Мотиви към решение № 349 от 26.06.2013г., постановено по AНД № 492/2013г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр. Разград от Т.А.Д. ЕГН ********** ***, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “ ... На 25.06.2013 г. около 15,20ч. в гр. Разград, в МБАЛ „ Св. Иван рилски „ в спешен кабинет, влиза в пререкание с дежурният екип в спешен център – д-р Л. Б. и сестрите Н. Г. и М. Г., като им отправя обидни изрази и закани спрямо д-р Балканджиева, „ че градът е малък и че ще види какво ще й се случи „. Д., започва да блъска силно по вратата на спешен кабинет и с тези си действия възпрепятства работата на дежурния екип и буди тяхното възмущение. С тези си действия и деяния Д. нарушава общоприетите норми за поведение на обществено място...” .

Нарушителят дават обяснения, с които по същество отрича да е извършил проява на дребно хулиганство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се развили именно по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на писмените обясненията на свидетелите Н. Г., М. Г. и Л. Б., както и на приложената по делото характеристика на нарушителя. Те изнасят именно тази фактическа обстановка, отразена в съставения акт: На посочената дата – 25.06.2013г. около обяд, според обясненията на нарушителя, отишъл да си получи трудовото възнаграждение в охранителна фирма „ Нерон „, където му прилошало и според думите му получил аритмия или тахикардия / според писмените му обяснения, приложени по делото, отишъл при личния си лекар и след като не го намерил му прилошало/. Взел таксиметров автомобил и отишъл в Спешен център към МБАЛ – Разград, като малко преди неговото пристигане, по спешност било прието дете на два месеца в тежко състояние, което ангажирало цялото внимание на дежурния екип, съставен от д-р Б. и мед. сестри Н. Г. и М. Г. При явяването му в Спешен център, Д. почукал на вратата на спешния кабинет, откъдето излязла една от мед. сестри и му казала, че имат спешен случай с малко дете и го помолила да изчака. Д. изчакал около 30митнути, след което се качил до втория етаж на МБАЛ в Кардиологично отделение, за да търси негова позната – лекар, за да му помгне. След това се върнал отново в спешен център около 15,20ч. и вече раздразнен и ядосан, започнал да удря силно по вратата на спешния кабинет. Оттам се показала мед. сестра М. Г. и отново казала на Д. да изчака, при което той започнал да вика , че и той е спешен случай в гр. Разград, трябва веднага да бъде прегледан, да се заканва по адрес на д-р Б., с което попречил на нормалната работа на дежурният екип и предизвикал тяхното възмищение с поведението си, а от друга страна и чувство за страх от ескалация на напрежението. В крайна сметка на Д. била направена електрокардиограма, която не установила спешност на случая му и му било измерено нормално кръвно налягане 116/83.

По делото няма данни, освен обясненията на Д., които да сочат на нещо различно относно фактическите обстоятелства по делото, поради което съдът намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Обясненията на свидетелите, писмено депозирани пред служители на РУП – разград са логични, последователни, непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът основава фактическата обстановка именно на тях. Обясненията на нарушителя по същество не разколебават съда в изводите, тъй като от една страна си противоречат с писмените такива, депозирани пред служител в РУП – Разград, от друга страна противоречат на останалите гласни доказателства и съдът ги възприема единствено и само като опит да бъде избегната адм. наказателната отговорност.

Показателно в обясненията на Д. депозирани пред съда, че си плаща здравните осигуровки в МБАЛ – Разград, заради което следва бързо и незабавно да бъде приет, прегледан и излекуван, като неглижира състоянието на другите осигуряващи се лица в случая малко бебе на два месеца, в много по – тежко състояние от неговото. Смехотворно е искането му, съдът да отнеме в това производство лекарските права на д-р Б. Тази вътрешна нагласа на Д., че обществото, в случая дежурният екип от Спешен център при МБАЛ – Разград му дължи специална грижа, заради неговата „изключителност”, като мед. случай и редовен платец на здравни осигуровки е способствала да пренебрегне елементарните норми на уважение към лекарската професия на медицинския екип, на поведение на обществено място и то не какво да е обществено място, а място, в което лекари са призвани, отричайки собствените си нужди, ежедневно и ежечасно, с риск за своето здраве, да полагат грижи за здравето и живота на всички нас.

Така с деянието си нарушителят Д., на обществено място се държал възмутително и непристойно, проявил е незачитане на обществените порядки, демонстрирайки чувство за превъзходство и безнаказаност. Проявата му, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието на нарушителя, съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства приложената по делото характеристична справка, от която се установява, че Д. е личност с противообществена нагласа. Мястото, времето, обстоятелствата, при които е извършено нарушението / наличие на тежък спешен случай/, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, говоря за личност с висока степен на обществена опастност, по отношение, на която следва да бъде наложено едно тежко по характер и продължителност, адм. наказание. Следва обществото да положи максимални усилия за пресичане на нарушения от този вид / срещу екипи на спешна помощ / изключително много зачестили в настоящият момент. Нарушителят е демонстрирал пренебрежение към спазвне на моралните правила за поведение на обществено място. Поради всичко това съдът намира, че наказанието му следва да бъде определено по по - тежката алтернатива - по чл.1, ал.1, т.1 от УБДХ, а именно “задържане в структурно звено на МВР” за срок от петнадасет денонощия.

Определянето на наказанието в този вид и размер явно е необходимо за да се постигне поправянето на нарушителят, да му бъде предоставено време да оцени извършеното от него, да го приучи да спазва елементарните правила за поведение на обществено място и уважение към околните. Не на последно място би осъществило и едно възпиращо и предупредително въздействие върху останалите чланове на обществото.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: