Р Е Ш Е Н И Е

№ 221, 29.07.2013г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На пети юли две хиляди и тринадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветалина Дочева

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. № 324 по описа за 2013г. на РРС

Обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл. 86 от ЗЗД

Депозирана е искова молба от “А.” ЕООД против ЕТ “К.-Т- Т. Т.”, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата 4740.60 лв., представляваща стойността на неплатена такса за използвани автогарови услуги за периода м. юни 2011г.- м.август 2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 768.92лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.11г.-31.08.11г. Твърди се, че между страните е сключен неформален договор за ползване на автогарови сулуги, по силата на който ответникът, като ползвател на услугите е следвало да заплаща на ищеца по 5.70лв. за използван сектор на автогара Р., собственост на последния. След м. юли 2010 г. ответникът отказал да заплаща цената на услугите. Неплатените му задължения за м. юли и м. август 2010 г. били предмет на гр.д.№ ****/**г. на РРС, за периода м.11.10г.-м.02.11г. са били предмет на гр.д.№****/**г. на РРС, приключили с влезли в сила съдебни актове. За процесния период по настоящото дело, ответникът отново не бил заплатил дължимото за ползвани автогарови услуги, възлизащо на претендираната сума, включваща 276 бр. автогарови услуги на стойност 1573.20лв. за м.06.11., 279 бр. автогарови услуги на стойност 1590.30лв. за м.07.11г. и 283 бр. автогарови услуги на стойност 1613.10лв. за м.08.11г. За задълженията били издадени фактури №№ ****, **** и ****, всички от 2011г., при единична цена на ползване- 5.70лв. Фактурите са били изпратени на ответника и върнати на последния на 26.09.11г., като отказана от получателя. Сочи, че ответникът е извършил неправилни плащания на цената на автогаровите услуги за м.06.11г.- 1192лв., за м.07.11г.- 1192 и за м.08.11г.-1192лв. Ищецът претендира и за мораторна лихва за забава върху сумите по фактурите, считано от деня следващ датата на издаването на всяка от тях до датата на подаване на исковата молба общо в размер на 768.92лв.

Ответникът, депозира отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва основателността на исковете, като твърди че между страните действително има сключен договор за ползване на автогарови услуги договор от 04.02.2002 г., по който той дължи на ответника наем в размер на 4.00лв. с ДДС на курс, поради което не дължи процесните претендирани от ищеца суми. Твърди, че в процесните фактури не е посочено по кои линии и за кои курсове се отнасят посочените в тях суми, както и че същите не съдържат реквизити по чл.6 и чл.7 ЗСчет. По този начин обосновава и неоснователността на претенцията за мораторна лихва.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че между страните е сключен един писмен договор за предоставяне на автогарови услуги от 04.02.2002 г., съгласно, който ищецът, в качеството на собственик на автогара Р., се задължава да предоставя автогарови услуги, вкл. да предоставя сектор за пристигащи и отпътуващи автобуси, собственост на ответника по направления: Р.- Р., Р.- В., Р.- Ц. К.. Ответникът от своя страна, съгласно т.3 от договора /от раздел “Права и задължения на страните, в частта касаеща задълженията на превозвача/, се е задължил да заплаща на ищеца сумата от 4.00лв. за курс, с вкл.ДДС- наем за ползване на автогара и обслужване на пътници. В т.3 от “Общи разпоредби” на същия договор е посочено, че при определени обстоятелства “А.” ЕООД има право да променя договорените цени с едномесечно писмено предизвестие, като в т.6 е посочено, че договорът важи до промяна в нормативните документи, касаещи автобусните превози. Страните не спорят, че нееднократно ищецът е предлагал на ответника предоговаряне на отношенията между страните, включително и в частта за дължимия наем, като последно посоченото предложение било за цена от 5.70лв., с вкл. ДДС за всеки курс, посочен в маршрутните разписания на съответната община. Нито един от предложените договори не бил подписан от ответника. Същевременно последният не оспорва обстоятелството, че за процесния период е ползвал автогаровите услуги предоставени от ищеца.

От представения дневник на автогара Р. за процесния период е видно, че по отношение на някой от курсовете има отбелязване “неизпълнен курс”, по отношение на други “не представя пътен лист”, като такива отбелязвания са правени не само по отношение на осъществяваните от ответника превози, а и по отношение на други превозвачи.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението по същата за процесния период м.юни- м.август 2011г. от ответника са извършени, както следва: 276 курса през м. юни, от които за 4 не е представен пътен лист, 279 курса през м.юли, от които за 1 не е представен пътен лист и 283 курса през месец август. 271 бр. курса / 2 от които през м. ноември/. Първите са осчетоводени във фактура №****/..**.**г., вторите във фактура № ****/..**.**г. и третите във фактура № ****/..**.**г.

При цена от 5.70лв. на курс ответникът дължи на ищеца за м.юни ответникът дължи сумата от 1573.20лв. за 276 курса и 1550.40лв. за 272 курса; за м.юли- 1590.30лв. за 279 курса и 1584.60лв. за 278 курса и за м.август- 1613.10лв. за 283 курса. При цена от 4.00лв. на курс за аналогичните броеве курсове ответникът дължи на ищеца за м.юни от 1104лв., респ.1088лв., за м.юли- 1116лв., респ.1112лв. и за м.август- 1132лв.,респ. 1132лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е приело за брой реално извършени курсове, тези за които в дневника на автогарата е направено записване на данните от пътния лист на превозното средство, както и тези за които не е представен пътен лист, но са реално осъществени, като е дало два варианта. Посочени са и размерите на дължимите лихви за забава, отново във вариант, върху претендираните главници, считано от деня следващ датата на фактуриране на задълженията до посочения в исковата молба краен период на търсените обезщетения-05.03.2013г. Според заключението, размера на законната лихва по първата от исковите суми /за м.юни/ е 261.02лв. при цена 5.70лв и 183.18лв. при цена 4лв. По втората главница лихвата при цена от 5.70лв. на курс е 256.20лв., а при цена 4лв на курс-179.77лв. По третата главница лихвата при цена 5.70лв. на курс е 250.76лв., а при цена 4лв. на курс-175.94лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Няма спор между страните, че през процесния период ответникът е ползвал предоставените от ищеца автогарови услуги. Спор съществува единствено досежно размера на дължимата автогарова услуга /4лв. или 5.70лв. на курс/. Съдът намира, че дължимата автогарова услуга е в размер на 5.70лв. за курс. Действително сключеният между страните писмен договор е от 2004г., в който уговорената цена е 4лв. за курс. Ищецът обаче е отправил предложение за промяна на цената на 5.70лв., като ответникът е ползвал автогарови услуги след отправеното предложение, като по този начин мълчаливо е приел новата цена. Доколкото договорът за автогарови услуги е неформален такъв, на ответника е било известно, че след месец септември 2010г., цените на услугите за наем на сектор са определени от ищеца на 5.70лв. и след като след тази дата е ползвал тези услуги - обстоятелство, което не се оспорва от самия него, то следва да се приеме, че той дължи процесните суми. При положение, че не е бил съгласен с условията, предложени от ищеца, за него е съществувала възможност да прекрати действието на договора, като преустанови ползването на сектор. И това действително е бил така за определен период от време, но впоследствие е продължил да получава предоставената фактически от ищеца престация. Съдът счита, че не плащането, а ползването на секторите и съпътстващите услуги, представляват конклудентни действия по съгласие от страна на ответника за продължаване действието на договора, а от тук и на произтичащите от същия задължения за заплащане на цената, на която услугата се е предоставяла от ищеца през процесния период, а именно-5.70 лв. на курс, за сектор. Самият договор за предоставяне на този вид услугите е реален, поради което с ползването на автогарата, за ответника е възникнало и задължението за плащане. Ето защо и предявеният иск съдът счита за основателен.

Що се отнася до размера на задължението на ответника, съдът счита, че следва да бъдат приети за доказани реално извършените от ответника курсове, т.е. тези, за които има представени пътни листи, и тези, за които е посочено, че няма представени пътни листи. За м.юни 276 курса на стойност 1573.20лв., за м.юли-279 курса на стойност- 1590.30лв. и за м.август- 283 курса на стойност 1613.10лв.

Неизпълнението на паричните задължения на падежа води до основателност и на претенцията за лихва. И ако клаузата досежно цената на услугата е претърпяла промяна, то в останалита си част, включително и досежно сроковете за плащане, е продължил своето действие. Ето защо следва да се приеме, доколкото в него е уговорен срок на плащане – до 5-то число на месеца, в който ще се извършват превозите, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на всяко от периодичните плащания след така уговорения падеж. За изпадането му в забава, по изложените съображения, съдът счита, че не е била и необходима покана от ищеца по смисъла на чл. 84 ал.2 от ЗЗД. Ето защо и доколкото претенцията за лихва касае периоди с начална дата, след изпадане в забава на длъжника /като начална дата е посочена датата следваща фактуриране на задълженията, извършвано значително след пето число на сътоветния месец/ и крайна дата – тази на депозиране на исковата молба, то същата се явява основателна и доказана, в размерите установени от заключението на вещото лице.

Изходът на спора, предпоставя и осъждането на ответника да заплати направените от ищеца в настоящото производство разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “К.- Т – Т.Т.”, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на “А.” ЕООД, ЕИК ********* сумата 4776.60лв./четири хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ – дължима цена на ползвани автогарови услуги за периода м. юни 2011г.- м.август 2011 г., от които: 1573.20лв. – дължими за 276 курса през м. юни 2011г.; 1590.30лв. за 279 курса през м.юли 2011г. и 1613.10лв. за 283 курса през м. август 2011г.

ОСЪЖДА ЕТ “К.- Т- Т.Т.”, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на “А.” ЕООД, ЕИК ********* сумата 767.90лв./седемстотин шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, от които: 261.02лв. – лихва за забава върху сбора от дължимата наемна цена за м.юни 2011г. за периода 26.07.11г.-04.03.13г., сумата 256.20 лв. – лихва за забава върху дължимата наемна цена за м. юли 2011 г. за периода 12.08.2011 г. - 04.03.2013г. и сумата 250.76лв. - лихва за забава върху дължимата наемна цена за м.август 2011г., за периода 01.09.2011г. – 04.03.2013 г., като отхвърля иска за обезщетение за забава за м.юни за разликата до първоначално претендирания размер от 261.96лв., като недоказан.

ОСЪЖДА ЕТ “К.- Т-Т.Т.” ДА ЗАПЛАТИ на “А.” ЕООД сумата 1041.56лв. за разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: