система и тези правила /ал.2/ се приемат от Кимисията /ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интеренет страниците им. По делото не бяха представени доказателства за приемане на такива правила, такива не са публикувани и на двете интернет страници.

Публикуваните в ДВ бл.38 от 2007 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия са издадени о председателя на ДКЕВР, а не са приети от цялата комисия, следователно не отговарят на изискванията на чл.83 ал.2 във вр. с ал.1 т.6 от ЗЕ.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 458 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.И.Ч., ЕГН ********** *** като ползвател на СТИ **** с клиентски номер ***** и абонатен номер ***** не дължи на “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *******, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда №6 сумата 1 385,30 лв., начислена за консумирана ел. енергия за периода 11.08.2012 г. – 06.02.2013 г.

ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *****, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.Ч., ЕГН ********** *** сумата 458,00 лв. /четиристотин петдесет и осем лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: