Р Е Ш Е Н И Е

Номер 220 17.07.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети юли две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№343 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.

Депозирана е искова молба от С.И.С., с която е предявен иск срещу С.К.С. за заплащане на сумата 1400 лв. за ползване на съсобствена вещ за периода 01.01.2012 г. до 01.03.2013 г., както и по 100 лв. месечно след тази дата. Сочи, че с ответницата са съсобственици на апартамент в ж.к.”***”, бл.*, вх.*, ап.*в гр.Р., че ответницата ползва имота, като това ползване й е предоставено със съдебно решение.

Ответницата в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че имотът й е предаден на 15.03.2012 г. по изп.д.№61/2012 г. на ЧСИ Д.Др., че поканата получила на 31.01.2013 г. и заплатила за м.февруари, март и април по 50 лв. месечно, тъй като ползвала апартамента заедно с пълнолетния син на страните. Счита, че е недопустимо да бъде осъдена за заплаща обезщетение за ползване за в бъдеще.

С влязло в сила на 28.05.2013 г. определение производството по иска за заплащане на обезщетение за ползване за бъдеще време, а именно слез 01.03.2013 г. е прекратено.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Страните по делото са бивши съпрузи. С решение по бр.д.№79/2011 г. бракът между двамата е прекратен. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Р., ж.к.”**”, вх.*, ап.* е предоставено на ответницата С.К.. Жилището е предадено на ответницата чрез съдебен изпълнител на 15.03.2013 г.

В писмения си отговор ответницата признава получаването на покана за заплащане на обезщетение за ползване на 31.01.2013 г. , в която ищецът е поискал заплащане на обезщетение за периода 01.01.2012 г. – 01.01.2013 г. За всеки от месеците февруари, март и април на 2013 г. ответницата е изпратила с пощенски запис на ищеца по 50 лв.

Според заключението на вещото лице пазарния месечен наем за такъв вид жилище в гр.Р. за периода 01.01.2012 г. – 01.07.2012 г. е по 170 лв., за периода 01.07.2012 г. – 01.11.2012 г. – 160 лв. и за периода 01.11.2012 г. – 01.03.2013 г. – 150 лв.

Според показанията на Ив. И., син на страните същият живее в процесното жилище заедно с майка си. Същият се е настанил заедно с майка си след предаването на жилището от съдебния изпълнител. Не работи поради здравословни проблеми.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на сумата 1 400 лв. е частично основателен и доказан. Разпоредбата на чл. 31 ал.2 от ЗС регламентира правото на съсобственик да получи обезщетение за това, че другия съсобственик сам ползва съсобствената вещ. В случая обезщетението се дължи от деня на писменото поискване. Такова писмено поискване по делото не е доказано, но ответницата признава получаването му, но на 31.01.2013 г. Следователно след тази дата ответницата дължи обезщетение на ищеца за ползата, от която го е лишила. В рамките на процесния период – до 01.03.2013 г. се дължи обезщетение на едни месец, за който ответницата е заплатила 50 лв. Следователно искът е основателен до размера на 25 лв. – разликата между половината от пазарния наем, тъй като имотът е съсобствен и заплатената сума.

Обстоятелството, че сина на страните живее в жилището е без значение за спора, тъй като същият е навършил пълнолетние и по отношение на него ищецът няма задължение за осигуряване на подслон.

В останалата му част до размера над 25 лв. искът е неоснователен и недоказан, тъй като липсва покана за заплащане на обезщетение за ползване, изпратена преди началото на процесния период.

Претенцията за разноски на ищеца следва да бъде уважена съразмерно на уважената част от исковете, като ответницата бъде осъдена да заплати сумата 6,50 лв. на ищеца за разноски.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски, но съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 245,54 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН ********** сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ обезщетение за ползване на съсобствен имот за м.февруари 2013 г. и сумата 6,50 лв. /шест лева и петдесет стотинки/ за направените по делото разноски и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера от 1400 лв. и за периода 01.01.2012 – 01.02.2013 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.С., ЕГН ********** *** сумата 245,54 лв. /двеста четиридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: