Р Е Ш Е Н И Е

№ 166

гр. Разград 06.06.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 23.05.2013г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 400 по описа на Разградски районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Крис Ойл” ЕООД, ЕИК ****, гр. Каспичан, чрез повереника си адв. С.С. ***, срещу “Аргос” ЕООД гр. Разград, ЕИК ****, с която е предявен иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24 000 лв. по развален договор за предоставяне на маслодаен слънчоглед ведно със законната лихва от 23.10.2012г. до окончателното изплащане и сумата от 945 лв. представляваща разноски в заповедно производство по гр.д. № 1766/2012г. по описа на Районен съд – Разград, като сумата от 24 000 лв. е предявена частично по вземане с общ размер 140 774.40 лв. Претендират се и направените по делото разноски. В с.з. повереника на ищеца адв. С.С. ***, поддържа ИМ и излага допълнителни съображения.

Ответникът депозира отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, а по същество – за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Сочи че не дължи претендираните суми. С ищеца са водили множество разговори с цел уреждането на отношенията им, като счита че е възможно постигане на спогодба за цялостно разрешаване на спорните задачи. Претендира разноски. В с.з., чрез пълномощника си адв. М. М. от АК – Разград, поддържа отговора и излага допълнителни съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От събрания доказателствен материал се установява, че ищецът на 17.09.2012г. е сключил договор с ответника, по който последния се е задължил да предостави на ищеца 150 тона маслодаен слънчоглед на цена общо 169 200 лв., в т.ч. ДДС. За така сключения договор ответникът му издал Данъчна фактура № 995/17.09.2012г. Ищецът платил цената на доставката на същия ден с банков превод /сумата на превода надхвърля цената по фактурата, т.к. включва плащане и по друга ДФ № 994/17.09.2012г., която не е предмет на този иск/. Вместо договорените 150 тона ответникът предоставил само 25.2 тона на обща стойност 28 425.60 лв. За неизпълнената част от договора ответникът издал данъчно кредитно известие № 1002/28.09.2012г., към фактура 995/17.09.2012г. с което се задължил да върне на ответника сумата 140 774.40 лв.

Видно от заключението на неоспореното и прието от съда като пълно, обосновано и компетентно заключение на СИЕ, е че :

В счетоводството на ищеца е отразено задължение на ответника, което е видно от справката по партидата на ответника по сметка „клиенти”, издадена на 11.04.2013г. от счетоводството на ищеца с дебитно салдо 140 774.21 лв. В счетоводството на ответника, кредитното известие е отразено с отрицателен знак – 140 774.40 лв. и по кредита на сметка „приходи от продажба на продукция” с отрицателен знак - 140 774.40 лв., т.е. счетоводно коректно е заведено кредитното известие, по което дължи тази сума на ищеца. Сумата от 140 774.40 лв. от кредитното известие, която ответника дължи, е отразена в счетоводството и на двете дружества. Счетоводството за процесния период е водено редовно и коректно и в двете дружества.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си.

Съгласно трайно установената съдебна практика, изразена и в ППлВС № 1/1979 г., която е в смисъл, че на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД - може да се претендира връщане на авансово платена сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение. От представените по делото фактури и кредитно известие, и от заключението на икономическата експертиза е установено, че ищецът е платил на ответника общо сумата 169 200 лв. по Фактура № 995/17.09.2012 г., за доставка от страна на ответника на 150 т. маслодаен слънчоглед. Ответникът не е изпълнил изцяло задължението си за доставка на стоките, а доставил само 25.2 т., на стойност 28 425.60 лв., поради и което е издал процесното данъчно кредитно известие № 1002/28.09.2012г., към фактура 995/17.09.2012г. с което се задължил да върне на ответника сумата 140 774.40 лв.

Поради това следва да се приеме, че извършеното от ищеца авансово плащане, е с оглед очаквано изпълнение на задължение на ответника да достави на ищеца стоките, описани във фактурата. Очакваното от ищеца изпълнение на договора за продажба на стоките, не е изпълнено от ответника, който, като е получил цената не е реализирал изцяло насрещната престация. С исковата молба /заявление по чл. 410 ГПК/ ищецът е развалил договора за продажба поради неизпълнение на ответника, с което е отпаднало основанието, на което ответникът е получил цената на стоката. Получената от ответника сума е получена на отпаднало основание и подлежи на връщане. Налице са предпоставките на чл. 55 чл. 1 ЗЗД - ищецът е доказал акта на плащане цената на стоките, а ответникът не е доказал, че е налице основание да задължи получената цена, тъй като не е изпълнил задължението за доставяне на платените стоки. Искът за възстановяване на исковата сума сумата от 24 000 лв., частично по вземане с общ размер 140 774.40 лв. - стойност на стоките, чиято доставка не е осъществена, е основателен и следва да се уважи, върху която сума ответникът дължи законна лихва от датата на депозиране заявлението по чл. 410 ГПК - 23.10.2012г. /В този смисъл постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 138 от 07.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 375/2009 г., II т. о./.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 882 лв., представляваща деловодни разноски, от които 480 лв. за държавна такса за завеждане на делото, 10 лв. банкова такса за превод на държавната такса, 390 лв. възнаграждение на ВЛ, 2 лв. банкова такса за превод на възнаграждението на ВЛ,

Воден от горното, съдът,

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът “Аргос” ЕООД гр. Разград, ЕИК ****1, със седалище и адресна управление гр. Р.***** представлявано от управителя Й. Й. П., ДЪЛЖИ на ищеца “Крис Ойл” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление област Шумен, община К., гр. К.**** следните суми, за които е издадена Заповед № 2277 от 25.10.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1766/2012г. по описа на Районен съд – Разград:

- сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/ по развален договор за предоставяне на маслодаен слънчоглед ведно със законната лихва от 23.10.2012г. до окончателното изплащане, като сумата от 24 000 лв. е предявена частично по вземане с общ размер 140 774.40 лв.

- сумата от 945 лв. /деветстотин четиридесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА “Аргос” ЕООД гр. Разград, ЕИК ****1, със седалище и адресна управление гр. Р.******, представлявано от управителя Й. Й. П., да заплати на “Крис Ойл” ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Управителя В. Ас. Гр. със седалище и адрес на управление област Шумен, община К., гр. К.******** 27 СУМАТА от 882 лв. /осемстотин осемдесет и два лева/ за направени деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :