МОТИВИ към решение № 292/ 04.06.2013 г. постановено по АНД № 407/2013 г. по описа на РРС.

Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 03.06.2013 г., в гр. Р., на автобусна спирка, находяща се срещу магазин “*****”, Б.А.Х. е нанесъл удари с юмрук в главата на И.К. и ритнал с крак стената на конструкцията на спирката.

Нарушителят дава обяснения.

Съдът след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 03.06.2013 г. около 23,00 ч., в гр. Р., нарушителят бил заедно със своя приятелка – св.И.С.К.бил седнал на пейка до автобусна спирка, находяща се срещу магазин “****”. Двамата разговаряли, когато свидетелката получила по телефона си СМС. В изблик на ревност, тъй като счел, че съобщението е изпратено от мъж, нарушителят хвърлил телефона на К., започнал да вика и й нанесъл няколко удара с юмруци по главата. Ритнал с крак и стената на спирката. Междувременно по улицата, преминала група младежи, един от които бил св. Д.. Те чули кавгата между свидетелката и Х. и се опитали да съдействат на К.. Нарушителят обаче ги отпратил. След като се отдалечили, тъй като скандала продължавал, Д. позвънил на номер 112 да информира за случващото се. Междувременно Х. бил отвел св.К., дърпайки я за ръката в градинката зад “Райфайзенбанк”, където отново й нанесъл удари с юмрук в главата.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на производството по установяване на административното производство гласни доказателствени средства – показанията на св. К. и Д., прочетени и приобщени към доказателствата по делото. Същите са взаимно непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги приема за истинни като пресъздаващи действителната фактическа обстановка и ги кредитира изцяло, като такива. Обясненията на нарушителя, в частта,в която сочи че не е нанасял удари в главата на К., съдът не кредитира, като приема същите за изцяло защитна теза, поради противоречието им с показанията на свидетелката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.

Непристойната му проява се изразява в скарване и нанасяне на удари на свидиетелката, с които действия е нарушен обществения ред и спокойствие. Деянието е извършено на публично място в гр. Р., пред преминаващите граждани, в тъмната част на денонощието. С посочените по - горе действия по викане и удряне на К. с юмруци в главата, нарушителият е осъществил състава на административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Поведението му се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същите изразяват пренебрежителното отношение към установените порядки на държане в обществото и към личността, със същото е нарушен обществения ред и спокойствие. Като съобрази изложеното, съдът намира, че описаното по – горе деяние на нарушителите е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ. Предвид по - ниската степен на обществена опасност на деянието и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че то не съставлява престъпление по чл.325 от НК. Действията на нарушителя макар и осъществени при личен мотив са съставомерни от субективна страна, като осъществени при евентуален умисъл.

Същевременно с действията си Х. е нарушил обществения ред и спокойствие, което предопределя ангажирането на административнонаказателната му отговорност.

Съставормерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и ангажиране на административната отговорност на нарушителя по смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като обстоятелства смегчаващи отговорността на извършитела тези касаещи степента на личната им обществена опасност, изхождайки от липсата на лоши характеристични данни / неъосъждан, без регистрирани противообществени и криминални прояви/, неговата младост. При определяне вида на следващото му се наказание бе преценено и обстоятелството, че същия не реализира доходи от трудова дейност, тъй като е учащ. Като отегчаващи отговорността обстятелства бяха преценени тези свързани със степента на обществена опасност на самото деяние съобразно вида на обществените отношения представляващи непосредствен обект на посегателство. Ето защо намира, че спрямо нарушителя, при относителна равностойност на смегчаващи и отегчаващи отговорността обстятелства, следва да бъде наложено наказание “задържане в структурно звено на МВР” от алтернативно предвидените в указа. При определяне на неговия размер, съдът намира за съответен на осъщественото от Х. такъв към минималния размер на наказанието определена в указа, а именно - три денонощия.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: