В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и четвърти юни, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 386 по описа за 2013г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.439 от ГПК.

Ищецът оспорва изпълнението по изп.д.№320/2012г. по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег.№762 с район на действие ОС-Разград, настоява съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника-взискател, че вземането за сумата 4 733,43 лева, от които главница в размер на 2600лева, законна лихва за периода 14.07.2006г.-01.02.2013г. в размер на 2 081,43 лева и присъдени разноски в размер на 52 лева по изпълнителен лист, издаден на 17.07.2006г. по ч.гр.д.№799/2006г. по описа на РРС е погасено по давност и не се дължи. Претендира присъждане на разноски по настоящото производство.

Ответникът оспорва иска, настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. С депозирания писмен отговор на исковата молба, твърди че процесуалния представител на ищеца, няма представителна власт и правомощия да води от името на ищеца настоящия иск, тъй като е назначен за негов особен представител на основание чл.47 ал.6 от ГПК само за изпълнителния процес и не е легитимиран да води иск по чл.439 от ГПК за оспорване на изпълнението, и че настоящия процес е недопустим, тъй като не е привлечен и конституиран като страна и присъединилия се взискател в изпълнителното производство-НАП, за събиране на публично държавно вземане за сумата от 538,07 лева срещу същия длъжник. На второ място твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като давността е прекъсната с признанието на вземането от длъжника, който през 2008г. е изплатил част от него в размер на 100 лева.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По делото не се спори още, че: изпълнителното дело №320/20122г. на ЧСИ-Деян Драганов, рег.№762 с район на действие ОС-Разград е образувано на 14.05.2012г. по молба на настоящия ответник въз основа на изпълнителен лист издаден на 17.07.2006г. на извънсъдебно основание по ч.гр.д.№799/2006г. по описа на РРС. Изпълнителният лист е издаден за сумата от 2600 лева, представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 29.08.2005г., ведно със законна лихва, считано от 14.07.20006г. и разноски в размер на 52 лева. Съгласно получената от особения представител покана за доброволно изпълнение-л.8 от делото, натрупаната законна лихва за периода 14.07.2006г.-01.02.2013г. е в размер на 2 081,43 лева. Към изпълнителното дело Държавата е присъединен взискател за публично държавно вземане в размер на 538,07 лева в лицето на ТД на НАП-Варна, офис Разград. По изпълнителното дело на основание чл.47 ал.6 от ГПК на длъжника е назначен особен представител адв.М. Н.П., която в качеството си на такъв е предявила настоящия иск. В съдебно заседание същата представя пълномощно и договор за правна помощ с ищеца.

По делото са разпитани трима свидетели, представени са и договор за паричен заем между страните с дата 29.08.2005г. за сумата 2 600 лева и две разписки за върнати суми съответно 50 и 150 лева с дати 01.09.2005г. и 12.09.2005г. Видно от показанията на първия свидетел М.П., настоящия ищец е напуснал страната в средата на 2008г. и се е установил да живее в гр.Москва, Русия и от тогава до момента не се е завръщал в страната. Вторите двама свидетели, посочени от ответника, депозират показания: св.И.Ст.-„че някакъв човек му дължал пари и му върнал 100 лева през м.април 2008г.”; св.Н.А., майка на ответника-„ищецът е върнал на сина ми някаква минимална сума през първата половина на 2008г., като преди това не е връщал никакви пари на сина ми”. Съдът не кредитира показанията на вторите двама свидетели, тъй като, от една страна, за посочените обстоятелства те не са непосредствени очевидци, разбрали са това от ответника-заемодател, и от друга, първия не знае кой е дължал пари на приятеля му и колко от тях е върнал, а втората, е близък роднина на ответника и не е категорична в сочената дата, а заявява „доколкото си спомням”, „мисля, че…”.

Пред вид така изложеното съдът приема от правна страна следното:

На първо място, предявеният иск е допустим. С представянето на договора за правна помощ между ищеца и адв.П., първия потвърди извършените до момента от нея правни действия включително завеждането на настоящия иск. Независимо това съдът счита, че тя, като особен представител на длъжника по изпълнителното дело, има право, дори е задължена с оглед добрата защита, да оспори чрез иск изпълнението. В този смисъл направеното в писмения отговор възражение е неоснователно.

На второ място, неоснователно е и възражението, че в настоящия процес като втори ответник следва да се конституира и Държавата, като присъединил се взискател в изпълнението. Последната не е нито необходим другар в процеса, нито има интерес решението да бъде постановено в нейна полза по смисъла на чл.218 от ГПК, още повече че няма пречка изпълнителния процес да продължи по отношение само на присъединилия се взискател. Изложените в писменото становище на повереника на ответника аргументи и доводи нямат отношение към настоящия процес и са своего рода „грижа за чужди права”.

На трето място, предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи. Пред вид разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, вземането на ответника по изпълнителния лист, издаден на 17.07.2006г. е погасено по давност-„с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок”. Взискателят-настоящ ответник, е депозирал молба за образуване на изпълнително производство на 14.05.2012г. Ответникът не доказа, че петгодишния давностен срок е бил прекъснат през 2008г. с заплащане на 100 лева от страна на ищеца, въпреки, че върху него лежи тежестта да докаже това. От друга страна, остава и необяснимо бездействието на заемодателя от близо 6 години и претенцията за цялата дадена в заем сума, въпреки че от представените разписки по делото става ясно, че поне 250 лева от тях са върнати.

С оглед изхода на делото и пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на ищеца на направените в настоящото производство разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 500 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Х.Т. с ЕГН-********** ***, че И.Е.П. с ЕГН-********** ***, не дължи по изп.дело №320/2012г. по описа на ЧСИ –Деян Драганов, рег.№762 с район на действие ОС-Разград, сумата от 4 733,43 лева, от които главница в размер на 2 600 лева; законна лихва за периода 14.07.2006г-01.02.2013г. в размер на 2 081,43 лева и присъдени разноски в размер на 52 лева, тъй като вземането по изпълнителен лист издаден на 17.07.2006г. по ч.гр.д.№799/2006г. по описа на РРС е погасено по давност.

ОСЪЖДА Т.Х.Т. с ЕГН-********** *** да заплати на И. Пенчев Енев с ЕГН-********** *** сумата от 500 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: