Мотиви към Решение №293/04.06.2013г., постановено по НАХД №194/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия А. *** за това, че на 07.03.2013г. по път Е-70/гр.Русе – гр. Варна, между с. Осенец и с. Гецово на КТП “Стария кладенец” е упражнявал професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8323 според Националния класификатор на професиите, с МПС – лек автомобил “Опел Астра” с регистрационен №*****, без да има съответна правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници – “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” – престъпление по чл.324, ал.1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвинаемият А.А. дава обяснения в които отрича вината си. Сочи, че случайно взел свои познати в автомобила си и не бил искал от същите пари за превоза. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият А.А. е роден на *** в с.Ез. Същият е женен, неосъждан.

Обвиняемият А. ***, извършвал услуги на свои съселяни, като ги превозвал до други населени места срещу заплащане на суми равни на цената на автобусния билет. Свидетелят А. А.,***, знаел това и тъй като на 07.03.2013г. трябвало да пътува за гр. Разград, се обадил на обвиняемия А. предната вечер, обяснявайки му, че на следващата сутрин иска да пътува с него до гр. Разград. Обвиняемият се съгласил и на следващия ден /07.03.2013г./ около 09.00 часа взел свидетеля А. с автомобила си и след това отишъл до автобусната спирка в селото, от където взел свидетелите Х. Д. и М. А., които също желаели да пътуват за гр. Разград и очаквали автобуса. Тези свидетели също знаели, че обвиняемият извършва превози на пътници срещу заплащане, като цената на превоза била равна на зената на автобусния билет. И в разглеждания случай обвиняемият се уговорил с пътниците, че ще му платят по 2 лв за превоза. По същото време служители на ОД на МВР – Разград и служители на “КД –ДАИ” – гр. Разград извършвали съвместна проверка по сигнали за извършвани таксиметрови превози от водачи, които нямали такава правоспособност. Сред автомобилите за които проверяващите имали информация, като извършващи такива превози, бил и автомобилът на обвиняемия. Около 10ч. на 07.03.2013г. на път Е-70 на изхода на с. Осенец, на КТП “Стария кладенец”, автомобилът на обвиняемия, пътуващ за гр.Разград, бил спрян за проверка от полицейския служител Д. А.. Повикани били и свидетелите М. и П. – служители на “КД –ДАИ” – гр. Разград. При проверката било установено, че автомобилът се управлява от обвиняемия А., а тримата пътници в автомобила /посочените по-горе свидетели/ обяснили на проверяващите, че знаят, че А. извършва превози на пътници срещу заплащане на стойността на цената на автобусния билет и те щели да му заплатят тази стойност. Свидетелката Х. Д. обяснила конкретно, че пътували често с автомобила на обвиняемия, защото така било по удобно, а цената била същата като тази на автобусния билет. Казала, че с всички пътуващи в момента обвиняемият се уговорил за заплащане на сума от по 2 лева, каквато била и цената на автобусния билет. Проверяващите установили, че обвиняемият извършва превоза на пътници без да има правоспособност за това – нямал изискуемото “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и Удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”. Последните обстоятелства не са спорни по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани на досъдебното производство, писмените доказателствени материали. Свидетелят М. А. в показанията си на досъдебното производство е посочил, че от него обвиняемият не вземал пари защото били приятели. Другите двама свидетели обаче – Х. Д. и А. А. са посочили, че обвниняемият редовно извършва такива превози срещу заплащане, като и в разглеждания случай те щели да му платят съответната сума за превоза. Разпитани пред РРС тези свидетели променят показанията си и сочат, че всъщност случайно били взети от обвиняемия за да пътуват заедно до гр.Разград и никакви уговорки за заплащане на превоза не е имало между тях. Съдът обаче намира, че следва да се кредитират обясненията дадени от свидетелите Х. Д. и А. А. дадени на досъдебното производство. Очевидно тогава тези свидетели са дали добросъвестни показания. Вече в съдебната фаза, очевидно водени от мотива да помогнат на обвиняемия, тези свидетели променят показанията си. Без съмнение обаче достоверни са показанията, дадени от тези свидетели на досъдебното производство. За този извод съдът се опира на показанията на служителите извършили проверката – свидетелите А., М. и П., тези свидетели помнят конкретно обясненията които е дала тогава Х. Д., която тогава обяснявала, че всички знаят, че обвиняемият извършва такива превози срещу заплащане и свидетелката и друг път била ползвала услугите му и че и в процесния случай също обвиняемият се бил уговорил с пътуващите в автомобила, че те ще му заплатят обичайната цена на превоза. При проверката свидетелите още не били платили на обвиняемия само защото автомобилът му бил спрян от проверяващите преди това. При това явно е, че обвиняемият системно извършва дейност по превоз на пътници срещу заплащане, което е вършил и в конкретния случай на проверката. С оглед изложеното не могат да се кредитират обясненията му, че не извършва такива превози, а просто случайно взел тези свои познати за да ги закара до гр.Разград за което те нямало да му плащат. По същите причини не се кредитират и твърденията пред съда на тримата пътници в автомобила му, които в показанията си на съдебната фаза прикриват обвиняемия, въпреки, че преди това двама от тях вече са го уличили с показанията си в досъдебната фаза. Именно показанията на въпросните двама свидетели от досъдебното производство са правдиви и съдът се опира на тях при изграждане на изводите си, тъй като тези показания се покриват, както се посочи, с показанията на проверяващите. При това несериозно е да се твърди, че на досъдебното производство Д. и А. били подписали някакви показания без да знаят какво подписват. Всъщност в разпита им проведен от разследващия орган тези свидетели са изнесли действителните обстоятелства по случая, което обосновава крайния извод, че обвиняемият е извършвал тези превози именно срещу заплащане и така е било и в процесния случай. Съдът не намира за съществено обстоятелството, че в представения на съда списък на автомобилите, които е следвало да бъдат проверени по план не фигурира автомобилът на обвиняемия. Всъщност представения списък касае проверка на автомобили, която проверка е трябвало да се извърши на следващия ден. Достатъчно в случая е да се констатира, че проверяващите очевидно са имали данните на автомобила на обвиняемия, като подлежащ на проверка, както без съмнение е било и пристъпвайки към тази проверка на основа на тези данни те са установили обстоятелствата приети и от съда.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият А.А. е осъществил състава на престъплението по чл. чл.324, ал.1 от НК, тъй като на 07.03.2013г. по път Е-70/гр.Русе – гр. Варна, между с. Осенец и с. Гецово на КТП “Стария кладенец” е упражнявал професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8322 според Националната класификация на професиите и длъжностите, с МПС – лек автомобил “Опел Астра” с регистрационен №****, без да има съответна правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници – “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”. Обвиняемият е извършвал дейност която по своя характер се определя като таксиметров превоз на пътници. Извършвал е превози на лица срещу заплащане и то очевидно системно, както се установява от данните по делото, макар и последното да не е съставомерен признак. И на процесната дата обвиняемият е извършвал именно превоз на пътници срещу заплащане. Тази дейност обаче, която обвиняемият е извършвал е функция на съответна професия, а именно професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8322 според Националната класификация на професиите и длъжностите. Таксиметровата дейност е професия, за която се изисква специална правоспособност, а тази правоспособност се обуславя от наличието на съответна регистрация по смисъла на чл.4 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС, която пък е възможна при наличието на съответна професионална компетентност – чл. 4, т.2 от Наредбата. Израз на тази правоспособност е получаването на необходимото “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”, които водачът следва да носи при извършването на превозите, съобразно изискванията на чл.31, ал.1 от същата наредба. Тази наредба изисква провеждане на изпити за професионална компетентност, при успешното издържаване на които само могат да бъдат издадени изискуемите разрешение и съответно удостоверение – чл.6, ал.3. Обвиняемият не е полагал такива изпити и няма нужната правоспособност за осъществяване на посочената професия, няма професионална компетентност. Той обаче е извършвал дейността, изразяваща същността на тази професия и в този смисъл е осъществявал тази професия без да има правоспособност. От субективна страна е действал с пряк умисъл, напълно съзнавайки какво върши и липсата на правоспособност за това.

При определяне на наказанието на обвинаемия А.М.А. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а, ал.1 от НК в настоящата му редакция предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Наказанието на обвиняемия следва да се определи именно в тези рамки, тъй като чл.78а, ал.5 от НК в случая не може да се приложи, понеже в специалната част на НК за престъплението се предвижда не само глоба, а и по-тежко наказание, каквото е лишаването от свобода. Съдът като отчита, че обвиняемият не е лице с висока обществена опасност, намира, че размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния по чл.78, ал.1 от НК, а именно 1000 лв, като този размер на санкцията в случая е достатъчен за поправянето му.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: