Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

278                               20.06.2013 година                        град Разград

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         

          

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                               ................. състав

На двадесет и трети май                                                   две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар  Г.М.

прокурор ........................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело                                             286                                       по описа за 2013 година 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Л.М.Й., ЕГН ********** против наказателно постановление № 004/18.02.2013 г. на председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с което за нарушение на чл.33 ал.1 т.12 от Закон за независимия финансов одит, на основание чл. 41 ал.1 т.3 от Закон за независимия финансов одит, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв.

         Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно  наказателното постановление да бъде отменено изцяло, поради несъставомерност на санкционираното нарушение, поддържайки алтернативно твърдение за наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

         Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна.           

         Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

        В изпълнение на задълженията си по чл. 33 ал.1 т.12 от ЗНФО, на 27.07.2012 г. жалбоподателят в качеството си на регистриран одитор подал годишен отчет за дейността си за периода 01.07.2011 г. – 30.06.2012 г. по елекронен път пред Института на дипломираните експерт-счетоводители, съгласно утвърдените от последния правила. В изпълнение на заповед № 04-0258-29-67/05.11.2012 г.  на председателя на КПНРО, от актосъставителят св. К., била извършена проверка на качеството на дейността на жалбоподателя  в качеството му на регистриран одитор за периода, за който се отнасял подадения от него посочен по – горе отчетен доклад. Проверката приключила със съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан от него констативен протокол от 22.11.2012 г., в който е отбелязано за установено, че едно от одитираните от последния през отчетния период дружества -  “И. БТ”АД, не е посочено  в отчета, като публично дружество. С протокола е констатирано и че регистрирания  одитор няма електронна страница и няма публикувани доклади за прозрачност за 2010 г. и 2011 г. С писмо изх. № 02-11-058/18.01.2013 г. на Председателя на КПНРО, М. бил поканен да се яви на 29.01.2013 г. в сградата на комисията за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение във връзка с констатирани пропуски и несъответствия в дейността му. В писмото е отбелязано и че неявяването на жалбоподателя ще бъде счетено, като отказ за връчване на акта за установяване на нарушението. Същото е получено от жалбоподателя с обратна разписка на 28.01.2011 г. На 29.01.2013 г. е съставен АУАН от св. К., в който като описание на осъщественото нарушение е посочено, че жалбоподателя на 27.07.2012 г., в гр. Р., в качеството си на регистриран одитор е подал годишен отчет за дейността си за периода 01.07.2011 г. – 30.06.2012 г. пред Института на дипломираните експерт-счетоводители, в който е посочил, че одитираното от него дружество “И. БТ” АД не осъществява дейност от обществен интерес. Така подадената информация обаче била невярна, тъй като, като публично дружество, юридическото лице представлявало “предприятие извършващо дейност от обществен интерес”, съгласно дадената легална дефиниция на понятието в пар.1 т.11 б. “а” от ДР на ЗНФО.  Нарушението е квалифицирано, като такова по чл. 33 ал.1 т.12 от ЗНФО. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя и подписан от Л. Й. и Б. Б., в качеството им на свидетели, като същите са положили  и подписите си, като свидетели на отказ на анрушителя да подпише акта. Въз основа на АУАН, на 18.02.2013 г. е издадено и атакуваното НП, даденото в което описание на наушението и обстоятелствата при които то е извършено е идентично с описанието в акта, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 33 ал.1 т.12 от ЗНФО и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на осн. 41 ал.1 т.3 от Закон за независимия финансов одит, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв.

            В хода на производството, като свидетел по делото е разпитан актосъставителят – св.К., която с показанията си установява идентични с отразените в АУАН и наказателното постановление обстоятелства и такива касаещи производството по установяване на административното нарушение, подкрепени и от представените по делото писмени доказателства.               

       Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по различни от изложените в нея съображения:

        В настоящия случай, производството по установяване на административното нарушеине не е протекло по предвидения в ЗАНН ред. Разпоредбата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН действително допуска съставяне на акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя, в случаите когато същият не се яви за съставяне на такъв след покана. Това обаче, не освобождава контролните органи от задълженията им по чл. 43 ал.4 от ЗАНН: « Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.» и ал.5 : «При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.» Съставянето и предявяване на акта за установяване на административно нарушение представляват отделни и самостятелни действия. Отказът на нарушителя да подпише, предпоставя физическо предявяване на акта от актосъставителят. Удостоверяването на този отказ от свидетели при условията на чл. 43 ал.2 от ЗАНН е възможно единствено в случаите, когато нарушителят е присъствал при съставяне на акта, който му е бил предявен и той е отказал да го подпише. Когато обаче актът е съставен в отсъствие на нарушителя, каквато  е настоящата хипотеза, за актосъставителят възникват задълженията по алинея четвърта на 4 на чл. 43 от ЗАНН, а именно да предяви акта чрез изпращането му до неговия адресат по съответния ред, за да бъде запознат послединя със неговото съдържание. Смисълът на посочената разпоредба е нарушителят да бъде известен досежно вмененото му в отговорност. Посочената правна норма, гарантира предварителното право на защита на субекта на административно нарушение. От датата на подписване на акта, започва да тече и тридневния срок, в който същия може да направи допълнителни възражения освен тези които може да сочи и при неговото съставяне. И доколкото преди издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е длъжен да прецени същите  и едва тогава да формира извод налице ли са предпоставките на чл. 53 или тези на чл. 54 от Закона, то неизпълнението на задължението за предявяване на АУАН, ограничава в такава степен правото на защита на нарушителя, че всякога представлява самостоятелно основание на издаденото въз основа на такъв акт, наказателно постановление. В този смисъл е и императивната разпоредба на чл. 52 ал.2 от ЗАНН, според която ако се установи, че актът не е предявен на нарушителя, административнонаказващият орган го връща веднага на актосъставителя. В настоящия случай обаче, същата се явава нарушена, поради което и атакуваното наказателно постановление, като издадено не по предвидения от закона ред, следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

         Изложеното по – горе, предпоставя и невъзможност от произнасяне по същество на спора досежно обсотятелствата осъществено ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то от него виновно.

         Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

  

 

Р     Е     Ш     И :

 

           ОТМЕНЯ наказателно постановление  № 004/18.02.2013 г. на председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с което за нарушение на чл.33 ал.1 т.12 от Закон за независимия финансов одит, на основание чл. 41 ал.1 т.3 от Закон за независимия финансов одит, на Л.М.Й., ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв.

 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: