Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

гр. Разград 28.06.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 06.06.2013г., проведено в състав:

районен съдия: Атанас Х.

при участието секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 317 по описа на Разградски районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от “Г. Ф”АД, ЕИК ..........., адрес гр.С. п.к.***, район К. С., ул. Б. № ***, ет.*, офис *, със законен представител К. Т. К., А. П. Б., С. Р. Я. и К. К. К., чрез пълномощник адв. Е.Л.А. и адв. Г.Д.Д., против Х.И.Х., ЕГН **********,***, с която е предявен иск да бъде УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр. дело № 1231/2012г. на Районен съд Разград:

- сумата 5 000 лв./пет хиляди лева/ по запис на заповед ведно със законната лихва от 15.08.2012 г.

- сумата 100 лв. /сто лева/ за направените по делото разноски за заплатена държавна такса и 348 лв. /триста четиридесет и осем лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.

Сочи, че вземането произтича от Запис на заповед от 06.04.2011 г. издаден от ответника и предявен за плащане. Претендират се деловодните разноски в настоящото производство.

Ответникът, не депозира отговор на ИМ.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв. Г.Д. поддържа исковите претенции. Представя и писмена защита.

Ответникът при редовност в призоваването, не се явяват и не изпращат представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 1231/2012г. по описа на РРС, е депозирана запис на заповед от 06.04.2011 г., с която ответникът се задължава безусловно да плати на ищеца, сумата от 5 000 лв. с падеж – при предявяване. Ценната книга е предявена за плащане на 06.04.2011 г., като както издаването й, така и факта на предявяване, са удостоверени с подписа на ответника, което обстоятелство не се оспорва от него. По същото заповедно производство срещу ответника са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изп. лист за сумата 5 000лв. - главница по запис на заповед, ведно със законната лихва от 15.08.2012г. и 100лв. разноски по делото за заплатена ДТ и 348 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е установителен за вземането на ищеца, към ответника с правно основание чл.422 ГПК. По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от абстрактна сделка-запис на заповед от 06.04.2011г. За нейната действителност следва да са налице изискваните от закона реквизити – чл.535 и 536 от ТЗ. Съобразно приложената ценна книга по ч.гр.д.№ 1231/2012г. на РРС съдът приема, че същата е редовна от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение. Посочени са дата и място на издаване, падежа - на предявяване и място на плащане, личните данни на издателя и на лицето, на което трябва да се плати и безусловното обещание на длъжника да плати определена сума пари. Не се спори, че подписите при издаване на ценната книга и при нейното предявяване са положени от ответника.

Както е посочено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 159 от 20.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 960/2011 г., I т. о., ТК, предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. В това производство трябва да бъде изследвано и каузалното правоотношение, когато менителничният ефект има обезпечителна функция, но само ако такова твърдение е валидно въведено от някоя от страните по делото. В този случай доказателствената тежест за установяване на каузата и наличието/липсата на задължение по нея е на страната, която го твърди и черпи права от това.

Практиката на ВКС обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 128 от 25.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 561/2011 г., II т. о., ТК, решение № 149/05.11.2010 г. по т. дело № 49/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 5/02.02.2012 г. по т. дело № 75/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 173/12.01.2011 г. по т. дело № 901/2009 г. на ВКС, I т. о., съгласно която в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - заявител в заповедното производство при направено възражение от ответника - длъжник за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му. Кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение, ако възражението на длъжника, че не е поел задължение по ценната книга, е общо. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение, като в този случай тежестта на доказване е на ищеца - поемател по записа на заповед, а ответникът - издател на записа на заповед следва да докаже твърдяното плащане.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта.

В настоящото дело, никоя от страните не твърди наличие на каузалното правоотношение

Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.505 от ТЗ за признаване на установено съществуване процесното на вземането.

С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по делото сумата 100 лв. за заплатена държавна такса в настоящото производство и 540 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.И.Х., ЕГН **********,*** дължи на “Г. Ф”АД, ЕИК *****, адрес гр.С., п.к.****, район К. С., ул. Б. № **** ет.*, офис *, със законен представител К. Т. К., А. П. Б., С. Р. Я. и К. К. К., следните суми, произтичащи от Запис на заповед от 06.04.2011 г. издаден от ответника и предявен за плащане:

- сумата 5 000 лв./пет хиляди лева/ по запис на заповед ведно със законната лихва от 15.08.2012 г.,

- 100 лв. /сто лева/ за направените по делото разноски за заплатена държавна такса,

- 348 лв. /триста четиридесет и осем лева/ адвокатско възнаграждение,

за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1839/20.08.2012г. и изпълнителен лист от 20.08.2012г. по ч.гр.д. № 1231 по описа за 2012г. на РС – Разград.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, Х.И.Х., ЕГН **********,***, да заплати на “Г. Ф”АД, ЕИК ******, адрес гр.С., п.к.****, район К. с, ул. Б. № ***, ет.*, офис *, със законен представител К. Т. К., А. П. Б., С. Р. Я. и К. К. К., СУМАТА от 100. лв. /сто лева/ представляваща заплатена държавна такса, както и сумата от 540.00 лв. /петстотин е четиридесет лева /- адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните, а след влизането му в сила, заверен препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 1231/2012г. на Районен съд Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :