Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 277 20.06.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и трети май
две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 309 по
описа за 2013 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Терарос” ООД,
ЕИК *********
против наказателно постановление № 45771 – F050932/29.03.2013
г. на
Директора на ТД на НАП – гр. В., с което за нарушение на
чл. 11 ал.1 от ЗСВТС, на основание чл. 17 ал.1 от ЗСВТС му е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като сочи че са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.03.2013 г. от жалбоподателят,
в качеството му на интрастат оператор по см. на ЗСВТС, била подадена нулева интрастат
декларация за референтен период м. февруари 2013 г. На същата дата
актостъставителят – св. Х. /инспектор по приходите в ТД на НАП В./,
съставил АУАН с № F050932
за така осъщественото нарушение – за това, че декларацията е подадена със
закъснение, в нарушение на разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗСВТС, според която
срокът за подаването й е 14- то число на месеца, следващ референтния период.
Въз основа на акта, на 29.03.2013 г., било издадено и атакуваното НП, с което
нарушението е описано по начин идентичен с даденото му в акта описание, като е
посочено че интрастат оператора
“Терарос” ООД, на 15.03.2013 г. е подал по електронен път месечна
интрастат декларация за референтен период м. февруари 2013 г. със закъснение от
1 ден, като не е спазен законоустановения срок за подаването й – 14.03.2013 г.
Посочено е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал.1 от ЗСВТС и на осн.
чл. 17 ал.1 от ЗСВТС на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500 лв. В атакуваното НП административнонаказващият орган
е мотивирал липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН сочейки, че обществената
опасност на нарушенията от вида на санкционираното е висока, тъй като същите
представляват неизпълнение н азадължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност, доколкото системата ИНТРАСТАТ има за цел събиране на
информация за движението на стоки между страни членки на ЕС и осигурява данни
относно физическото движение на стоките.
В хода на съдебното производство, отразените в
АУАН факти се установяват от разпита на актосъставителя - св. Х. и приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна,
жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Като издадено от компетентния за това
орагн, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Безспорно с бездействието
си в законоустановения срок, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 11 ал.1 от ЗСВТС, който определя срок за подаване
на интрастат декларация до 14 число на месеца следващ референтния период. С
неподаване на интрастат декларацията за м. февруари до 14.03.13 г., е бил
осществен и състава на административното нарушение, за което дружеството е
санкционирано. Законосъобразно е ангажирана и неговата отговорност по реда на чл.
17 от Закона, предвиждащ санкциониране на интрастат оператор, който не подаде декларация в
предвидените срокове, с налагане на административно наказание “глоба” или
“имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 5 000 лв. Същевременно, съдът намира че са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН. При това положение, атакуваното НП
се явява незаконосъобразно. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от НК,
чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в
производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за
отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен
случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност на
осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и същата подлежи на
съдебен контрол. Безспорно е, че
обществените отношения, регулирани от ЗСВТС,
са от обществена важност, както и че санкционираното нарушение е формално, но
това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния нарушител. Изложените в НП и поддържани в
съдебно заседание аргументи, че поначало нарушенията от вида на санкционираното
са с висока степен на обществена опасност, не държи сметка за конкретиката на
настоящото и на практика представлява становище че приложението
на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на тях. Това е обаче противоречи на законодателната логика и
правната норма, тъй като преценката за маловажност предпоставя формална
съставомерност на деянието и при същата се формира при сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. В случая съдът счита, че неправилно е
преценена тежестта на нарушението и нарушителя. На първо място, в тази насока
следва да бъде посочено, че срока на закъснението за подаване на декларацията е
един ден, като бездействието на нарушителя е преустановено на деня следващ този, в който поведението му не е било
съставомерно. Доколкото определеният от законодателя максимален срок за подаването
на декларациите е 14-то число на месеца следващия референтния период за който
се отнасят, то определящ за тежестта на
нарушението е срока на закъснение. Не без значение в тази насока е и
обстоятелството, че подадената от жалбоподателя декларация е с нулеви
стойности. Доколкото непосредственит отношения регулирани от ЗСВТС касаят статистическа дейност за вътрешнообщностна търговия със стоки между Република България и
държавите - членки на Европейския съюз, то съдържанието на подадената от жалбоподателя
декларация е такова че същото не би повлияло върху събраната и обработена
информация в тази насока. Следва да бъде съобразено и това че по отношение на
жалбоподателят липсват доказателства, а и твърдения да е осъществявал други
нарушения на ЗСВТС. Ето защо изложените
по – горе обстоятелства, както и при липсата на вредни последици произтичащи от
подаване на интрастат декларация със стойности различни от нулеви, декларирани
в конкретния случай, обосновават извод, че санкционираното нарушение представлява
маловажен случай, поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено на
посоченото основание.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 45771 – F050932/29.03.2013
г. на
Директора на ТД на НАП – гр. В., с което за нарушение на чл. 11 ал.1 от
ЗСВТС, на основание чл. 17 ал.1 от ЗСВТС на “Терарос” ООД, ЕИК ********* е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград
в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: