Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
05.06.2013
год. гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд, в публично съдебно заседание на 23.05.2013 г. в
състав:
Районен съдия: Атанас Христов
При участието на секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1118 по опис за 2011 г. за да се произнесе
намира следното:
Предявени е иск с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Депозирана е
искова молба, с допълнение, с която е предявен иск от ТД на НАП Варна, чрез
публичен – изпълнител Е. Б., против С.В.А., Г.Х.А., Е.М.Р. и А.Р.И., с който се
претендира да бъде обявен за недействителен по отношение на Държавата сключен
на ****** г. договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с. Яс.*****, а
именно: урегулиран поземлен имот с площ от 872 кв.м., за който по одобрения със
заповед № 924/08 г. план на с. Яс. е отреден имот Х – 594, в кв. 59, при
граници: улица, имот ХІ – 593, имот ІІ – 601, имот ІІІ – 600, имот ІV – 595,
заедно с построените в него: жилищна сграда със застроена площ 57,50 кв.м.,
второстепенна стопанска сграда със застроена площ 35,00 кв.м., както и
направени подобрения в имота, изразяващи се в осъществено строителство по
изграждане съгласно разрешение за строеж № 151/19.05.08 г. на Община Разград на
двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 145,
В исковата
молба се сочи, че със заповед за възлагане на ревизия № 1002872/08.07.2010 г.,
изменена със заповед № 1004838/26.10.2010 г. на началник сектор “Ревизии” при
ТД на НАП Варна е възложено извършване на данъчна ревизия на С.В.А., ЕГН **********.
Твърди се, че в резултат на ревизията е издаден ревизионен акт
181004838/06.04.2011 г., определящ данъчни задължения за ответницата в размера
на 93 579,60 лв., връчен й на 08.05.2011 г. Сочи се още, че в хода на ревизионното
производство първите двама ответници са се разпоредили с описания по – горе
недвижим имот, притежаван от тях в режим на СИО, продавайки го на ответница Е.М.Р.
за сумата 6 500,00 лв., като сделката е обективирана в нотариален акт №
84, т.1, рег. № 957, дело № 70/2011 г. на нотариус Р. Ив.а с рег. № 378 на НК.
Претенцията си за обявяване на недействителност по отношение на държавата на
ищецът аргументира с твърдението, че стойността на недвижимия имот значително
надхвърля получената продажна цена по смисъла на чл. 216, ал.1 т.2 от ДОПК.
Депозира и писмена защита.
В срока за
отговор ответниците депозират такъв, като изтъкват аргументи за нередовност на
исковата молба, поддържат становище и за недопустимост. По същество оспорват
изцяло иска, като излагат подробни съображения. В с.з. чрез пълномощника си адв. М.Н. ***, поддържат отговора си и излагат
подробни съображения.
Съдът обсъди доводите на
страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Със заповед за възлагане на ревизия №
1002872/08.07.2010 г., връчена на първия ответник на 28.07.2010г., изменена със заповед №
1004838/26.10.2010 г. на началник сектор “Ревизии” при ТД на НАП Варна е
възложено извършване на данъчна ревизия на С.В.А., ЕГН **********.
В резултат на ревизията е издаден ревизионен акт 181004838/06.04.2011 г.,
определящ данъчни задължения за ответницата в размера на 93 579, 60 лв.,
връчен на С.А. на 08.05.2011 г. С Решение № 3025 от
201.2.2011г. по адм. д. № 3079/2011г. по
описа на Адм. съд – Варна, ревизионния акт е частично отменен и потвърден в
основната си част /л. 212-218/. С решение № 14414 от 19.11.2012г. по адм.д. №
2741/2012г. на ВАС, І,о.
С нотариален акт № 84, т.1, рег. № 957,
дело № 70/2011 г. на нотариус Р. Ив. с рег. № 378 на НК, на 17.02.2011 година ответниците
С.В.А., Г.Х.А. продали на Е.М.Р.,
своя съсобствен в режим на
СИО процесния имот. Към датата на сделката, Е. М. Р. била в гр. брак с ответника
А.Р.И., поради което последните двама придобили имота в режим на СИО.
Продажната цена била 6 500 лв.,
като данъчната оценка на имота е 6 491.20
лв.
По възражението, че искът е недопустим, тъй като е била вписана възбрана
преди вписването на процесния НА.
Видно от писмо с вх. №
2809 от 22.03.2013г. от АВ /л.227/, е че първия поред вписан съгласно чл. 34, ал.2 ПВ е НА за
покупко продажба, тъй като същият е постъпил
в 10.53.22 часа на 17.02.2011г. и е записан в регистъра под № 593.
Подреден е в книгата по чл. 33 б. „а” ПВ
под № 198, т.2, дело № 404/2011г., дв. входящ регистър № 588. Искането за
вписване постановление на НАП, ТД –
Варна за налагане на обезпечителни мерки
– възбрана е входирано в 11.11.35 часа
на 17.02.2011г. и е с входящ № 594. Актът е подреден в книгата по чл. 33, б. „е” ПВ под № 7, т.1 дв. входящ
регистър № 584. Ето защо, тъй като процесната сделка е вписана в АВ преди
възбраната, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Изложената фактическа
обстановка налага извод за на доказаност и основателност на предявения иск на
основание чл. 216, ал. 1, т.2 от ДОПК.
По безспорен начин по
делото е установено съществуването на публични по смисъла на чл. 216, ал. 1,
предложение първо от ДОПК, задължения на С.В.А. преди сключването на атакуваната сделка. Недоказани
и голословни са възраженията, че цената по процесния договор е реалната пазарна
стойност. Атакуваният договор има за предмет очевидно неравностойни престации,
при положение, че договорената цена е многократно по-ниска от реалната цена на продадения имот. Видно от
оценителния доклад /л. 46/, е че пазарната стойност дори само на масивната
двуетажна сграда в процесния имот е на стойност 40 700 лв. Този оценителен доклад, макар и че няма
характер на експертиза, е изготвен от
лицензиран оценител – инж. Д. Сп. – сертификат № 100705/14.12.2009г. на КНОБ. Поради което оценителния доклад е писмено
доказателство. Същото не бе оборено от страна на ответниците. При положение, че
договорената цена е в пъти по-ниска по стойност от посочената в оценителния
доклад стойност само на една от сградите в имота, в тежест на ответниците е да се установи
твърдяната от тях пазарна конюнктура и заниженото търсене на имота.
Ето защо, даденото от страна на ответника С.А.
имущество значително
надхвърля по стойност полученото /6 500 лв./.
По възражението, че заповедта за
възлагане на ревизия е получена на 28.07.2010г.
/ л.14/, като преди това - на 01.06.2010г. ответниците сключили предварителен договор за
покупко продажба на процесния имот.
За състава на чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК се изисква сделката да бъде сключена „след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия”. Безспорно
заповедта е връчена на 28.07.2010г. /л.14/. Предварителния договор от 01.06.2010г. не е разпоредителна сделка,
тъй като с него не се извършва отчуждаване на процесния недвижим имот. Ето
защо, процесната сделка /покупко –
продажба/ е извършена едва на 17.02.2011г., когато е съставен процесния НА,
което е след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия - 28.07.2010г . /л.14/.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че процесния предварителен
договор е частен документ, който няма достоверна дата за ищеца. В този смисъл е
и постановеното в производството по чл.
290 ГПК Решение на № 235/4.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ВКС,
II г. о., в което е прието, че трети лица по смисъла на чл. 181
от ГПК са онези, които не са участвали в съставянето му и които имат такива
отношения с издателите, че могат да бъдат увредени от антидатирането на
документа. Ето защо, не са доказани твърденията на ответниците, че на 01.06.2010г. са сключили процесния предварителен договор.
С оглед изчерпателност, следва да се изтъкне, че процесния оценителен доклад
е извършен на 20.05.2010г., а в предварителния договор за покупко
продажбата /л. 67-70/ е посочена дата 01.06.2010г. Т.е. само десетина дни, след оценката на една от сградите в имота за сумата от 40 700 лв., сключен предварителен договор
за продажба на целия имот, вкл. и горепосочената сграда, за сумата от едва 6 500
лв., т.е. отново договорената цена е многократно по-ниска от реалната
цена на имота.
По възражението, че третия и четвъртия ответник са добросъвестни, тъй
като не са знаели за ревизионното производство.
В настоящото производство
е ирелевантно дали купувачите на имота са били добросъвестни.
По възражението, че заповедите за възлагане на ревизия са нищожни.
Ответниците не
представиха никакви доказателства в подкрепа но това си възражение, поради и
което съдът намира същото за неосновотелно.
По възражението, че към момента на сделката публичните вземания не е били
установени с влязъл в сила акт, поради което искът се явява неоснователен.
В Решение
№ 166 от 30.12.2009 година по т.дело № 430 по описа на Върховния касационен съд
за 2009 година, ІІ т.о. постановено в производство по чл. 290 ГПК,
е прието че : „дори да се приеме
обаче, че част от публичните вземания, които са и самостоятелни изпълнителни
основания, не са установени с влязъл в сила акт, това в
случая не би могло да рефлектира върху основателността на специалния
отменителен иск…”.
Виждането, че уважаването на иск по чл. 216 от ДОПК изисква влязъл в сила
административен, респективно съдебен, акт, установяващ фискално вземане не само
че противоречи на закона но създава облекчен и практически неатакуем вариант за
ощетяване на държавата – опасност, именно за осуетяването на която е създаден
особеният текст на чл.216 от ДОПК. За да избегне атакуването на своите
разпоредителни действия данъчно задълженото лице всякога би точно изчислявало
фискалните си задължения, за които по закон е предвидено да се плащат въз
основа на декларация, за да отнеме възможността на държавата да претендира
корекции било в данъчната основа, било в начина на изчисляване на данъка. Така
не би се наложило да се установява данъчното вземане с нарочен акт – чл. 108 и
109 от ДОПК. Не е ли установено с нарочен акт задължението, държавата не би
могла да прибегне успешно до исковете по чл. 216 от ДОПК и плащането на
вземането би останало на добрата воля на задълженото лице. Тезата, че
фискалното вземане трябва да е установено с влязъл в сила нарочен акт –
административен или съдебен, не намира опора в закона: чл. 108 и чл. 109 от
ДОПК. Въпросните норми се намират в глава четиринадесета за установяване на
задължения. Щом в нормата на чл. 216 от ДОПК не се уточнява дали се има предвид
предварително или окончателно установено вземане, то тълкуването следва да е в
смисъл, че се има предвид както предварително – това по чл. 109 във връзка с
чл. 106 от ДОПК установяване, така и окончателно установяване – в хипотезите на
чл. 109 от ДОПК, както и в тези на влязъл в сила административен или съдебен
акт. Такава е и съдебната практика – вж. Решение № 185 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 289/2012г. по описа на Окръжен съд
- Велико Търново, с докладчик съдията Георги
Драгостинов.
По въпроса дали
след като процесния имот е бил в режим на СИО към момента на продажбата, то
може ли да се обяви сделката за изцяло недействителна по отношение на ищеца.
Съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима, което обуславя съдилищата да следят както за съвместната процесуална легитимация, така и за режима на разпореждане, когато прилагат материалния закон. Императивните изисквания на материалноправната норма са от значение не само когато се разрешава спор за нарушени условия по чл. 24 ал.3 от СК , но и когато се преценяват и постановяват последиците на относителната недействителност. Щом общността в правата е бездялова и по време на брака единият съпруг не може да се разпорежда само със своята част от имота, то от забраната следва, че разпореждането на двамата с имот в режим на съпружеската имуществена общност е предмет на отмяната, а не някаква идеална част от нея. Успешното провеждане на отменителния иск не може да има за последица прекратяването на СИО и от това именно е изхождал законодателят, като е регламентирал реда по чл. 502 от ГПК за съдебно изпълнение върху вещ в режим на съпружеската имуществена общност,при вземане срещу единия от съпрузите. Ето защо, след като имотът е съпружеска имуществена общност, а само единият от двамата съпрузи е длъжник на ищеца, то това не е пречка за предявяване и уважаване на иска за отмяна на разпоредителното действие като цяло. В тази смисъл са и решение № 612 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 1764/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №1206 от19.12.2008г по гр.д. № 3864/2007г , ІІІ г.о. на ВКС и реш. №1437 от 22.01.2009г по гр.д.№6172/2007г., ІІг.о на ВКС.
По
изложените съображения, съдът,
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо Държавата
сделката по нотариален акт № **,
т.*, рег. № ***, дело № **** г. на нотариус Р. Ив. с рег. № 378 на НК, а именно : сключен на 17.02.2011
г. договор за продажба на недвижим имот, съгласно който С.В.А., ЕГН ********** *** и Г.Х.А., ЕГН **********,***
ПРОДАВАТ
на Е.М.Р., ЕГН **********,***, недвижим имот находящ се в с. Яс., ул. “****,
а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 872 кв.м., за който по одобрения със
заповед № 924/08 г. план на с. Яс. е отреден имот Х – 594, в кв. 59, при
граници: улица, имот ХІ – 593, имот ІІ – 601, имот ІІІ – 600, имот ІV – 595,
заедно с построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 57,50 кв.м.,
ВТОРОСТЕПЕННА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 35,00 кв.м., както и всички направени
подобрения в имота, изразяващи се в осъществено строителство по изграждане
съгласно разрешение за строеж № 151/19.05.08 г. на Община Разград на двуетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 145,23 кв. м., недовършена до
степен “груб строеж”, срещу
цена от 6 500 лв., по иска на Публичния изпълнител Е. Н. Б. при ТД на НАП, гр. Варна ПРОТИВ:
-
С.В.А., ЕГН ********** ***
-
Г.Х.А., ЕГН **********,***
-
Е.М.Р., ЕГН
**********,***,
-
А.Р.И., ЕГН **********,***,
на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Дава на ищеца, по реда
на чл. 115, ал. 2 от ЗС, шестмесечен срок за отбелязване на решението в имотния
регистър, считано от влизането му в сила. След изтичането на този срок
вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: