Р Е Ш Е Н И Е

№ 186, 04.07.2013г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На седми юни две хиляди и тринадесета годна

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 673 по описа за 2012г.

Предявени са обективно съединени искове по чл.238 ал.5 КЗ във вр. с чл.22 ЗЗД, чл.242 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Т.В.К. и Р.Д.И., които твърдят, че е наследодателят им е сключил договор за предоставяне на потребителски кредит с втория ответник. В изпълнение на чл.22 от договора е сключил застраховка „Живот“ по Групова застрахователна полица №2013 за своя сметка и в полза на банката при първия ответник. Твърдят, че на 27.07.11г. е настъпила пълна трайна неработоспособност на наследодателя им В. И. К.. Чрез втория ответник е изпратена до застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на банката, поради настъпил покрит риск „ПТН“ на 27.07.11г. С писмо първият ответник е отговорил, че не може да изплати застрахователно обезщетение, тъй като договорът е прекратен поради неплащане на застрахователни премии. Застрахователното покритие е било прекратено на 07.04.09г., след изтичане на 60 дневния гратисен период. Нито ищците, нито наследодателят им са били известяване от банката или от застрахователя, че по сметката му има недостатъчна наличност. Твърдят, че поради отказа на застрахователя се е наложило да заплащат дължимите месечни вноски след 27.07.11г. До датата на исковата молба са заплатили общо 840.97лв. Претендират първият ответник да бъде осъден да заплати на втория ответник дължимия остатък по кредита от 27.07.11г. в размер на 5679.93лв., както и втория ответник да им заплати сумата 840.97лв., ведно с лихвата считано от предявяването на иска. Претендира и разноските.

„ОББ-АЛИКО ЖЗД“АД считат иска за неоснователен. Застрахователят не дължи на банката застрахователно обезщетение, тъй като договорът за застраховка е бил прекратен преди настъпване на застрахователното събитие, поради неплащане на застрахователни премии.

„ОББ“АД твърди, че не е превеждала застрахователни премии тъй като по сметката на К. не е имала достатъчна наличност. Поради забавено плащане на същия са начислявани наказателни лихви, които като вземане на банката се погасяват преди заплащането на застрахователната премия, то за нея не е имало достатъчна наличност и банката не я е платила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 06.08.2008г. В. К. е сключил договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение с „ОББ“АД за сумата от 8000лв., платим до 26.07.16г. на 96 равни месечни вноски от по 125.18лв. /включващи главница, лихва и застрах.премия от 5.20лв./, вносими на 26-то число на месеца, а с анекс от 05.06.09г. вносими на всяко 2 число на месеца, считано от 02.07.09г. Съгласно чл.22 от договора за кредит кредитополучател може да сключи застраховка „Живот“ за своя сметка и в полза на Банката и „ОББ-Ей Ай Джи Животозастрахователна компания“АД, като застрахователните премии се заплащат от кредитополучателя, по сметката обслужваща кредита и банката да превежда от тази сметка по сметка на застрахователя. В случаите когато кредитополучателя внесе част от сумите, необходими за издължаване на вноските по кредита и за заплащане на застраховатена премия, с внесените средства се погасяват първо вземанията на банката /чл.22 ал.5 от Договора/. В чл.12 ал.2 обаче кредитополучателят е дал съгласие за „директен дебит“ в полза на банката за размера на кредита, лихвите и другите разноски по кредита, въз основа на което банката да инкасира дължимите изискуеми суми по настоящия договор от сметките на длъжника. При сключването на договора за кредит К. е подписал ОУ по групова застрахователна полица 2013/01.08.08г. с „ОББ-ЕЙ ДЖИ ЛАЙФ Животозастрахователно дружество“АД, чието наименование понастоящем е „ОББ-АЛИКО ЖЗД“АД. Издадено му е застрахователно удостоверение №289349 /07.08.08г. Сметката обслужваща кредита е BG95UBBS80021044450413. По тази сума е преведена главницата на 07.08.08г. По стар кредит към банката са погасени задължения в размер на 5324.55лв., 1000лв. са преведени по сметка работна заплати и 1500лв. са изтеглени в брой. Работодателят е превеждал на два пъти в месеца работната заплата на кредитополучателя, в средата и в края на всеки месец до 02.04.11г. След тази дата до 17.08.11г. К. е бил в болнични, а от 18.08.11г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325 т.9 КТ.

През м.02.2011г. по повод прекарана пневмония на К. е установен плоскоклетъчен карцином на лингуларен бронх в ляво. Проведени са два курса на химиотерапия, преди планова операция. През м.06.2011г. поради влошено здравословно състояние е изследван и опериран в МБАЛ Св.Анна-Варна по повод на мозъчна метастаза, а на 22.07.11г. му е извършена планова левостранна торакотомия. К. е провеждал АХТ и ЛТ в КОЦ-Шумен.

На 12.10.11г./л.136 от делото/ чрез банката кредитополучателя е отправил иск за обезщетение за трайна нетрудоспособност, като е приложил необходимите формуляри и медицински документи.

С писмо изх.№3564-11/13.10.11г. застрахователят е уведомил банката, че няма да заплати застрахователно обезщетение, тъй като последната платена премия е за периода до 07.02.11г. и застрахователното покритие на К. е прекратено на 07.04.11г., след изтичането на 60 дневния гратисен период.

На 09.01.12г. И. К. е починал, като е оставил наследници по закон-съпруга и майка, ищци поделото. За периода 27.07.11г.-31.01.12г. общият размер на платените вноски е 840.97лв.

Според заключението по назначената ССЕ през месеците 08,09,10,11,12 на 2008г. и 01.2009г. банката е изпращала писма до работодателя във връзка с дължимата сума, която той следва да преведе по сметка на ОББ, във връзка с погасяване на месечната анюитетна вноска по кредита. За горепосочените месеци от работодателя е превеждана сума в размер на 126лв., които са достатъчни да покрият вноската, два пъти месечно. През м.02.09г. работодателят не е извършил плащане към 26-то число, но към тази дата салдото по сметката е било 93.53лв. Чрез директен дебит банката е прихванала от сметката, по която е превеждана заплатата на К. сумата от 26.45лв. Тази сума е недостатъчна да покрие и застрахователната премия. Въпреки, че банката е следвало да изтегли 31.65лв., тя е изтеглила 26.45лв., въпреки че в сметката на К. е имало достатъчна наличност /471.76лв./. На 27.06.09г. по сметка на кредитополучателя са постъпили 126лв., с които банката е погасила главница, лихва и лихва за просрочие от 6.02лв.. По сметка работна заплата отново е имало наличност от 452.45лв. Банката отново не е превела на застрахователя застрахователната премия от 5.20лв. На 30.04.09г. по кредитната сметка са постъпили в брой 126лв., като поради недостатъчна наличност в кредитната сметка банката е извършила директен дебит от сметка работна заплата в размер на 3.15лв. По тази сметка отново е била налична сума, която да покрие застрахователната премия.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Искът по чл.238 ал.5 КЗ във вр. с чл.22 ЗЗД се явява неоснователен.

По делото не се ангажираха доказателства от страна на ищците, че между наследодателят им и първия ответник има сключен договор за застраховка в полза на третото лице „ОББ“АД по смисъла на чл.234 КЗ. Видно от събраните писмени доказателства групова полица №2013, ОУ и удостоверение № 289349 е налице сключен договор за застраховка със страни ответниците и съдържание на договора, покриващо дефиницията за групово застраховане по смисъла на чл.213 КЗ, и с предмет живота и здравето на трети лица-кредитополучатели по сключени с „ОББ“АД договори за банков кредит. В същото застрахователно правоотношение банката е едновременно застраховащ /страна по договора/ и ползващо се лице. Кредитополучателите, дали съгласието си за сключване на груповата застраховка са застраховани лица по смисъла на чл.233 ал.1 изр.2 КЗ, без да са страни по същия. Представените писмени доказателства удостоверяват единствено факта, че В.И. К. е дал писменото си съгласие за застраховане на неговият живот и здраве по груповата застраховка живот по договор между двамата ответници, и че като отговарящ на останалите условия на договора за застраховка, неговият живот и здраве са предмет на застраховката. Неоснователни са твърденията на ищците в исковата молба, че наследодателят им е страна по договора за застраховка. В чл.22 от Договора е предвидена такава възможност да сключи за своя сметка в полза на банката застраховка, но такъв договор не се установява по делото да е сключен. Реално сключеният договор е такъв по чл.231 във вр. с чл.233 КЗ с предмет живота и здравето на кредитополучателят и страни „ОББ“АД и „ОББ-АЛИКО ЖЗД“АД, като заплащане по договора за кредит от К. и на суми във връзка с дължимата от „ОББ“АД към „ОББ-АЛИКО ЖЗД“АД застрахователна премия не променя характеристиките на договора за застраховка.

По горните мотиви В. К. не се е намирал в договорни отношения с ответника „ОББ-АЛИКО-ЖЗД“АД и представения от наследниците му иск за изпълнение на договорно задължение с квалификация чл.238 КЗ във вр. с чл.22 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По исковете по чл.242 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Твърдението на „ОББ-АЛИКО ЖЗД“АД, че договорът за застраховка е прекратен преди настъпването на застрахователното събитие поради неплащането на застрахователни премии от кредитополучателят съдът не споделя. Съгласно чл. 236 ал.2 КЗ застрахователят е длъжен да покани писмено застрахования да плати текущата премия в срок, който не може да бъде по-малък от един месец от получаване на поканата, като при неплащане на премията в този срок, застрахователят може да намали застрахователната сума до размера на откупната стойност, когато текущите премии са платени поне за две години, а в противен случай може да прекрати договора /ал.3/. В чл. 236 ал.4 е предвидено, че ако застрахователното събитие настъпи преди намаляването на застрахователната сума или прекратяването на договора при условията на ал.3, се смята, че застрахователната сума е намалена или договорът е прекратен. Следователно неплащането на текуща застрахователна премия не води до автоматично прекратяване на договора за застраховка, дори и да е налице просрочие на плащането с повече от един месец. При наличието на такова неизпълнение от страна на застрахования застрахователят е длъжен първо да го покани писмено, като му даде срок за плащане от поне един месец, и едва след това може да упражни правото си да прекрати договора. Изискването да се отправи писмена покана е предвидено в чл.199а КЗ. Дори и в хипотезата на чл. 236 ал.4 КЗ – когато са налице условията за прекратяване на договора и застрахователното събитие е настъпило преди застрахователят да е упражнил правото си да го прекрати, е необходимо да е била изпратена писмена покана до застрахования да заплати текущата премия в едномесечен срок. В тази хипотеза отпада единствено необходимостта застрахователят да направи изявление за прекратяване на договора. Само при наличието на отправена писмена покана за плащане договорът за застраховка се счита прекратен. Това е така, тъй като е направено препращане към ал.3 на чл. 236 КЗ относно условията за намаляване на застрахователната сума, респ. прекратяване на договора. Застрахователят не представя доказателства за отправена до К. или до банката покана за заплащане на текущата застрахователния премия. Банката от своя страна е имала право на при недостатъчна наличност по кредитната сметка за извършва директен дебит от сметка работна заплата. Банката се е възползвала от това си право, но не е прихващала суми за застрахователна премия и не е плащала на застрахователя застрахователната премия, въпреки че по сметките на К. е имало достатъчна наличност. Следователно не е настъпило и прекратяване на договора по реда и при условията на чл. 236 ал.3-4 КЗ.

Предвид нормата на чл.242 КЗ когато застраховка „живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечаване на задължения на ФЛ, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението.

Видно от представеното удостоверение за наследници К. е оставил наследници по закон съпруга и майка. От представената бележка от „ОББ“АД и ангажираните от тях доказателства не може да се установи какви суми и кога са платили ищците, като наследници на К. и каква сума е платена от него. Не представят и платежни документи. К. е починал на 09.01.2012г., а издадената бележка /л.21от делото/ е за платени суми до 31.01.12г. Предвид на това искът им се явява недоказан.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.К. *** и Р.Д.И. от с.гр. искове по чл.238 ал.5 във вр. с чл.22 ЗЗД , чл.242 ЗК и чл.86 ЗЗД против „ОББ-АЛИКО ЖЗД“АД и „ОББ“АД КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: