Р Е Ш Е Н И Е

Номер 140 07.06.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На девети май две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2282 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е за делба - правно основание чл.341 и сл. от ГПК, като производството е във фазата по извършване на делбата.

Делбата е допусната относно недвижим имот: жилище с идентификатор 61710.504.121.1.7, съгласно одобрената със Заповед №РД-18-37/10.03.2008г. на изп. директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Р, находящо се в гр. Р., ж.к. О. бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, с площ 95,23 кв.м., състоящо се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, заедно с припадащата се изба, при съседни самостоятелни обекти в сградатга: на същия етаж №61710.504.121.1.8, №61710.504.121.1.25, под обекта №61710.504.121.1.4, над обекта №61710.504.121.1.10. Същият имот е допуснат до делба между съделителите С.М.Г. и Я.И.А. при право на 1/2 идеална част за всеки от тях.

В с.з. на 20.11.2012 г. съделителят С.М.Г. е предявил претенция по сметки срещу съделителката Я.И.А. на основание чл.31, ал.2 от ЗС, като твърди, че имотът е ползван лично само от тази съделителка, а той писмено е поискал от нея обезщетение за ползата от която е лишен. Претенцията е в размер на 2400 лв за периода от 16.12.2010г. до 16.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2012г.

Съделителката Я.А. чрез повереника си оспорва тези претенции, твърдейки, че не е препятствала ползването на имота от другия съсобственик.

И двете страни излагат становище, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан.

Според назначените и изслушани по делото експертизи допуснатия до делба недвижим имот не е реално поделяем между съделителите в определените от съда квоти. Пазарната стойност на делбения имот според окончателната оценка на експертите е 33000 лв. Месечният пазарен наем за същия имот е 120 лв.

По делото е разпитан свидетеля М. М. /син на страните/, който сочи, че никой не е ограничавал достъпа на баща му /ищеца/ до процесния апартамент, че в редица случаи ищецът е посещавал апартамента за да си взема вещи. Свидетелят не е наясно дали ищецът се е снабдил с ключ след последната смяна на бравата на апартамента , поради повреда.

Представена е нотариална покана от ищеца до ответницата и получена от нея на 16.12.2010г. за заплащане на обезщетение за ползването от имота в размер на 100 лв месечно. Ответницата е отговорила също с нотариална покана, получена от ищеца на 21.01.2011г., като го е уведомила, че може когато пожелае да ползва частта от жилището съответстваща на правата му.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът счита че при извършване на делбата следва да се приложи разпоредбата на чл.348 от ГПК, тъй като делбеният имот е неподеляем и същият не може да бъде поставенн в някой от дяловете, тъй като липсва друго имущество, с което да бъде осъществено уравнението. Имотът следва да бъде изнесен на публична продан, като получената при проданта сума бъде разпределена между страните в съответствие с квотите им в съсобствеността.

Предявената претенция по сметки от съделителя С.Г. срещу Я.А. за за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот, се явява неоснователна. След развода на страните имотът е останал съсобствен между тях, като с брачното решение не е предоставен за ползване на някой от бившите съпрузи. Според разпоредбата на чл.31 ал.2 от Закона за собствеността когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. По делото е установено наистина, че С.Г. е отправил такова писмено поискване до Я.А. за заплащане на наем за осъществяваното от него ползване в имота, което искане /нотариална покана/ е получено от последната на 16.12.2010г. Не се установява обаче, че действително Я.А. е ползвала изцяло процесния имот по начин надхвърлящ нейните права и лишаващ другия съсобственик от възможността да го ползва. Всъщност на съделителя С.Г. е предоставена възможност да ползва имота, като същият изрично е поканен за това от ответницата, видно от приложената нотариална покана. Правото на С.Г. да ползва процесния апартамент очевидно не е било ограничено, а дали същият се е възползвал от това право не е релевантен въпрос. Всъщност видно е от показанията на сина на страните, че Г. е имал достъп до имота винаги когато пожелае. Съсобственикът дължи обезщетение за ползата от която са лишени другите съделители, с оглед принципа на неоснователното обогатяване, а именно доколкото се е обогатил, като обогатяването в случая би се изразило в осъществено от съсобственика ползване надхвърлящо неговите права в съсобствеността за сметка на други съсобственици, а не в простия факт, че е ползвал по някакъв начин имота, защото такова право той така или иначе има на общо основание. Поради всичко изложено съдът намира, че осъществяваното от Я.А. ползване не е надхвърляло правата й в съсобствеността и не е засягало възможността на другия съсобственик да ползва имота, поради което претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС за обезщетение следва да бъде отхвърлена.

Всеки от съделителите следва да заплати по 4% върху стойността на своята идеална част от недвижимите имоти, а ищеца по сметки следва да заплати и д.т. върху размера на неоснователната си претенция.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН Недвижим имот – жилище с идентификатор 61710.504.121.1.7, съгласно одобрената със Заповед №РД-18-37/10.03.2008г. на изп. директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Р., находящо се в гр. Р., ж.к. О. бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, с площ 95,23 кв.м., състоящо се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, заедно с припадащата се изба, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж №61710.504.121.1.8, №61710.504.121.1.25, под обекта №61710.504.121.1.4, над обекта №61710.504.121.1.10, като получената при проданта цена следва да бъде разпределена между С.М.Г. ЕГН ********** и Я.И.А. ЕГН ********** при право на 1/2 идеална част за всеки от тях.

ОТХВЪРЛЯ иска на съделителя С.М.Г. ЕГН ********** срещу Я.И.А. ЕГН ********** за заплащане на сума в размер на 2400 лв за периода от 16.12.2010г. до 16.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2012г., като обезщетение за ползата от която е лишен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.М.Г. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса от 96 лв. за отхвърления иск по сметки.

ОСЪЖДА С.М.Г. ЕГН ********** и Я.И.А. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РРС държавна такса от по 660лв. всеки един от тях върху стойността на дяловете им.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: