№ 256 14.06.2012
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
петнадесети май две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
В.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 245 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Рики – А – Тур” ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
управителя Реджеб Шабан Ибрям против
наказателно постановление № 37 - 0000076/14.02.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.51а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари на основание чл. 99 от Закон за
автомобилните превози му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.11.2012 г. от катосъставителят – св. М., служител на “КД – ДАИ” гр. Разград, бил съставен АУАН с
бл. № 162960 срещу “Рики – А – Тур”
ЕООД, ЕИК 201756401, за извършено нарушение на чл.51а от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Повод за съставяне на акта, било постъпило в ОО “КД ДАИ” Разград писмо изх. №
11-00-239/61/25.10.12 г. от ГД “КД ДАИ” с приложен към същото доклад от и.д.
началник отдел “Автомобилни превози” в Дирекцията. В доклада било посочено, че
жалбоподателят притежаващ лиценз на Общността № 0061 за международен
автомобилен превоз на пътници с автобус, е получил 3 броя разрешителни за
извършване на совалков превоз на пътници по маршрут Созопол – Киоев за периода
от 28.08.2012 г. до 09.09.2013 г. , от № 072854 до 072856, съгласно утвърдена
заявка от 31.08.12 г. Разрешителните били отчетени в ИА “АА” с писмо с вх. № 30
– 05 – 26/9 от 17.10.12 г., а съгласно графика за преминаване на автобусите
през ГКПП по дати, совалковите превози били приключили 13.09.12 г. Въз основа на така постъпилата информация,
св. М., без да се запознае със съдържанието на цитираните в доклада
разрешителни / обстоятелство което се установява от показанията му/, съставил и
посочения по – горе АУАН. Според словесното описание на нарушението, същото се
изразява се в това, че жалбоподателят не е върнал предоставените му
три броя разрешителни с цитираните номера в срок до 15 работни дни от датата на
приключване на превозите – 13.09.11 г.,
а са отчетени в ИА «АА» с писмо с вх. № № 30 – 05 – 26/9 от
17.10.12 г. Въз основа на акта, на 14.02.2013 г., било издадено и атакуваното
НП, в което е дадено описание на
извършеното нарушение, идентично с описанието на същото в АУАН, за виновно
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 51а от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 99 от Закон за автомобилните превози, с налагане на административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.
Към административнонаказателната
преписка, цитираните като приложения към доклада от ГД “КД ДАИ” документи заявлеине за издаване на
разрешителни за извършване на совалков превоз, копие на утвърдена заявка за
разпределение на разрешителни, копие на график за движение на автобуси и копие
на писмо с вх. № № 30 – 05 – 26/9 от 17.10.12 г. не са
приложени. Въз основа на показанията на св. М. се установява, че актът е
съставен от него въз основа на постъпилия доклад от ГД “КД ДАИ”.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
е основателна по различни от изложените в нея съображения, а именно:
Несъстоятелни са възраженията, че НП е
издадено от административнонаказващ орган, при липса на материална
компетентност. Настоящото нарушение не попада към изключенията посочени в
разпоредбата на чл. 92 ал.2 от ЗП, според която НП се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица, каквито правамощия са делегирани на административнонаказващия
орган със заповед № РД -08-452/26.09.11 г. на Министъра , чието сдържание е
служебно известно на съда.
Нарушени са обаче други
изисквания на ЗАНН, водещи до извод за незаконосъобразност на производството по
установяване на административното нарушение и това по налагане на
административно наказание, които представляват самостоятелни основания за
отмяна на постановлението. На първо място, следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че актът не е съставен съгласно изискванията на чл. 40 от
ЗАНН, според който актът се съставя в присъствието на свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. В настоящия случай,
нарушението е описано в постъпилия от ГД “КД ДАИ” в областния отдел доклад.
Само и единствено въз основа на същия, без да се запознае с приложените към
него документи обаче, св. М. не е бил в състояние да състави акта по реда на
чл. 40 ал.4 от ЗАНН. Липсват основания и да се приеме приложимостта на
разпоредбата на чл. 40 ал.3 от ЗАНН, доколкото според съдържанието пак на същия
доклад, нарушението вече е било установено от други служители на ГД “КД ДОИ”. Освен това в наказателното постановление са
описани три отделни нарушения, касаещи три отделни индивидуализирани по номера
разрешителни за извършване на международен совалков превоз. Обстоятелството, че
същите са издадени за един и същи маршрут, за един и същи период, че са
постъпили на една и съща дата в Дирекцията не променя правните изводи в тази
насока, доколкото задължението по чл. 51а от Наредбата е касае всяко едно
инидивидуално нарушително. По този начин и с бездействието на жалбоподателя в
законоустановения 15 дневен срок за тяхното връщане са осъществени три отделни
административни нарушение на посочената разпоредба. С ангажиране на
административнонказателната отговорност на дружеството с налагане само на една
санкция, административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 18 от
ЗАНН, което обстоятелство само по себе си представлява такъв порок на
наказателното постановление представляващ и самостоятелна основание за неговото
отменяване, като незаконосъобразно от формална страна. Отделно от изложеното
остава обстоятелството, че от словесно направеното описание на санкционираното
нарушение, не може да бъде извършена преценка досежно съставомерността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 51а от Наредбата лицата по чл.2 ал.1 връщат предоставените им
разрешителни за извършване на совалков превоз на пътници до държави, които не
са членки на Европейския съюз, в Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" в срок до 15 работни дни след приключване на превозите.
Бездействието на субекта на посочената правна норма представлява
административно нарушение и е съставомерно след изтичане на посочения 15 дневен
срок. С отбелязване в текста на НП на датата на която писмото, с което
разрешителните са постъпили физически в агенцията, не може да бъде извършена
преценка за съставомерност на деянието, тъй като тя би могла да не съвпада с
датата на която писмото е изпратено/върнато/,
която дата е именно тази на която
са предприети действията в изпълнение на правната норма и която е от значение при произнасяне по
същество.
Изложените от жалбоподателя аргументи за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, макар и основателни по същество, не могат да
представляват такива за отмяна на атакуваното постановлението, поради
незаконосъобразността същото от формална страна.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 37 - 0000076/14.02.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.51а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари на основание чл. 99 от Закон за
автомобилните превози на “Рики – А – Тур” ЕООД, ЕИК ***** е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: