Р Е Ш Е Н И Е

№ 148 21.06.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав

на петнадесети май две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ..................................

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2202 по описа за 2013 година

Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от С.Г.С. против РБългария, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който се претендира последната да бъде установено, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № 18-4/24.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилно нанасяне на кадастралната граница между имот с идентификатор № 18589.5.141, собственост на ищеца и имот с идентификатор № 18589.5.508, собственост на ответника и че към момента на приемане на плана за земеразделяне на с. Г. ищецът е собственик на 883,00 кв.м., неправилно отбелязани като част от имота на ответника с посочения по горе с идентификатор № 18589.5.508, с приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г. през 2008 г.

В исковата молба се сочи, че на 14.09.2004 г. ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот : поземлен имот – нива, находящ се в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 18589, общ. Р., в местността “Небечки ниви”, с площ от 8, 788 дка., шеста категория, съставляваща имот № 005141, по плана за земеразделяне на с. Г., при граници: кад. № 100109 – др. сел.ст. тер. на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, кад. № 000013 – полски път на Община Р., имот № 005142 – нива на В. Р. Т., кад. № 100091 – път ІІ кл. на. Имотът е образуван от имот № 005115, по силата на сключен договор за покупко – продажба, обективиран в н.а. № **, т.**, рег. № ***, по н.д. *** г. на нотариус В. Т. Със заповед № РД - 18-4/24.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК били одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., като на имота на ищеца е определен идентификатор № 18589.5.141, при граници: имот № 18589.5.142, имот № 18589.5.491, имот № 18589.5.508, имот № 18589.5.514, имот№ 18589.5.516. Имот № 18589.5.508 е собственост на ответника – публична държавна собственост и е предоставен на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министъра на земеделието и храните. След справка в СГКК, гр. Разград, ищецът установил че според записванията в кадастралната карта, притежавания от него имот е с площ от 7 905,00 кв.м., като разликата от 883,00 кв.м , до действително притежаваните от него от 8, 788 дка, са включени неправилно към съседния имот № 18589.5.508 , собственост на ответника. Ищецът сочи, че последното обстоятелство се дължи на неправилно отразяване на границата по плана за земеразделяне на с. Г. между двата имота, в кадастралната карта. Липсват твърдения за наличие на отпочната административна процедура по чл. 53 от ЗКИР.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, като моли производството по делото да бъде прекратено, поради липса на данни за проведена процедура по реда на чл. 53 ал.3 от ЗКИР. Без по същество да се излагат твърдения досегно фактически притежавания от ответника обем права по отношение на имота посочено в исковата молба, се поддържа становище и за липса на спор за матерално право. С изложеното също се аргументира поддържаното становище за недопустимост на иска. Поддържа се и евентуално становище за неоснователност на претенцията на ищеца.

В хода на производството е допуснато изменение на петитума на предявения иск, като с него се претендира да бъде установено, че спорната площ, погрешно нанесена в имота на ответника е 526 кв.м.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а това се установява от представения като писмено доказателство нотариален акт № **, т.** рег. № ***, н.д. № *** от *** г. на нотариус В. Т. с рег. № 312 на НК, че ищецът придобил собствеността върху процесния недвижим имот : поземлен имот – нива, находящ се в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 18589, общ. Р., в местността “Небечки ниви”, с площ от 8, 788 дка., шеста категория, съставляваща имот № 005141, по плана за земеразделяне на с. Г., при граници: кад. № 100109 – др. сел.ст. тер. на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, кад. № 000013 – полски път на Община Разград, имот № 005142 – нива на В. Р. Т., кад. № 100091 – път ІІ кл. на държавата. Имотът е образуван от имот № 005115. Собствеността върху последно посочения недвижим имот била възстановена на наследодателя на праводателя на ищеца с решение № ** на ПК Разград от 06.06.1995 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Г., а самият имот бил с площ 20,480 дка. В посочените в нотариалния акт за покупко-продажба граници, собствеността върху процесния имот била придобита от праводателя на ищеца въз основа на договор за доброволна делба от 02.04.1998 г.

Имотът на ответника е актуван като публична държавна собственост, с акт № 1728/20.05.2005 г., представляващ УПИ І – 8, в кв.5 по плана на западна промишлена зона, с площ 42130 кв.м., при граници север: УПИ ІІ – 356, юг – улица, запад – улица.

От заключението по назначената в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява, че в плана за земеразделяне на землището на с. Г., поземлен имот № 005141 /собственост на ищеца/ е с площ 8,788 дка. Поземлен имот № 100109, който попада в територията на западна промишлена зона е с площ 143,760 дка. Двата имота имат обща граница – югозападна за имот № 005141 и североизточна за имот № 100109. Със заповед № РД -8.4 от 24.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г. Според същата, собствения на ищеца поземлен имот е с идентификатор № 18589.5.141, с площ от 7 905 кв.м., който от югозапад граничи с поземлени имот с идентификатор 18589.5.508, който е с площ 43 488 кв.м. Впоследствие със заповед № КД – 14-17-390 от 12.12.11 г. на Началника на СГКК гр. Разград са изменени кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р. и с. Г., като територията на западна промишлена зона, идентифицирана под кадастрален район № 509 е причислена към кадастралната карта на гр. Разград, в следствие на което се променя само идентификаторът на имота от 18589.5.508 на 18589.509.508. Посоченият имот заема част от територията на поземлен имот № 100109. Площта на поземлен имот № 005141 по плана за земеразделяне е 8,788 дка, а по кадастрална карта е 7, 905 дка. Имотната граница между имот с идентификатор № 005141 и 18589.5.508 /18589.509.508/ съвпада със съществуваща на място ограда материализирана с бетонови колове и оградна мрежа. Причината за заснемане на процесната част от имот на ищеца, като част от имота на ответника е наличието на трайно материализирана граница между процесните имоти, обстоятелство, което не е отчетено при изработване на плана за земеразделяне, сочи вещото лице в заключението по първоначално изготвената експертиза. В допълнителното заключение, експертът сочи, че са налични два плана за територията на процесния имот, а именно – кадастрален план изработен през 1979 г., който не е процедиран по сътоветния ред и план за регулация за имоти с планоснимачни номера 8 и 356 в западна промишлена зона, одобрен със заповед № 1044/29.10.1998 г. на Кмета на Община Разград, съгласно който се образуват парцели № № І – 8, ІІ – 356, и ІV- 356 в кв.5. Съгласно този план, севроизточната регулационна линия, който се явява и част от строителната граница на населеното място, съвпада със съществуваща имотна граница, материализирана посредством полумасивна ограда. След извършеното измерване на место, вещото лице сочи, че отразената върху кадастралната карта граница между процесните имоти /явяваща се строителна граница на гр. Разград/ се различава по цялото си протежение с тази от кадастралната и регулационна граница, одобрена със заповед № 1044/98 г.; в югоизточния си край от материализираната на терена посредством бетонови колове и оградна мрежа и по цялото си протежение, със заснети бетонови колове, елемент от съществуваща в минал период ограда. Площта между съществуващата на терена ограда, изградена с бетонови колове и оградна мрежа/отразена в скицата с черна прекъсната линиия/ и регулационната линия / отразена с червен цвят/ е 435 кв.м. Площта между съществуващата на терена ограда, изградена с бетонови колове и оградна мрежа /отразена в скицата с черна прекъсната линиия/ и бетонови колове, определящи съществувала в минал период ограда / отразена в скицата със зелен цвят/ е 526 кв.м.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът по чл. 53 ал.2 от ЗКИР явява неоснователен и недоказан. Спорът по чл.- 53 ал.2 от ЗКИР е за пространствените предели на правото на собственост. Този закон урежда изготвянето и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри с актуални данни, като съгласно чл. 41 от същия, те се създават чрез обединяване на данни, които се съдзържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Одобрените кадастрални карти, обединяващи плановете, одобрени по ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗЕКНРБ могат да се изменят при наличие на някоя от хипотезите на чл. 53 ал.1 от ЗКИР, а когато те съдържат непълноти или грешки свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В случая се твърди допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в препокриване на част от имот, възстановен по ЗСПЗЗ и УПИ. Тъй като разпоредбите на Наредба № 3/23.04.2005 г., изискват заснемане и на възстановените имоти по реституционни закони, то правото на собственост следва да се изследва към момента на настъпване на реституционния ефект. Въз основа на заключението на вещото лице, се установява, че отразената върху кадастралната карта граница между двата имота – на възстановения с плана за земеразделяне по реда на ЗСПЗЗ имот на праводателите на ищеца и този на ответника, не съвпада нито с регулационната линия, нито с границата определена с КВС. В случая от значение за основателността на предявения иск, са границите на собственост върху имота, определени с реституционния закон – ЗСПЗЗ. Доколкото с влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с. Г. през 1995 г., са определени границите на имотите, чиято собственост е възстановена по реда на посочения закон и доколкото регулационния план на гр. Р., е последващ на определения с реституционни закон обем права, притежавани от лицата, чиито права на собственост са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, то следва да се приеме, че иск с правно основанеи чл. 53 ал.2 от ЗКИР би бил основателен и доказан ако се претендираше установяване на правото на собственост материализирано в пространствените граници притежавани от праводателите на ищеца според КВС. В случая кадастралният план, изготвен през 1979 г., не е процедиран по съответния ред предвиден в ЗЕКНРБ, а планът за регулация е одобрен със заповед № 1044/29.10.98 г. – последващ на реституционния закон. В тежест на ищцовата страна бе да докаже при условията на пълно и главно доказване, каква част от възстановения със ЗСПЗЗ имот, очертани от пространствените предели на плана за земеразделяне , неправилно е включена с приемането на кадастралния план и кадастралните регистри през 2008 г., като част от имота на ответника. Параметрите на площта подлежат на доказване и постановение по делото съдебен акт не би могъл да има конститутивен ефект и да определя такива, които страната/съответно нейния праводател/ не е притежавала в собственост. Установяване на площта между регулационната линия и материализирана между двата имота ограда, би могла да има значение за приложение разпоредбата на чл. 47 от Наредбата, но не и за произнасяне по същество на настоящия спор. Ето защо и доколкото недоказано в производството остана обстоятелството, че площ от 526 кв.м. от имота на ищеца, неправилно са нанесени като част от имота на ответника с приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г. през 2008 г., и че праводателят на ищеца е бил собственик именно на спорната площ към момента на приемане плана за земеразделяне на с. Г., то и искът следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.

Воден от изложеното до тук

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявен от С.Г.С. против РБългария, иск с правно основание чл. 53 ал.2 от ЗКИР, с който се претендира да бъде установено, че е налице грешка при определяне на кадастралната граница, изразяваща се в неправилно нанасяне на кадастралната граница между имот с идентификатор № 18589.5.141, собственост на ищеца и имот с идентификатор № 18589.5.508, собственост на ответника по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № 18-4/24.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК и че към момента на приемане на плана за земеразделяне на с. Г. ищецът е собственик на 526,00 кв.м., неправилно отбелязани като част от имота на ответника с посочения по горе с идентификатор № 18589.5.508, с приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Гецово през 2008 г., като недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: