В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети май, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1713 по описа за 2012 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му за 500 лева, представляващи неиздължен размер на отпуснат кредит по договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по сметка №*****, сключен на 23.03.2005г., както и за сумата от 680,68 лева, представляваща начислен размер на лихва за просрочие за периода от 18.07.2005г. до датата на предявяване на заявление по чл.417 от ГПК-24.02.2011г., ведно с направени в заповедното производство разноски в размер на 25 лева. Претендира и разноски по настоящото делото.

Ответникът, в заповедното производство по ч.гр.д.№366/2011г. по описа на РРС е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, с писмения си отговор по ИМ заявява, че иска е погасен по давност, както по отношение на търсената главница, така и по отношение на начислената лихва и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че ищецът е могъл да пристъпи към принудително събиране на главницата много по-рано и бездействайки се е натрупала огромна сума наказателна лихва. Заявява още, че договора е изписан с дребен шрифт и той е бил подведен при подписването му.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство, със заявление подадено на 24.02.2011г., на основание чл.417 т.2 от ГПК по ч.гр.д.№366/2011г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за 500 лева, ведно със законна лихва, считано от 25.02.2011г. до окончателното плащане; и за сумата 680,68 лева-просрочена наказателна лихва за периода от 18.07.2005г. до 24.02.2011г.; и за разноски по производството в размер на 25 лева.

С възражение вх.№8352 от 03.08.2012г. длъжникът-настоящият ответник е заявил, че не дължи сумата. С разпореждане от 27.08.20129г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск. С писмения си отговор на исковата молба ответникът възразява, че иска е погасен по давност.

Не се спори, че на 23.03.2005г. страните са сключили договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по сметка №****** при кредитен лимит от 500 лева и срок от 12 месеца. Кредитът е отпуснат с кредитна карта и периодично усвояван. В исковата молба ищецът заявява, че кредитът е в просрочие от 18.07.2005г. и към този момент кредитът е бил изцяло усвоен без да са правени погасителни вноски по главницата. Срокът на договора е изтекъл на 23.03.2006г. Същият не е автоматично подновен, тъй като ответникът е бил нередовен в изпълнение на задълженията си по него-чл.18 от договора.

Върху неиздължената главница, ищецът е начислил лихва за просрочие в размер на 680,68 лева за периода 18.07.2005г. до 24.02.2011г. включително. Относно размера на лихвата по делото е назначена ССЕ, но ищецът в дадения от съда срок не е внесъл определения депозит и такава не е изпълнена.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Искът е частично основателен по отношение на търсената от ответника главница в размер на 500 лева. Кредитът в пълен размер е станал изискуем на 24.03.2006г. с изтичане срокът на договора. Това вземане на ищеца не е погасено по давност, както твърди и заявява длъжникът, пред вид разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. В случая давността е петгодишна и в срока й-на 24.02.2011г. кредиторът е падал заявление по Ч.гр.дело за принудително събиране на сумата. За това искът в тази част следва да бъде уважен.

Искът е неоснователен, обаче, относно търсената лихва за просрочие. Съгласно чл.11 б.”в” предл.2 от ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичане на тригодишна давност. Пред вид казаното по-горе, явно е ,че този срок е изтекъл и с оглед направеното от ответника възражение, искът в тази част следва да се отхвърли.

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК разноски по настоящото дело следва да се присъдят съобразно уважената част от иска, а именно в размер на 31,76 лева./по делото няма представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение/.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Р.Я.П. с ЕГН-********** ***, по настоящем в затвора-гр.Белене, че съществува вземането на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК-*****-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.” №**** по договор за кредит-транскарт на физическо лице по сметка №****, сключен на 23.03.2005г. САМО в размер на 500/петстотин/лева, представляващи главница по договора, ведно със законна лихва, считано от 25.02.2011г. до окончателното плащане и разноски по заповедното производство по Ч.гр.д.№366/2011г. по описа на РРС в размер на 25 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК-*****-гр.С. против Р.Я.П. с ЕГН-********** в момента в затвора-гр.Белене, иск по чл.422 от ГПК относно сумата от 680,68 лева, представляваща лихва за просрочие по договор за кредит-транскарт за периода 18.07.2005г. до 24.02.2011г.вкл., като неоснователен и погасен по давност.

ОСЪЖДА Р.Я.П. ***, в момента в затвора-гр.Белене, да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД-гр.София 31,76 лева разноски по настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :