Р Е Ш Е Н И Е

 

206

 

гр. Разград 04.07.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 20.06.2013г., проведено в състав:

                                      Районен съдия:  Атанас Христов

при участието секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 531 по описа на Разградски районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК****, адрес: гр.Разград, *******, представляван от К. К. С., чрез пълномощника си адвокат К.С. ***, за приемане на установено, че ответникът С.М.В. с ЕГН-**********,***, дължи на ищеца, следните суми за които суми е издадена заповед за изпълнение № 272/25.01.2013г., по ч.гр. дело № ***/2013г. на Районен съд Разград:

-         240,02 лева/двеста и четиридесет лева и нула две стотинки/ дължима сума за консумирана вода по 22 броя фактури за периода от 23.09.2010г. до 18.07.2012г., ведно със законна лихва, считано от 23.01.2013г. до окончателното плащане,

-         27,61 лева/двадесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/ лихва за забава от 01.12.2010г. до 19.11.2012г.,

-         25 лева разноски по делото.

Ищецът претендира и заплащане на съдебно деловодните разноски, които е направил в настоящото производство в размер на 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, от които - сумата 75 лв, разноски за заплатена държавна такса и сумата 100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът не депозира отговор на ИМ.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си адвокат К.С. *** поддържа ИМ.

Ответникът при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител, не депозира становище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетото за послужване ч. гр.д .№ ***/2013 г. по описа на РРС се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД  гр. Разград и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против С.М.В. за

-         240,02 лева /двеста и четиридесет лева и нула две стотинки/ дължима сума за консумирана вода по 22 броя фактури за периода от 23.09.2010г. до 18.07.2012г., ведно със законна лихва, считано от 23.01.2013г. до окончателното плащане,

-         27,61 лева/двадесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/ лихва за забава от 01.12.2010г. до 19.11.2012г.,

-         25 лева разноски по делото.

Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение в което се сочи, че длъжникът е заплатил сумата от 150 лв., като остатъка ще заплати до края на м. Март 2013г. Към възражението е приложена вноска бележка за сумата от 150лв преведена по посочената сметка в Заявлението. С разпореждане № 560 от 28.02.13г. на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск за вземането си, което разпореждане е получено от заявителя на 04.03.2013год. Ето защо, исковата молба разглеждане в настоящото производство се явява в срок и допустима за разглеждане.

По делото са приети и неоспорени от страните 22 бр. фактури, служебен карнет отразяващ показанията на водомера на обонатен № 65057 /партида № 57, за недвижим имот в гр. Разград, ул.*******/ на името на ответника С.М.В., заявление – декларация от 26.06.2008г. за промяна на партида с приложени към него договор за доброволна делба и удостоверение за декларирани данни – изх. № 0525/12.05.2008г на община Разград, както и Общи условия на  ишеца. Видно от тези доказателствата е, че за периода от 23.09.2010г. до 18.07.2012г., ищецът е предоставил на ответника 90.172 куб.м. питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните води, на стойност 240.02лв. Няма спор между страните, че размера на мораторната лихва върху главницата е в размер на 27.61 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК.

В производството по установяване съществуването на главното си вземане, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с ответника, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за изискуемост, вкл. и изпълнението на насрещните престации, обуславящи тази изискуемост.

По делото не се спори, че ответникът е титуляр на партида с аб. № 65057, като ползва предоставени от ищеца ВиК услуги на адрес-  гр. Разград, ул. *********** .

Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,  като съгл. чл.69, ал.1 същите влизат в сила в 1 м. срок от публикуването им. Съобразно предвиденото в чл. 6, т.2 във вр. с чл.31, ал.2 от Общите условия , потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.

В хода на производството по делото бе безспорно установено, че ищцовото дружество е изпълнило поетите от него задължения, като  от страна на ответника не е последвало надлежно изпълнение на поетото от него договорно задължение да заплати цената на получените Вик услуги , което  е основание за ангажиране на неговата договорна отговорност и поставяне в негова тежест на следващите се неблагоприятни последици, изпълнение на които ищецът е поискал в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК. 

Впоследствие е осъществено изпълнение от страна на ответника, чрез погасяване на претендираното вземането досежно сумата от 150 лв. 

Съгласно,чл. 76, ал.2 ЗЗД „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.”

Ето защо, с процесната сума от 150 лв., ответникът е погасил разноските по заповедното производство в размер на 25 лв., мораторната лихва в размер на 27.61 лв., законна лихва върху главницата за времето от 23.01.2013г. до 26.02.2013г. /датата на частичното плащане / в размер на 2.34 лв, а с остатъка от 95.05 лв. е погасена частично главницата от 240.02 лв. Ето защо, към момента дължима се явява сумата от 144.97 лв., неизплатена част от претендираната главница. Същата се дължи ведно с законната лихва, считано от 26.02.2013г. до окончателното й изплащане.

Предвид на това обстоятелство, и съобразявайки разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК, съдът намира, че  досежно сумата  144.97 лв. искът се явява основателен и доказан. В останалата си част, досежно заплатените суми посочени по горе, същите се явяват недължими към момента от ответника, предвид на което иска относно същите, следва да се отхвърли.

На осн. чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода от спора, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Така от направените разноски в размер на 175лв., следва да му бъдат присъдени 86.70 лв., като за разликата до 175 лв., претенцията за разноски следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горните съображения, разградският  районен съд,

 

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.М.В. с ЕГН-**********,*** дължи на “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК ******, адрес: гр.Разград, ул.*****, представляван от К. К. С., следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение № 272 от 25.01.2013г. по ч.гр.д.№ ***/2013г. по описа на Районен съд - Разград:

-                         144.97 лв. /сто четиридесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ дължима сума за консумирана вода по 22 броя фактури за периода от 23.09.2010г. до 18.07.2012г. за  обонатен № 65057 /партида № 57, за недвижим имот в гр. Разград, ул. *****/, ведно със законна лихва, считано от 26.02.2013г. до окончателното плащане, на основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ, иска на “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК*****, адрес: гр.Разград, ул.****, представляван от К. К. С. за признаване  за установено в отношенията между страните, че ответника С.М.В. с ЕГН-**********,*** дължи на ищеца:

-         95.05 лв. /деветдесет и пет лева и пет стотинки/ от главницата в размер на 240,02 лева /двеста и четиридесет лева и нула две стотинки/ дължима сума за консумирана вода по 22 броя фактури за периода от 23.09.2010г. до 18.07.2012г., ведно със законна лихва, считано от 23.01.2013г. до окончателното плащане,

-         2.34 лв. /два лева и тридесет и четири стотинки/ - законна лихва върху главницата от 240.02 лева за периода от 23.01.2013г. до 26.02.2013г.

-         27,61 лева /двадесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/ лихва за забава от 01.12.2010г. до 19.11.2012г.,

-                         25 лева /двадесет и пет лева/ разноски по заповедното производство, за заплатена държавна такса,

за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 272 от 25.01.2013г. по ч.гр.д.№ 154/2013г. по описа на Районен съд – Разград, на основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА С.М.В. с ЕГН-**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ” ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр.Разград, ул.****, представляван от К. К. С., сумата от 86.70 лв /осемдесет и шест лева и 70 стотинки/, представляваща направени съдебно деловодни разноски по  настоящото дело, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на съдебно деловодни разноски за разликата до претендирания размер от 175 лв., като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 154/2013 г. по описа на РРС, ведно с препис от настоящото решение.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :