Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

10.06.2013г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на 20.05.2013г., в публично заседание в следния състав:

районен съдия: Атанас Христов

при участието на секретаря Г.А. разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 318 по описа за 2013г.

Предявен е иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.294, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ПК “Съгласие”, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Ц.К., общ. Ц. К., обл. Р., пл. ****, представляван от председателя Д. С. К., чрез пълномощника адв. Е.С. ***, с която е предявен иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът ЗК “Хърцой”, ЕИК *****, представлявано от председателя Т. П. Х., Седалище и адрес на управление: област Р., община Ц.К., с. К., пл. *****, дължи на ищеца:

- сумата 5 336 лв. /пет хиляди триста тридесет и шест лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 25.01.2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща получено и частично неизплатено дизелово гориво и спирачна течност, посочени във фактура № 0000000567/25.03.2008г. и фактура 0000000568/25.03.2008г.

- както и сумата от 106,72 лв. / сто и шест лева и 72 стотинки / - разноски по делото за заплатена държавна такса, и сумата от 300 лв. /триста лева/ - разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение по ч. гр. 180/2013г. по описа на Районен съд – Разград.

Претендират се присъждане на направените разноски. В с.з., чрез пълномощника си адв. В. С. *** поддържа ИМ.

Ответникът депозира отговор на ИМ, с който оспорва изцяло исковите претенции. Сочи, че е изплатил задълженията си към ищеца, който злоупотребявайки с права е инициирал настоящото производство. В с. з., чрез пълномощника си адв. М. М. от АК – Разград, поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и видно от събрания доказателствен материал се установява, че ищецът е предоставил на ответника дизелово гориво и спирачна течност, за които ищецът издал на ответника процесните фактура № 0000000567/25.03.2008г. за сумата от 4 081.87 лв. и фактура 0000000568/25.03.2008г. за сумата от 3 464.18 лв. /л.6/.

Единствения спорен въпрос, е дали ответникът е изплатил изцяло горепосочените суми, или е извършил само частично плащане в размер на 2 210.05 лв., поради и което дължи на ищеца претендираната сума в размер на 5 336 лв.

От заключението по назначената и приета по делото СИЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че процесните фактури са осчетоводени както при ищеца така и при ответника. Плащанията са извършени в брой. Сумата за която претендира ищеца, не може да се каже че се отнася конкретно за процесните фактури, тъй като в ПКО не е посочено по кой номер фактура са внесени парите. Претендираната сума, най- вероятно се отнася за стари вземания по фактури от 2006г и 2007г.. В счетоводството на ответника плащането по процесните фактури е отразен в касовата книга м. март 2008г., като според счетоводните записвания, ответникът не дължи никакви суми на ищеца оп процесните фактури, като в с.з. ВЛ уточнява, че счетоводството на ответника е редовно водено. В експертизата е изрично се сочи, че включените суми в приложените фискални бонове съответстват на сумите , включени в двете процесни фактури /л. 58 и л. 22-26/.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.

В разглеждания случай ищецът е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на издадените процесни фактури. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си по издадената фактура.

Изпълнението на парични задължения поначало се доказва посредством разписка или банков документ за плащане. Сама по себе си разписката в качеството си на валидно доказателствено средство за изпълнението на парично задължение представлява писмено признание, издадено на престиращия от получателя на престацията, за получаването на същата, и следва да носи подписа на издателя. Освен това тя трябва да сочи още дълга, датата на престиране, мястото на издължаване. В тази връзка фактурата заедно с фискалния бон към нея, издадени едновременно от ищеца, съставляват документ, удостоверяващ едновременно както основните параметри на осъществената търговска сделка - предаването на стоката, цената, така и документ, съдържащ всички необходими реквизити на една разписка, издадена и подписана от продавача относно изпълнено парично задължение за заплащане на стоката в брой от купувача по сделката.

След като е безспорно, че процесните фактури са подписани от ищеца по делото, към същите са прикрепени издадени от него фискални бонове за маркирани на касов апарат обороти, и не е изрично отразено, че заплащането ще се извърши по банков път (т. е. впоследствие), то следва да намери приложение правилото на чл. 327 ТЗ, съгласно което купувачът дължи заплащането на цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. С други думи, при тези изброени доказателства следва изводът, че в изпълнение на правилото на чл. 327 ТЗ цената е била заплатена веднага, след като не е било уговорено друго. Ищецът е имал процесуалната възможност да оспори представения от ответника фискални бонове, както и да представи в тази връзка надлежни писмени доказателства за това, че сторнирал отразения чрез фискалния бон оборот. След въвеждането в пълна степен на състезателното начало в българския граждански процес правото на страните да провеждат доказване на фактите може да се свърже със задължението за тях да докажат изгодните им факти. Неизпълнението на това процесуално задължение води до настъпване на специфичната процесуална санкция на доказателствената тежест. Като не е сторил това предвид бездействието си в тази насока, за ищеца настъпват неблагоприятните последици от правилата за доказателствената тежест /така и Решение № 523 от 26.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2001 г., V г. о., „

Пазар и право”, бр. 5/2002 г., стр.18/.

Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По разноските.

С оглед изхода от делото, ищецът следва да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 930 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ПК “Съгласие”, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. Цар Калоян, общ. Цар Калоян, обл. Разград, пл. ****, представляван от председателя Д. С. К., иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.294, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ЗК “Хърцой”, ЕИК *****, представлявано от председателя Т. П. Х., Седалище и адрес на управление: област Разград, община Цар Калоян, с. Костанденец, пл. ****2, за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответното дружество му дължи :

- сумата от 5 336 лв. /пет хиляди триста тридесет и шест лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 25.01.2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща получено и частично неизплатено дизелово гориво и спирачна течност, посочени във Фактура № 0000000567/25.03.2008г. и фактура 0000000568/25.03.2008г.,

- както и сумата от 106,72 лв. / сто и шест лева и 72 стотинки / - разноски по делото за заплатена държавна такса, и сумата от 300 лв. /триста лева/ - разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение по ч. гр. 180/2013г. по описа на Районен съд – Разград,

за които суми е издадена Заповед № 311 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2013г. по ч. гр.д. № 180/2013г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА ПК “Съгласие”, ЕИК *******със седалище и адрес на управление: гр. Цар Калоян, общ. Цар Калоян, обл. Разград, пл. ****, представляван от председателя Д. С. К., да ЗАПЛАТИ на ЗК “Хърцой”, ЕИК ****, представлявано от председателя Т. П. Х., Седалище и адрес на управление: област Разград, община Цар Калоян, с. Костанденец, пл. ****, сумата от 930 лв. /деветстотин и тридесет лева/ за направени деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: