Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 268                                                      17.06.2013 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на седемнадесети май                                                      две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      274                                           по описа за  2013 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила жалба от И.К.И. против електронен фиш сер. К  *******, издаден от ОД на МВР Р., с което за осъществено на 11.11.2012 г. нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.

              Жалбоподателят моли, като незаконосъобразен от формална страна електронният фиш да бъде отменен.

              Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          На 11.11.2012 г. в 16,24 ч, с автоматизирано техническо средство № ***, било установено и заснето движение със скорост над разрешената от 90 км.ч, на МПС “Рено Лагуна 1,9 ДТИ” с рег. № ** **** **. За така установеното на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, бил издаден процесния електронен фиш сер. К  № № 0432131 за налагане на глоба на жалбоподателя И.К.И., в качеството му на собственик на процесното МПС, за нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП. Като място на осъществяване на нарушението е посочен: път 2 на км 81 + 785. Според съдържанието на клипа на системата за отчитане скоростта на движение, посоченото по – горе МПС се е движило със скорост 121 км.ч., докато според съдържанието на атакувания електронен фиш, скоростта на движение на същото е била 125 км/ч.

        

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

         В атакувания електронен фиш не е индивидуализирано в степен съответстващ на гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя мястото, на което е осъществено и установено санкционираното нарушение. Описанието на това място, като: път 2 на км 81 + 785, без да са посочени други конкретни белези свързващи го например с населени места, не позволяват да бъде преценена териториалната компетентност, както на органа установил нарушението, така и на административнонаказващия орган. Дори да се приеме, че описание посредством посочване на килметър на пътя е достатъчно за конкретизиране на мястото, както и че индивидуализацията на пътя като “път 2” е достатъчна, доколкото според приетия от МС списъка на републиканските пътища, това е Е-70, то електронният фиш страда от друг съществен порок, който налага извод за неговата незаконосъобразност. В него за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21 ал.2 от ЗДвП. Този текст от закона, забранява на водачите на ППС да превишават стойности на движение различни от нормативно установените в алинея първа, в случаите когато това е сигнализирано с пътен знак. Без да обвързва осъщественото от жалбоподателя нарушение с неспазване на въведено с пътен знак извън населено място ограничение на скоростта, административнонаказващият орган е квалифицирал поведението му именно по посочения текст от закона, а не като такова нарушаващо разпоредбата на алинея 1 на чл. 21 от ЗДвП. При това положение, следва да се заключи, че или в атакувания фиш не са намерили отражение всички съставомерни признаци на санкционираното нарушение, поради липса на отбелязване на наушено ограничение на скоростта въведено с пътен знак, или поведението на жалбоподателя е съставомерно по друг текст от закона. Посоченото обстоятелство само по себе си води до такъв порок на атакувания електронен фиш, който представлява и самостоятелно основание за неговото отменяване. Извън това остава, следва да бъде отбелязано и че представените по делото веществени доказателствени средства, не удостоверяват осъществяването на административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В приложения към преписката клип е отбелязана скорост на движение  на процесното МПС, установена от техническото средство – 125 км/ч., докато в електронния фиш, тази скорост е била 121 км/ч. Административното нарушение обаче не би могло да се изразява едновременно в движение и с двете посочени скорости. Като конкретно действие/бездействие, то трябва да бъде индивидуализирано със своите обективни признаци в акта, с който се ангажира административната отговорност на субекта на същото, по начин съответстващ на установеното фактическо положение. В противен случай, следва да се приеме, че по установеното и извършено нарушение не е санкционирано, а е санкционирано друго такова. Съобразно вида на осъщественото нарушение – движение със скорост над допустимата по закон, самата скорост на движение се явява елемент от състава на нарушението от обективна страна. От последното обстоятелство  зависи и конкретно приложимата санкционна разпоредба. Ето защо, макар и двете стойности на движение – 125км/ч и 121 км/ч да обуславят санкциониране на нарушението по чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП, то от доказателствата по делото не се установява да е осъществено именно това нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. 

       Ето защо и по изложените съображения атакувания електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.      

          Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                           Р   Е   Ш   И  :

             

             ОТМЕНЯ  електронен фиш сер. К  № 0432131, издаден от ОД на МВР Р., с което за осъществено на 11.11.2012 г. нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на И.К.И. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.

            Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: