Мотиви към Решение №341/24.06.2013г. , постановено по НАХД №481/2013г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена от Х.Х.Я. и Х.М.Д.,***, на 21.06.2013г. в с. Е. проява на дребно хулиганство.

Нарушителите дават обяснения. Х.Я., макар и пестеливо признава обстоятелствата изложени в акта. Х.Д. оспорва отразеното в акта и смята, че не е извършил никакво нарушение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намери за установено следното: На 21.06.2013г. вечерта около 22 часа двамата нарушители се срещнали в центъра на с. Е., късето по това време се провеждала сватба. Двамата започнали да спорят, като причина за спора било съществуващото неразбирателство между Х. Д. и неговата съпруга, която била сестра на Х. Я.. Последният искал обяснения от Х. Д., обвинявайки го, че се държи лошо със сестра му. Д. пък заявил, че не желае да има нищо общо със сестра му. В крайна сметка двамата се скарали и си разменили юмручни удари, при което намиращите се в близост се намесили и ги разтървали. За инцидента била уведомена полицията, при което на двамата нарушители е съставен акт за извършена проява на дребно хулиганство.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приобщените обяснения на свидетелите Ч. С. и М. К., както и от писмените обяснения на самите нарушители пред полицейските органи. В тези обяснения всеки от двамата нарушители е признал, че е ударил другия с юмрук, макар и всеки да сочи, че другият е започнал. Че нарушителите си разменят удари е възприето и от св. М. К.. Вече в съдебното заседание Д. отрича да е удрял опонента си, но съдът намира, че в същност всеки от двамата е нанесъл удар на дригия, както са посочили в писмените си обяснения. Явно е, че се е стигнало до размяна на удари при което всеки е ударил поне веднъж опонента си. Данните по делото не дават основание за категоричен отговор, кой от участниците в разглеждания инцидент е бил в най-висока степен виновен за разглежданото пререкание и сбиване, но очевидно и двамата нарушители са допринесли за разрастването на скандала. Всеки от тях недупустимо е прибегнал до саморазправа с другия, независимо от това дали е бил провокиран. В случая не става дума за неизбежна отбрана, тъй като очевидно никой от нарушителите не е бил принуден да се отбранява, а всеки от тях е искал да надделее в спора включително и с агресивно поведение, което в разглеждания случай очевидно е било недопустимо.

При това съдът намира, че и двамата нарушители с поведението си са нарушили обществения ред и спокойствието на присъстващите и са предизвикали възмущението им. Проявите им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явяват престъпления по чл.325 от НК, но се явяват нарушения – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежат на санкция по чл.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанията на нарушителите съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че в крайна сметка характеристиките на нарушителите не са лоши. Същите не са лица с висока степен на обществена опасност.При това съдът намира, че административните наказания на нарушителите следва да се определят по по - леката алтернатива на чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно глоби в размер на по 100 лева за всеки един от двамата нарушители, като съдът намира, че по този начин целите на наказанието ще се постигнат.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: