Р Е Ш Е Н И Е

№ 178, 18.06.2013 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 1464 по описа за 2012г.

Предявен е иск по чл.109 ал.1 ЗС.

Постъпила е искова молба от С.К.С. и Р.В.С., с която молят съда да осъди ответниците да им осигурят достъп до покрива на жилището им, като им предадат ключа от вратата за покрива, да възстановят естествения наклон на пътеката, да възстановят границите на обособения им участък за общо преминаване. Твърдят, че са съсобственици на парцел IV-3640 по плана на гр.Разград с ответниците и лицето Т. М. Й. и индивидуални собственици на обособените самостоятелни обекти в имота. Твърдят, че правото на преминаване и неговия обем е уредено в нот.акт № 922/1968г.

Ответниците Г.Й.К., Д.Д.К. и Р.Д.К. оспорват иска. Твърдят, че не пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Твърдят, че първоначално до покрива се е стигало с дълга стълба отвън. Те сами са си направили изход към покрива на имота, като ищците също са могли да си направят изход към покрива. Ако се уважи претенцията на ищците би следвало ответниците да стигат до своя покрив, минавайки по покрива на кухнята на ответниците и да ползват стълба. Оспорват да са нарушили параметрите за преминаване през дворното място. Твърдят, че в нот.акт е записана ширина от 1.30м., а не от 1.80м. При предприетите действия по укрепването на имота си са изградили бордюри, чиято по-голяма част е в частта на третия съсобственик М.. При циментирането на пътеката не са нарушили наклона и не са променили водооттичането, сложили са два сифона. Водата се оттича покрай пътеката на тяхното жилище и се събира пред дворното място, което те ползват.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Д. Х. М. е бил собственик на парцел IV-3640 в кв.211 по плана на гр. Разград. На 22.02.1965г. М. продал на Т. М. М. 163/426ид.ч. от дворното място, ведно с построената в него къща състояща се от стая, кухня, антре и сайвант. На 30.10.1968г. продал на ищеца 131/426 ид.ч. от мястото с реално къща от две стаи и салон над маза и с таван, с отделен вход откъм съседа Р. и К.Р.. Страните са уговорили да ползват съсобствения си двор/“Влизат през вратата от ул.“*****“ като ще ползват общото място за тази врата при ширина от 1.70м. и дължина по къщата на продавача от 6.70м. и другата страна на прохода 9.20м., откъдето на юг към съседа Р. купувача ще минава по пътека широка 1.30м. за да ползва своята част от дворното място. Купувачът се е задължил да отвори свое стълбище към тавана“/. На 15.04.1969г. М. продал на Д. Д.К. 131/426 ид.ч. от дворното място на същия имот и реално щъка от две стаи и салон над маза и таван с отделен вход. На 26.05.1981г. синът на Д. М. е продал чрез ОНС-Разград на останалите си съсобственици 114кв.м. и полумасивна сграда, както следва: на Д. К. продава 36кв.м. и 1/3ид.ч. от сградата, на С.С. 36кв.м. и 2/3ид.ч. от сградата и на Т. М.- 42кв.м. от дворното място. На 21.07.1972г. Д. К. и С.С. са получили строително разрешение № 33 за изграждането на входно антре през входа си. Понастоящем този имот е с идентификатор 61710.502.6090 с площ от 539кв.м., при права: по 167/539ид.ч. за ищците и за ответниците и 205/539ид.ч. за третия съсобственик. Видно от приложената схема сградата на ищците е с идентификатор 61710.502.6090.2, а сградата на ответниците е с идентификатор 61710.502.6090.1. Същите се водят самостоятелни обекти. През 2004г. Д. К., наследодател на ответниците направил ремонт, изразяващ се в укрепване на западната фасадна стена с колони и трегер на земята, както и в бетонирането на пътеката откъм стената, която преди това е била от каменни плочи. В обяснителната записка към инвестиционния проект проектанта е посочил, че основите на сградата са овлажнени от атмосферни влияния, тъй като подходът на жилището не бил решен добре. Установени са слаби пукнатини и леко издуване по цокъла на сградата, с опити да се поправят дефектите.

При направения оглед съдът установи, че имот № 61710.502.6090 е разделен на три, между съсобствениците, като отделните части са оградени с телена мрежа. Страните имат общ вход, успореден на този на третия съсобственик. От входа минават по бетонна пътека широка 1.50м. по западната стена и между 1.50м. и 1.10м. по южната стена.Между двете пътеки се образува площадка. Стеснението по западната стена се дължи на изграден трегер, укрепващ стената. Стеснението по южната част се дължи на парапет /заварени стари метални врати/, направен от ответниците. По пътеката има разположени два сифона. Първият е разположен в началото на площадката, а другия в края й. Пътеката по южната стена свършва до имота, ползван от ищците. На вратата е изградено стъпало от 9см., чиято висока част е от страната на ищците. Телена мрежа огражда частите на страните, като пред нея в частта на ответниците има изграден отворен отводнителен канал. Улуците на ответниците са хванати в тръба и се отвеждат в канализацията. Сифоните също са включени към тръби и се отвеждат в канализацията.

При външния оглед /от земята/ на покрива съдът установи капандура с врата, от която може да се излиза на покрива. Вратата се намира почти изцяло над покрива на ответниците. Всяка страна има собствен достъп до тавана, но ищецът няма до покрива. Подпокривното пространство е оградено с мрежа, поставена от ответниците, като вратата на капандурата попада в тяхната оградена част.

По делото са разпитани редица свидетели, водени от страните. Св.Стоилов, съсед твърди, че още бай М. /Д. М./ е направил дупка на покрива, но не знае дали М. Ищецът се качвал на покрива по стълба. Не е виждал ищеца последните 7 години да се е качвал на покрива. Към настоящия момент не е обръщал внимание дали пътеката е циментирана и дали има парапет. Водата от улицата се е оттичала към шахта /кладенец/, намиращ се в частта на третия съсобственик. Св.С. твърди, че е участвал в бетонирането на пътеката. Това се наложило понеже стъпалата били хлъзгави, а водата от улицата се стичала и рушала стената /до тухла/. Изграден бил трегер и нова пътека със три стъпала и пътека с лек наклон. Има сложени две отводнителни шахти, включени в канализацията. Водата от покрива също била хваната с улуци и в тръби, минаващи през мазата на ответниците. След площадката тясна пътека води до имота на С.. Там има по-висока плоча, излята от него. Между имотите на С. и Г./ответницата/ има изграден отводнителна канавка. Местото на ответниците се отделя от малката пътека посредством преграда, за да не отива пръста от мястото на пътеката. За капандурата твърди, че е точно над кухнята на ответниците. Таванът е преграден с мрежа. Св.М. е третия съсобственик на имота, чиято част е обособена с отделен вход и граничи с имота на ответниците. Тя твърди, че между техния и входа на страните от самото начало е имало бордюри и като цяло мяустото е било разделено на три с бордюри, оставени още от М.. Дори и да се налагало подновяването им, то новите са поставени на местото на старите. Ответникът излял бетон на пътеката, понеже стената започнала да се руши. Сложили два сифона с широки тръби, които минават през мазата им. Преди това, като дойде повече вода, влизала в имота им. Според нея дъждовна вода от улицата не може да стигне до частта на С.. Не е чувала той да се е оплаквал да е наводнен. Между частите на С. и Г. има отводнителен канал. Местото на Г. е по-високо от пътеката и за да не се рони пръст има сложени ламарини. За капандурата твърди, че е откъм покрива на Г.. Виждала е няколко пъти С. да се качва на покрива през нея, но през последните години не е.

По делото са назначени съдебно-техническа и комплексна съдебно-техническа и ВиК експертиза. Според заключението по първата експертиза ширината на пътеката от входа е 1.40м., като 0.20м. са заети от трегер, укрепващ основата на сградата и 0.10м. от бордюр, разделящ входовете на страните и третия съсобственик. Нейният наклон е 5.00%. Малката пътека /по южната стена/ е с ширина 1.00м. Стеснението се дължи на изграден на место парапет, който лесно може да бъде премахнат. Наклонът на малката пътека е 3.00%. Според вещото лице наклонът на пътеката и естествения наклон на терена са в една посока. Дъждовните води се оттичат и двете дворни места, като по-ниското е това на ищците, поради естествения наклон на терена. Между двете места има отворен отводнителен канал. Твърди, че не може да отговори дали изградената система може да поеме проливни дъждовни води, тъй като не е ВиК специалист. Поради това е назначена комплексна съдебно-техническа и ВиК експертиза. Според заключението е било необходимо изграждането на водоплътна настилка на входната пътека за да се спре овлажняването на основите на къщата. Извършените ремонти дейности според вещите лица се явяват текущ ремонт по чл.151 ал.4 ЗУТ и за тях не се изисква разрешение за строеж. С имота на ответниците няма изградени шахти, а сифони. Канализация е от тръби ПВЦ ф110, която се включва чрез бетонови тръби ф200 в ревизионната шахта на уличната канализация. Дъждовните води от западната и северната част от покрива, собственост на ответниците се изливат на улицата и се поемат от уличната канализация, а дъждовните води от южната част на покрива са отведени чрез улуци в тръба Ф110, включена в канализационните тръби в мазата. Дъждовните води от навеса над входа на мазата на ответниците са отведени чрез две тръби ф75 в същия канализационен клон от ПВЦ тръби ф110. Дъждовните води от бетоновата пътека на входа на имота се отвеждат в подов сифон ф100, включен в канализацията, дъждовните води от площадката пред мазата се отвеждат чрез подов сифон ф50 в канализацията в мазата. Площта на покривите и бетонните пътеки е общо 0.0080 ха/0.0052ха+0.0028ха/. Вещото лице е посочило отточния коефициент на покриви /0.95/ и на плътни покрития/0.90/. По формула вещото лице е изчислило, че ПВЦ тръби ф110, пълнеж на тръбите h/di=0.5, при наклон I=1% провеждат Q=2.5л/с при скорост на водата v=0.7м/с, а проводимостта в случая е Q=1.96л/с., като наклонът е над 1% / 3.00% и 5.00%/.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Искът е частично основателен.

Искът, основан на чл.109 ал.1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост. Собственикът може да иска пълното признаване и зачитане на правото му от всички правни субекти, вкл. и от другите съсобственици. В този случай ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и че ответниците с действията си смущават /не зачитат/ правото му на собственост.

По първата претенция на ищеца за осигуряване достъп до покрива.

Макар сградите на страните да са с отделни идентификатори, по същество те представляват едно цяло, строени са като една сграда, с едно общо подпокривно пространство, таван. Техният първи собственик е продавал реални части от сградата и ид.ч. от мястото. Ето защо съдът намира, че е налице хоризонтална етажна собственост.

И двете страни имат достъп до тавана, по изградени от тях стълбища. Подпокривното пространство /таван/ е преградено с телена мрежа, поставена от ответниците. В оградената част ползвана от тях се намира врата към покрива, тип капандура, за която липсват доказателства кога и от кого е изградена. Съгласно чл.38 ал.1 ЗС вратата на покрива, пит капандура се явява обща част и следва да се ползва от всички съсобственици. Преграждайки тавана с мрежа, ответниците са лишили ищците от достъп до покрива, като по този начин са ограничили правото им да ползват собствения си имот. Твърденията на ответниците, че ползвайки капандурата, ищците ще стъпват по плочата на тяхната кухня за да стигнат до своята част от покрива отговарят на установените факти, но плочата на тяхната кухня също се явява обща част на сградата, която може да се ползва от всички съсобственици, стига да не смущават или пречат на другите съсобственици. Стъпвайки на нея за да стигне до покрива, ищецът не би ограничил правата на ответниците. Ограничаване правото на собственост е фактическо състояние, което подлежи на доказване. В настоящия казус достъпът на ищеца до покрива е ограничен, а сочената от ищците алтернатива ищецът да разпокрие керемидите на покрива от своята част и да излезе на отгоре е неприемлива и поставяща ищеца в неравностойно положение, като съсобственик.

По повод искането за възстановяване на естествения наклон на пътеката и възстановяване на границите на участъка за общо преминаване.

Ищците твърдят, че извършеният през 2004г. ремонт им пречи да упражняват пълно правото си на собственост /преминаване/. Оспорват същият да е текущ, а по същество представлява строеж по смисъла на т.38 ДРЗУТ. Липсва както разрешение за строеж, така и съгласие от другите съсобственици за извършването му, поради което се явява незаконен. Съдът не споделя тези доводи на ищците. През 2004г. ответниците са укрепили външната западна стена на къщата, бетонирали са пътеката покрай западната стена с наклон 5.00%. Поставили два сифона за отводняването на пътеката. Тези ремонтни дейности не следва да се квалифицират като строеж по смисъла на т.38 ДРЗУТ, тъй като не представляват основен ремонт, а текущ такъв. Това е така защото при него ответниците не са: а) засегнали конструкцията на сградата; б) извършили дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променили предназначението на помещенията и натоварванията в тях /пар.43 ДР на ЗУТ/. За укрепването на стената, което се явява текущ ремонт не се изисква разрешение за строеж /чл.151 ЗУТ/. Укрепването на стената е осъществено посредством изграждането на колони и трегер в основата на стената. Действително пътеката, ползвана от двете страни минаваща покрай западната стена на къщата е стеснена от 1.70м. на 1.40м., но това не обосновава основателността на иска по чл.109 ЗС в тази част, тъй като правото на собственост /ползване/ в случая е ограничено съгласно чл.50 ЗС от благоустройствен закон- ЗУТ, чиито правила ответниците са спазили при осъществяването му. Същото се отнася и по отношение на бетонирането на площадката и поставянето на сифоните за отводняване.

Правото на преминаване по пътеката, по южната стена на къщата също е нарушено. В нот.акт е определено на 1.30м., като сега в най-тясната си част е 1.00м. Стеснението в случая обаче не се дължи на обективни причини, а се дължи на поставени от ответниците парапети от стари врати. Същите следва да бъдат преместени с 30см. до съществуващите бордюри, като по този начин ще се възстанови правото на ищците за преминаване в определения обем.

За поставянето на тръбите и сифоните според вещото лице също не е необходимо строително разрешение, тъй като в имота вече е имало изградено канализационно отклонение. Сифоните и тръбите са включени във вътрешното канализационно отклонение, което е свързано от своя страна с уличната канализация. В този смисъл ВКС има произнасяне /Решение № 1355 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2007 г., IV г. о., ГК./. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС главните линии на водопроводната и канализационната инсталации и централните им уредби са общи на всички собственици на обекти в сградата етажна собственост. От това правно положение произтича правото на всички собственици на достъп до тези общи части на сградата.Упражняването на това право не е свързано с наличие на разрешение за строеж и на одобрени проекти.

Не е налице твърдяната от ищеца опасност да се наводни имота му, тъй като поставените сифони на пътеката са в състояние да поемат дъждовните води. Тези от западната и северната част от покрива, собственост на ответниците се изливат на улицата и се поемат от уличната канализация, а дъждовните води от южната част на покрива са отведени чрез улуци в тръба Ф110, включена в канализационните тръби в мазата. Дъждовните води от навеса над входа на мазата на ответниците са отведени чрез две тръби Ф75 в същия канализационен клон от ПВЦ тръби Ф110. Дъждовните води от бетоновата пътека на входа на имота се отвеждат в подов сифон Ф100, включен в канализацията, дъждовните води от площадката пред мазата се отвеждат чрез подов сифон Ф50 в канализацията в мазата. Според вещото лице монтираните тръби Ф110 са с наклон по-голям от 1% и могат да отведат дъждовните води в уличната канализация. Количеството вода от покрива и от пътеката е в състояние да се поеме от поставените сифони.

Съдът не споделя твърдението на ищеца, че с подравняването на пътеката се е променил естествения наклон на водата, като е нарушен чл.109 ЗВ. В случая безспорно се установява, че естествения наклон на оттичане на водата не е променен. И страните, и св.М. твърдят, че дъждовната вода се е стичала по пътеката към частта ползвана от свидетелката. Разликата сега е, че дъждовната вода се поема от сифона и не отива в имота на свидетелката и не го наводнява. Различията по същество не са в наклона, а в денивелацията, която от -1м. е станала -0.55м. Пътеката е повдигната, но пак при спазване естествения наклон на водооттичане. Въпреки, че имота на ищеца е в дъното, в най-ниската точка и на практика дъждовна вода, стичаща се по пътеката не може да достигне до имота му. Същата се поема от сифоните и открития отводнителен канал. Тъй като имота на ответниците е преди този на ищците, то при проливни дъждове би се наводнил първо техния имот, още повече че пътеката е издигната над входа за мазата им. Твърдението за евентуална опасност от наводнение не е несъстоятелно и поради факта, че преди оградната врата на ищците има изградена плоча с височина от приблизително 10см., като имота им е в по-високата част. Преди оградата разделяща частите, ползвани от страните /изградена от ищеца/, откъм страната на ответниците има изграден отворен отводнителен канал, който да поема водата.

В с.з. ищецът твърди, че през зимата няма място където да хвърля натрупалия се в имота му сняг. Счита, че следва да го хвърля в отводнителния канал в частта ползвана от ищците. Проблемът на ищеца се състои в това, че същият почти изцяло е застроил ползваната от него част от съсобствения имот, като не е оставил естествена попивна площ, която да поеме снега.

И двете страни имат претенции за разноски. Ищците са направили разноски за 480лв. /налични са платежни документи за тях/, а ответниците за 300лв. Разноските се дължат съразмерно уважената част от иска. В случая е налице частична основателност на иска, за по-малката част от твърдяните нарушения на правата им. Предвид на това съдът намира, че страните реално не си дължат разноски.

Воден от гореизложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.Й.К., ЕГН **********, Д.Д.И., ЕГН ********** и Р.Д.К., ЕГН **********,*** да осигурят на С.К.С., ЕГН ********** и Р.В.С., ЕГН **********,*** достъп до покрива на къщата чрез предаване на ключ от врата тип капандура, както и да преместят изградения парапет на пътеката по южната стена на къщата с тридесет сантиметра навън до съществуващите бордюри.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.109 ЗС в частта, с която ищците претендират ответниците да възстановят естествения наклон на пътеката по западната стена на къщата, чрез подравняването й и изграждането на стъпала, както и възстановяване размера от 1.70м. на участъка за общо преминаване покрай западната стена на къщата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: