Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 268
17.06.2013 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
седемнадесети май две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
В.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело №
274 по описа за 2013 г.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от И.К.И. против електронен фиш сер. К № *******, издаден от ОД на
МВР Р., с
което за осъществено на 11.11.2012 г. нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП на
основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.
Жалбоподателят моли, като незаконосъобразен
от формална страна електронният фиш да бъде отменен.
Административнонаказващият орган
не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.11.2012 г. в 16,24 ч, с
автоматизирано техническо средство № ***, било установено и заснето
движение със скорост над разрешената от 90 км.ч, на МПС “Рено Лагуна 1,9 ДТИ” с
рег. № ** **** **.
За така установеното на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от
ЗДвП, бил издаден процесния електронен фиш сер. К № № 0432131 за налагане на глоба на жалбоподателя
И.К.И., в качеството му на собственик на процесното МПС, за нарушение на чл. 21
ал.2 от ЗДвП. Като място на осъществяване на нарушението е посочен: път 2 на км
81 + 785. Според съдържанието на клипа на системата за отчитане скоростта на
движение, посоченото по – горе МПС се е движило със скорост 121 км.ч., докато
според съдържанието на атакувания електронен фиш, скоростта на движение на
същото е била 125 км/ч.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от
лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
В атакувания електронен фиш не е
индивидуализирано в степен съответстващ на гарантираното от закона право на
защита на жалбоподателя мястото, на което е осъществено и установено
санкционираното нарушение. Описанието на това място, като: път
2 на км 81 + 785, без да са посочени други конкретни белези свързващи го
например с населени места, не позволяват да бъде преценена териториалната
компетентност, както на органа установил нарушението, така и на
административнонаказващия орган. Дори да се приеме, че описание посредством
посочване на килметър на пътя е достатъчно за конкретизиране на мястото, както
и че индивидуализацията на пътя като “път 2” е достатъчна, доколкото според приетия
от МС списъка на републиканските пътища, това е Е-70, то електронният фиш
страда от друг съществен порок, който налага извод за неговата
незаконосъобразност. В него за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл.
21 ал.2 от ЗДвП. Този текст от закона, забранява на водачите на ППС да превишават
стойности на движение различни от нормативно установените в алинея първа, в
случаите когато това е сигнализирано с пътен знак. Без да обвързва
осъщественото от жалбоподателя нарушение с неспазване на въведено с пътен знак
извън населено място ограничение на скоростта, административнонаказващият орган
е квалифицирал поведението му именно по посочения текст от закона, а не като
такова нарушаващо разпоредбата на алинея 1 на чл. 21 от ЗДвП. При това
положение, следва да се заключи, че или в атакувания фиш не са намерили
отражение всички съставомерни признаци на санкционираното нарушение, поради липса
на отбелязване на наушено ограничение на скоростта въведено с пътен знак, или
поведението на жалбоподателя е съставомерно по друг текст от закона. Посоченото
обстоятелство само по себе си води до такъв порок на атакувания електронен фиш,
който представлява и самостоятелно основание за неговото отменяване. Извън това
остава, следва да бъде отбелязано и че представените по делото веществени
доказателствени средства, не удостоверяват осъществяването на административното
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. В приложения към преписката клип е отбелязана скорост на
движение на процесното МПС, установена
от техническото средство – 125 км/ч., докато в електронния фиш, тази скорост е
била 121 км/ч. Административното нарушение обаче не би могло да се изразява едновременно в движение и с двете
посочени скорости. Като конкретно действие/бездействие, то трябва да бъде индивидуализирано
със своите обективни признаци в акта, с който се ангажира административната
отговорност на субекта на същото, по начин съответстващ на установеното
фактическо положение. В противен случай, следва да се приеме, че по
установеното и извършено нарушение не е санкционирано, а е санкционирано друго
такова. Съобразно вида на осъщественото нарушение – движение със скорост над
допустимата по закон, самата скорост на движение се явява елемент от състава на
нарушението от обективна страна. От последното обстоятелство зависи и конкретно приложимата санкционна
разпоредба. Ето защо, макар и двете стойности на движение – 125км/ч и 121 км/ч
да обуславят санкциониране на нарушението по чл. 182 ал.2 т.4 от
ЗДвП, то от доказателствата по делото не се установява да е осъществено именно
това нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
Ето защо и по изложените съображения
атакувания електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Воден
от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
електронен фиш сер. К № 0432131, издаден от ОД на МВР Р., с
което за осъществено на 11.11.2012 г. нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП на
основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на И.К.И. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: