Р Е Ш Е Н И Е

№ 266 17.06.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 265 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.С.С. против наказателно постановление № 82/25.02.2013 г. на началника РУП към ОД на МВР Р., с което за нарушение на чл. 5 ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като алтернативно прави искане за намаляване размера на наложените му наказания .

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2013 г. в гр. Р., при управление на МПС – л.а. “Фолксваген пасат” с рег. № * **** **, по ул. “Ал. С.”, жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. С. бил поканен за извършване на проверка за употреба на алкохол с “Алкотест Дрегер 7510. Електронната скала на средството за измерване отчела наличие на 1,15 промила алкохол в издишания от н его въздух. На жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № *******, който той подписал с отбелязване, че отказва да даде кръвна проба. За така установеното, като приел, че С. е извършил нарушение на чл. 5 ал.3 от ЗДвП, актосъставителят – св. И., съставил АУАН с бл. № 944381, който бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване че има възражения, без същите да са конкретирзирани.Въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в което се сочи, че на посочената по – горе дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС – л.а. “Фолксваген пасат” с рег. № * **** **, след употреба на алкохол, установена с техническо средство. При така извършеното описание на нарушението, административнонаказващият орган е квалифицирал същото, като такова по чл. 5 ал.3 от ЗДвП, и на основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административни наказания “глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца.

В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка.

Представените от жалбоподателя писмени доказателства установяват, че същия работи по трудово провоотношение в ТП ДЛС “В. – И. Х.”, с основно месечно трудово възнаграждение 580,00 лв. и допълнитлено такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 145 лв. От експертно решение № 1574/26.08.11 г. на ТЕЛК, се установява, че същия е с диагноза остеонекроза /двустранни аваскуларни некрози на бедрените глави; контрактури на двете тазово-бедрени стави; /, поради която му е определена 80% ТНР, като противопоказаните при посочената диагноза условия на труд са динамично и статично натоварване на долните крайници.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Шо се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, то също безспорно доказани се явяват всички елементи от състава на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. Посоченият текст от закона забраняват на водачите да управляват ППС под въздействие на алкохол. При управлението на МПС - л.а. “Фолксваген пасат” с рег. № * **** **, по ул. “Ал. С.” в гр. Р., на посочената в НП дата, жалбоподателят е бил под въздайствие на алкохол. Последното обстоятелство се установява по несъмнен начин от резултатите отчетени от техническото средство, с което е установена и концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 1,15 промила. И доколкото същата е в границите на съставомерните за деянието наказуемо по административен ред стойности от 0,5 до 1,2 на хиляда, то следва да се приеме че поведението на жалбоподателя осъществява от обективна страна посочения за виновно нарушен текст от закона. Същото е съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол под чието въздействие управлява МПС. Ета защо и законосъоразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП от административнонаказващият орган.

Що се отнася до размера на наложените наказания, обаче, съдът, съобразно представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, счита, че същите не са индивидуализирани правилно. При предвидени в чл. 174 ал.1 минимуми и максимуми на двете наказания - за глобата от 500 лв. до 1000 лв. и за лишаването от право да управлява МПС от 6 до 12 месеца, административнонаказващият орган е определил и наложил наказанията на и към максималните размери, изхождайки от концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Посоченото действително е отегчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна от представената справка за наложени наказания на жалбоподателя е видно, че от 2000 г. до момента на издаване на настоящото НП, неговота отговорност е ангажирана еднократно за нарушение на ЗДВП на основание чл. 171 от Закона. При представените от жалбоподателя доказателства за размера на реализираните от него доходи /макар същите да не изчерпват понятието имотно състояние по чл. 27 от ЗАНН/, то същите следва също да бъдат съобразени. Не без значение в случая се явява и установеното здравословно състояние на С., за което противопоказно е динамично и статично натоварване на долните крайници, както и местоработата на същия - ДЛС “В. – И. Х.”. Посочените обстоятелства не са определящи за тежестта на нарушението, но следва да бъдат отчетени при индивидуализиране на следващите се наказания по реда на чл. 27 от ЗАНН. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че максимално предвидения от закона размер на наказанието “глоба” от 1000 лв. е съответен на най-тежкото съставомерно нарушение на чл. 5 ал.3 при което концентрацията на алкохол в кръвта е 1,2 промила, каквато в настоящия случай не е установена. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира за съответни на осъщественото нарушение административни наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, в какъвто смисъл следва да бъде изменено и атакуваното НП.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № № 82/25.02.2013 г. на началника РУП към ОД на МВР Р., с което за нарушение на чл. 5 ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на С.С.С. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца, като намалява размера на наказанието глоба от 1000 лв. на 750 лв. и на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” от 11 на 8 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: