Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 199, 09.07.2013г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                   състав

На четиринадесети юни                                         две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар В.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 172 по описа за 2013г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от „Глобекс финанс“АД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.В.П.П. и В.М.Г., че дължат солидарно на ищеца сумата 1767.37лв. главница, ведно със законната лихва и разноски от 145лв. Издадената заповед за незабавно изпълнение №1993/29.08.12г. по гр.д.№1366/12г. на РРС е за сумата 916.22лв., ведно със законната лихва от 28.08.12г. Производството по делото е прекратено по отношение на отв.В.П., тъй като не е подавала възражение.

          Ответницата В.М.Г. оспорва иск. Твърди, че е подписала ЗЗ единствено на 14.04.11г., но датата на предявяване не е вярна. Назначеният й адвокат счита, че ищецът не успя да докаже наличието на връзка между абстрактната сделка и първоначалното задължение. При условията на евентуалност твърди и частична неоснователност на иска, съобразно заключението на вещото лице.

          Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 14.04.2011г. В.П. е сключила договор за заем/потребителски кредит/ CN-33668 за сумата от 800лв., като е поела задължението да върне на ищеца до 10.05.12г. сумата от 1767.37лв., платима на 12 вноски от 135.95лв. и една вноска от 135.97лв. Съгласно общите условия на договора /т.40/ при подписването на договора заемателят издава в полза на заемодателя запис а заповед. Към делото е приложен запис на заповед от 14.04.11г. за сумата от 1767.37лв., издаден от кредитополучателя В.П. и авалиран от ответницата В.М.Г.. В ЗЗ са вписани дати на предявяване 08.02.12г. за В.П. и 09.02.12г. за ответницата. Тъй като В.П. е преустановила плащанията по договора след 02.11.11г. ищецът е депозирал заявление по чл.417 т.9 ГПК за сумата от 916.22лв., като в молбата е описал както абстрактната сделка, на която се позовава и каузалното правоотношение. Образувано е гр.д.№1366/12г. по описа на РРС, по което има издадена заповед № 1993/29.03.12г. за сумата.   В срок е възразила единствено ответницата В.М., поради което ищецът е депозирал настоящият иск.

           Според заключението по назначената ССЕ в счетоводството на ищеца има открити сметки по договор за заем CN-33668/14.04.11г. Кредитополучателят е извършил плащания в размер на 1283.16лв., от които 875.90лв. главница и 407.26лв. лихва. Непогасените задължения до 10.05.12г. са общо 484.21лв., от които 392.74лв. главница и 91.47лв. лихви.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за частично допустим и частично основателен.

          По допустимостта: ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК за сумата от 916лв., като претендира част от дължимата в ЗЗ главница от 1767.37лв. Същият обаче е предявил установителен иск по чл.422 ГПК за цялата сума по ЗЗ. За частта от главницата  над 916.22лв. липсва произнасяне на съда и  съответно интерес от воденето на установителен иск, тъй като ищецът разполага с осъдителен. Искът над 916.22лв. е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото-прекратено.

          Ищецът претендира, наличието на абстрактна сделка, а именно, че ответницата дължи сумата, тъй като е авалирала задължението на В.П. по ЗЗ от 14.04.11г. ЗЗ е за сумата от 1767.37лв. ЗЗ е редовен от формална страна, отговаря на изискванията на ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. ЗЗ е предявен на издателя и на авалиста. Ответницата не ангажира доказателства за този факт, за които носи доказателствената тежест, а именно, че записът на заповед не й е предявяван за плащане на 09.02.12г., а се е подписала преди това. Предявяването би имало  значение единствено по отношение на началния момент на дължимата лихва, но не и на дължимостта на сумата по ЗЗ. В случая законната лихва се дължи от подаването на заявлението по чл.417 ГПК.             

            Ищецът доказа и наличието на каузалната сделка и връзката между двете сделки. Каузалната сделка е наличието на валиден договор за заем/паричен кредит между ищеца и В.П., по който същата е преустановила плащанията след  02.11.11г. и има да дължи според вещото лице общо 484.21лв., от които 392.74лв. главница и 91.47лв. лихви. Съгласно разпоредбата на  чл. 79 ал. 1ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Ищецът ангажира доказателства за тези факти.

             Установява се и връзката между абстрактната и каузалната сделки. Видно от представения по делото договор за заем/потребителски кредит   В.П. е поела задължението да възстанови на ищеца освен сумата по кредита от 800лв. и лихви, като общото й задължение е 1767.37лв. На тази стойност е и издаденият от нея ЗЗ. Видно от ОУ т.40, заемателят обезпечава дълга си като издава ЗЗ.

           Предвид наличието на връзка между абстрактната сделка по която се претендира изпълнение и каузалната сделка, то извършените плащания на 1283.16лв.  по договора за заем следва да бъдат съобразени.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

            ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.Г., ЕГН ********** ***, че дължи на „Глобекс финанс“АД, гр.София, ЕИК 175330437 сумата 484.21лв. /четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ по запис на заповед от 14.04.2011г., ведно със законната лихва от 28.08.2012г.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл.422 ГПК за сумата над 916.22лв. до 1767.37лв.  предявен от „Глобекс финанс“АД против В.М.Г., поради недопустимост на иска.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№172/13г. на РРС в тази част.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: