Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 245                                                      13.06.2013 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на осми май  април                                                            две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      № 230                                           по описа за  2013 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

            Постъпила е жалба от “ЗАД А.” АД  против наказателно постановление № Р – 10 – 270/04.06.2012 г.  на заместник – председател на КФН, с което за две нарушения на чл. 63 т.1 от КЗ на основание чл. 319 ал.1 т.2 от КЗ на жалбоподателя са наложени административни наказания  “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. за всяко от тях.

          Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно  наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяването на нарушенията.

            Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            Въз основа на предоставена от жалбоподателя за сключени на 09 и 10 ноември 2011 г. полици по застраховка “Гражданска застраховка на автомобилистите” информация, от административнонаказващият орган била извършена проверка за спазване изискванията на КЗ. Актосъставителят – св. С., приел, че с две от предоставените за проверка полици № № **************/09.11.2011 г. и **************/09.11.2011 г. по застраховки “ГО”, дружеството жалбоподател е извършило нарушение по чл. 63 т.1 от КЗ. Извода за осъществено нарушение на посочения текст от кодекса, актосъставителят формирал, като приел, че при сключване на двете полици, по които застрахователната премия била платена еднократно, е приложена отстъпка от 30 %, при приложима съгласно действащата тарифа на ЗАД “А.” АД отстъпка от 10% съобразно критериите приети от застрахователя. По този начин по двете полици били начислени застрахователни премии от 147,00 лв. / при отстъпка 30 %/, при следващи се 189,00 лв./при отстъпка 10%/ от основната премия от 210 лв. по застраховките. Същевременно, размерът на минималната рискова премия, определена със заповед № 9/17.01.2011 г. на заместник – председателя на КФН, издадена на основание чл. 11а, ал.3 и ал.5 и чл.3 ал.1 от Наредба № 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и презастрахователите и на здравноосигурителните резерви, по договори сключени през четвъртото тримесечие на 2011 г. за МПС до 1300 куб.см. /това по първата от полиците/ е 147,00 лв. и за МПС от 1300 до 1 500 куб.см./по втората от тях/ е 152 лв. И тъй като, съгласно действащия застрахователeн – технически план на дружеството, 80% от застрахователната премия, формират размерът на рисковата премия, то изчислена по този начин рисковата премия по двете полици възлизала на 117,60 лв. /80% от 147,00 лв./, т.е. със 29,4 лв. по - ниска от следващата се минимална рискова премия по първата от тях и със 34,4 лв. по – ниска по втората от тях. Актосъставителят приел, че тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63 от КЗ, застрахователните премии определени и прилагани от застрахователя, следва да бъдат съответстващи на размера на поетия риск и разходите му, то със сключване на двете застрахователни  полици посочени по - горе, жалбоподателя е осъществил нарушение на посочения текст от кодекса. За така установеното съставил АУАН с № Р – 06 – 05.12.2011 г., в който описал посочените по – горе обстоятелства, индивидуализирайки двете застрахователни полици с номера и дата на сключване, приложимите към тях премии, цитирайки приложимата правна уредба и сочейки нарушения текст на чл. 63 т.1 от Кодекса. Въз основа на акта, на 04.06.2012 г., от административнонактазващият орган било издадено и атакуваното НП, с което поведението на жалбоподателя било санкционирано на основание чл. 319 ал.1 т.2 от КЗ, с налагане на две административни наказания  “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.  всяко от тях. Описанието на осъществените нарушения е идентично с даденото в акта за установяване на административно нарушение и същите са квалифицирани, като такива по чл. 63 т.1 от КЗ.  

       Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. С..

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на  съдебен контрол жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

         Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

       Що се отнася до това налице ли е административно нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

        Съгласно разпоредбата на чл.63 т.1 от КЗ:  «С цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни и презастрахователни договори застрахователят, съответно презастрахователят е длъжен по всяко време да определя и прилага в дейността си премии, съответстващи на размера на поетия риск и на разходите си». Съгласно разпоредбата на чл. 65 от Кодекса пък, застрахователните и презастрахователни премии трябва да бъдат достатъчни, изчислени на базата на разумно актюерско допускане, така че да осигуряват изпълнение на всички задължения на застрахователя, включително образуване на достатъчно технически резерви, като за изпълнение на тези изисквания финансовото състояние на застрахователя и неговата платежоспособност в дългосрочен план се прогнозират само въз основа на премиите, като единствен източник на приходи. Действително, както се сочи и от жалбоподателя, с разпоредбите на чл. 63, т.1 и чл. 65 от КЗ се поставят различни изисквания. Рисковата премия се определя от размера на поетия риск и на разходите, като същевременно е част от застрахователната премия по чл. 65, ал. 1 от КЗ. Разпоредбата на чл. 11а от Наредба № 27 въвеждаща категорията на минимална рискова премия е свързана с определяне размера на допълнителните резерви по застраховка ГО и е относима към изискването на чл. 65 от Кодекса. Актосъставителят и административнонаказващият орган са установили несъобразяване на застрахователя при сключването на двете полици с номиналния размер на минималната рискова премия, която  нормативно е приета за база за определяне размера на техническия резерв, който застрахователя следва да поддържа. Същевременно, последното съпоставено с обстоятелството, че жалбоподателят сам е определил, според действащия си застрахователно-технически план, че 80% от застрахователната премия формират размера на рисковата премия, води до извод, че със сключването на двете посочени по – горе полици, той е нарушил изискването за съответствие на премията с конкретно поетия риск. Този извод се налага от обстоятелството, че номиналната стойност на посочените 80 % по двете полици, са равни или по- ниски от минималния размер на рисковата премия, а самата премия /пак според застрахователно-техническия план на застрахователя/ включва и 20 %  разходна част. Ето защо и санкционираното поведение на жалбоподателя е съставомерно по посочения за нарушен текст от закона – чл. 63 т.1 от КЗ. Изложеното налага и извода, че неговата отговорност законосъобразно е ангажирана от административнонаказващия орган по реда на чл. 319 ал.1 т.2 от КЗ. Що се отнася до размерите на наложените административни наказания «имуществена санкция», доколкото същите са на минимума определен в посочената разпоредба от 1 000 лв., то липсват и основания за изменение на атакуваното НП в този смисъл.

            Ето защо и по изложените съображения, като законосъобразно атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

 

               Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

                                         

 

                                                Р     Е     Ш     И :

      ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р – 10 – 270/04.06.2012 г.  на заместник – председател на КФН, с което за две нарушения на чл. 63 т.1 от КЗ на основание чл. 319 ал.1 т.2 от КЗ на “ЗАД А.” АД  са наложени административни наказания  “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. за всяко от тях.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: