Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 179, 10.06.2013г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                   състав

На тридесет и първи май                                       две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1892 по описа за 2012г. на РРС

 

           Предявени са обективно-съединени искове по чл.327 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Е. К. Добрич“ООД, с която моли съда да осъди „П.“ЕООД за сумата 1843.91лв.- доставени авточасти по фактури №№ 4219/23.11.11г. и 4439/29.12.11г. и обезщетение за забава в размер на 170.59лв. Претендира и разноски.

          Ответникът редовно призован, не е отговорил.

          Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Страните са договорни партньори. Видно от фактури №№ 4219/23.11.11г. и 4439/29.12.11г. ищецът е доставил на ответника автомобилни части на обща стойност 2860.94лв. /1717.03лв. + 1143.91лв./. По фактура №4219 ответникът е заплатил част от сумата, възлизаща на 1017.03лв. Ищецът е издал фактури, но за останалите суми липсва плащане от страна на ответника.

         Съгласно заключението по назначената ССЕ ответникът е отразен в счетоводството на ищеца като клиент №377. Вещото лице е установило осчетоводяване на процесните две фактури за доставени на ответника резервни части за автомобили общо за 2860.94лв. Първата фактура, че е подписана от ищеца, втората-да. Въпреки това сумите са осчетоводени при ищеца, дължимият ДДС е внесен от него в Републиканския бюджет. Към датата на изготвяне на заключението  са налични непогасени задължения на ответника по две фактури № 4219 и № 4439. По първата фактура вещото лице е установило частични плащания, извършени на 02.12.11г. за 317.03лв. и на 09.12.11г. за700лв., или общо за сумата от 1017.03лв., като остават дължими 700лв. По втората фактура на стойност 1143.91лв.  липсва плащане.  Лихвата за забава върху главницата от 700лв. за периода 29.11.11г.-12.11.12г. е в размер на 69.20лв. Дължимата лихва върху главницата от 1143.91лв., касаеща периода 04.01.12г.-12.11.12г. е 101.39лв.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за основателни.

           Съгласно разпоредбата на  чл. 327 ТЗ във вр. с чл.79 ал. 1ЗЗД, ако длъжникът-търговец не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

            Ищецът представя по делото фактури, че с ответника са били в облигационни отношения. Сключен е договор за продажба, който е действителен. Налице е предмет на договора, уговорена е и цена. Въпреки, че ищеца не представя доказателства ответникът да е получил частите, факта на частично плащане от страна на последния се явява извънсъдебно признание на задължението, респ. на получаването на стоката. По тези договори ответникът  не е изпълнил основното си договорно задължение да заплати по уговорената цена продадената му стока. Липсата на плащане от негова страна обосновава основателността на иска. 

            Предвид основателността главния иск, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Във фактура №4219/23.11.11г. ищецът е посочил срок на плащане от ответника- 28.11.2011г., а във фактура № 4439/29.12.11г.-03.01.12г., след който изпада в забава и дължи лихви. Според заключението на вещото лице размерът на дължимата лихва по фактура №4219,  за периода 29.11.11г.-12.11.12г. е 69.20лв, а по фактура № 4439 за периода 04.01.12г.-12.11.12г. е 101.39лв.

            Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1066лв.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

            ОСЪЖДА „П.“ЕООД, ЕИК ******гр.Разград да заплати на „Е.К. Добрич“ООД, ЕИК ***** сумата от 700лв./седемстотин лева/ дължима главница по фактура № 0400004219/23.11.2011г., сумата от 1143.91лв./хиляда сто четиридесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ дължима главница по фактура  №0400004439/29.12.2011г., сумата от 69.20лв./шестдесет и девет лева и двадесет стотинки/, явяваща се дължимо обезщетение за забава по фактура № 0400004219 за периода 08.12.10г.-31.07.12г., сумата от 101.39лв./сто и един лева и тридесет и девет стотинки/, явяваща се дължимо обезщетение за забава по фактура № 0400004439 за периода 04.01.12г.-12.11.12г , ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.11.12г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 1066лв./хиляда шестдесет и шест лева/, разноски по делото.

             Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: