Мотиви към Решение №298/05.06.2013г. , постановено по НАХД №404/2013г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена от К.П.Ж., П.С.Р. и М.О.М.,*** проява на дребно хулиганство.

Нарушителите дават обяснения, като всеки от тях отрича виновността си и сочат, че всъщност друг от участниците в инцидента носи вината.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намери за установено следното: На 02.06.2013г. около 04,00 часа сутринта в дискотека “Енерджи” в гр. Разград, находяща се в хотел “Разград” на ул. Жеравна, възникнало пререкание между посетителите в дискотеката К.Ж. и М.М., като накрая двамата си разменили удари. П.Р., който бил охранител в дискотеката се намесил за да потуши скандала, но също се увлякъл в сборичкването и ненужно нанесъл някалко удара на Ж., при което двамата паднали на земята. След това били разтървани от присъстващите. Били повикани полицейски служители за изясняване на случая.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приобщените обяснения на свидетеля А. А. и отчасти от обясненията на самите нарушители дадени пред съда. Макар и последните да говорят за някои обстоятелства уклончиво, в основни линии обясненията им дават основание да се направи категоричен извод, че действително обстоятелствата са се развили по начина описан в съставения акт. Данните по делото не дават основание за категоричен отговор, кой от участниците в разглеждания инцидент е бил в най-висока степен виновен за разглежданото пререкание и сбиване, но очевидно и тримата нарушители са допринесли за разрастването на скандала. Всеки от тях недупустимо е прибегнал до саморазправа с другия, независимо от това дали е бил провокиран. К. Ж. очевидно е провокирал останалите с непристойното си поведение и от там е започнало всичко. М.М. пък е отвърнал на провокацията с агресивно поведение, което в разглеждания случай очевидно е било недопустимо, доколкото не е бил в ситуация на неизбежна отбрана. Конкретно за П.Р. следва да се каже, че макар и същият да е пристъпил към изпълнение на задълженията си като охранител, то очевидно пресилено е употребил сила спрямо К. Ж., което определя и неговата проява като нарушение.

При това съдът намира, че и тримата нарушители с поведението си са нарушили обществения ред и спокойствието на присъстващите и са предизвикали възмущението им. Проявите им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явяват престъпления по чл.325 от НК, но се явяват нарушения – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежат на санкция по чл.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанията на нарушителите съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че в крайна и тримата нарушители очевидно са били афектирани и очевидно осъзнават, че са действали неправилно, видно от думите им. При това съдът намира, че административните наказания на нарушителите следва да се определят по по - леката алтернатива на чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно глоби в размер на по 100 лева за всеки един от тримата нарушители, като съдът намира, че по този начин целите на наказанието ще се постигнат.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: