В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на петнадесети юли, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : В.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №187 по описа за 2013 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 209,52 лева за ползвана топлинна енергия за периода 01.01.2006г. до 16.07.2012г., както и сумата 23,27 лева обезщетение за забава за периода 01.03.2006г. до 03.12.2012г., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответницата депозира писмен отговор, с които оспорва иска и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че считано от 02.09.2010г. щранговете на цялото източно крило на бл.”П.” вх.* са отрязани, в целия вход не се доставя топлинна енергия и няма действащи радиатори. Възразява още, че търсената сума не е конкретизирана и не става ясно за какво се дължи: за такса мощност, за такса сградна инсталация, за отопление или за топла вода. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№****/*****г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 311,45 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2009г. до 28.06.2010г. и за сумата 88,18 лева лихва за забава от 01.01.2010г. до 20.11.2012г. и 25 лева разноски по производството. Длъжницата е възразила по реда на чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед, заради което ищецът, доставчик на топлинна енергия е предявил настоящия установителен иск.

Още с определението си по чл.140 от ГПК съдът е констатирал, че търсените суми по заповедното производство и тези с исковата молба не съвпадат, представени са две различни извлечения за неплатени суми и за различни периоди от време. В съдебно заседание, проведено на 27.05.2013г. представителят на ищеца е заявил, че представеното извлечение по заповедното производство е за друг имот на ответницата, и че вярното такова, е представено с исковата молба. И по двете извлечения за неплатени суми, и по исковата молба не е посечен клиентски номер, отнасящ се за имота на ответницата. В срока на чл.214 ал.1 от ГПК ищецът не е поискал изменение /или уточнение/ на иска, въпреки проведените три съдебни заседания.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, относно търсените суми по заповедното производство за периода 01.11.2009г. до 28.06.2010г.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Така предявения установителен иск е недопустим, тъй като относно сумите търсени за периодите по исковата молба не е провеждано заповедно производство. А искът по чл.422 от ГПК предполага успешно проведено заповедно производство или по реда на чл.410 или по реда на чл.417 от ГПК т.е. заповедното производство е положителна предпоставка от категорията на абсолютните за да се предяви иск за съществуване на вземане.

От друга страна, искът остана и недоказан, от представените от ищеца писмени доказателства не става ясно за кой имот на ищцата се отнасят начислените суми в извлечението –л.6 от делото и за кой имот се отнасят сумите по Ч.гр.дело №****/****г. Вещото лице е депозирало заключение, касаещо сумите по заповедното производство и съдът не го взема пред вид и не го подлага на анализ. Безпредметно е и обсъждането на направеното от ответницата възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Предявеният иск следва да се отхвърли и като недопустим и като неоснователен и недоказан.

Разноски по делото ответницата не е поискала, няма и доказателства за направени от нея разходи, за това такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.-Р.”ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”Ч.” иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане за сумата 209,52 лева-цена на топлинна енергия , доставена за периода 01.01.2006г. до 16.07.2012г. и за сумата 23,27 лева лихва за забава против В.Т.Н. с ЕГН-********** ***, като недопустим, неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: