Р Е Ш Е Н И Е

Номер 194 12.07.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На дванадесети юли две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Н. ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№260 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от ЗС.

Депозирана е искова молба от С.Д.М. и Н.Е.М., с която е предявен иск срещу Н.И.Х. и М.М.Х. за отстъпване на собствеността и предаване на владението на ищеца по отношение на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Р.*****, който по кадастралната карта на гр.Р. е с идентификатор 61710.505.588.1.8. Сочат, че са придобили имота по наследство, както и че ответниците владеят имота. В с.з. чрез процесуалния си представител заявяват, че ответницие нямат правно основание да ползват имота, тъй като такова не им е учредено в съответната форма.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че те са прехвърлили имота на своя син Ем. М. Х., че живеят в имота от 1973 г. и са го придобили по давност. Считат, че не е необходимо правото на ползване да бъде учредено в писмена форма, тъй като и договора за наем може да бъде в устна форма.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

С нотариален акт №7, т.VІ, дело №3635/1997 г. на нотариуса при РРС втората ответница по делото – Н.И.Х. и Т. М. М. са дарили на Ем. М. Х., син на първата и брат на втората апартамент ************* в гр.Р. състоящ се от спалня, дневна с кухненска ниша и сервизни помещения със застроена площ 49,48 кв.м. с избено помещение №*. Дарението е било прието от надарения с голяма благодарност.

На **** г. Ем. М. Х. починал и оставил за свои законни наследници С.Д.М. – преживяла съпруга и Н.Е.М. – дъщеря.

Видно от показанията на свидетелите И. и П. ответниците живеят в жилището от 70-те години на 20 в. На тези двама съседи не им е известно, че между първата ответница и нейните деца има сключен договор за дарение. Във входа са убедени, че това е апаратамент на ответниците.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Така предявеният иск, който намира своето правно основание в чл.108 от ЗС, е основателен и доказан. Това е така, защото са налице кумулативно необходимите три предпоставки за неговото уважаване – ищците да са собственци на имота, ответниците да държат същия и това държане да е без основание.

В настоящия случай ищците са законни наследници на Ем.Х. М.. С приемането на наследството те са станали собственици на всички вещи, които към момента на смъртта са били собствени на наследодателя, вкл. и на процесния имот.

Твърдението на ответниците, че са придобили имота по давност не бе доказано. Събраните гласни доказателства действително установиха упражняването на фактическата власт по отношение на имота, но не и намерение за своене, което следва да е явно и по начин, че собственика да узнае за същото. Ответниците не твърдят и не доказаха, че са демонстрирали по отношение на покойния си син намерение да придобият недвижимия имот. Следователно съдът следва да приеме, че те са упражнявали фактическата власт за него, т.е.е била са държатели, а не владелци на имота, поради което давност не е текла.

Към настоящия момент ответниците обитават жилището.

И двамата ответници нямат правно основание да ползват жилището. Право на ползване не е запазено при прехвърлянето на имота, такова не е учредено и по-късно по съответния ред. Очевидно между ответниците и покойния им син е имало уговорка те да живеят в имота, докато са живи, която уговорка е на плоскостта на морала. Същата обаче не ангажира наследниците на сина им.

Ето защо така предявеният иск следва да бъде уважен.

Предвид основателността на иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените от тях разноски по производството в размер на 235,80 лв. за държавна такса /в съответствие с разпоредбата на чл.71, ал.2 от ГПК когато предмет на делото е право на собственост върху имот, размерът на д.т. се определя върху ¼ от цената на иска, следователно ищците неправилно са внесли по-висока такса/ и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.И. Х., ЕГН ********** и М.М.Х., ЕГН ********** и двамата от гр.Р.******** да отстъпят собствеността и предадат владението по отношение на недвижим имот – апартамент №*, находящ се на ет.******** с идентификатор 61710.505.588.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, , одобрени със заповед №РД – 18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище с площ 49,48 кв.м. ведно с изба №*, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 61710.505.588.1.7 и 61710.505.588.1.9, под обекта: 61710.505.588.1.5 и над обекта: 61710.505.588.1.11 на С.Д.М., ЕГН ********** и Н.Е.М., ЕГН ********** и двете с адрес ***.

ОСЪЖДА Н.И. Х., ЕГН ********** и М.М.Х., ЕГН ********** и двамата от гр.Р.****** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Д.М., ЕГН ********** и Н.Е.М., ЕГН ********** и двете с адрес *** сумата 235,80 лв. /двеста тридесет и пет лева и осемдесет стотинки/ разноски по делото и 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: