Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

гр. Разград 29.07.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 27.06.2013г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 580 по описа на Разградски районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от “Г. ф” АД, чрез адвокат И.Г. ***, против Р.Н.П. ***, с която е предявен иск, с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, да бъде УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. дело № 1232/2012г. на Районен съд Разград:

сумата от 410.51 лева, ведно със законна лихва, считано от постъпване на заявлението в съда - 15.08.2012г. до окончателното плащане и разноските по делото в размер на 325 лева, от които 25 лева платена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Претендират се деловодните разноски в настоящото производство.

Сочи се, че записа на заповед е издаден като гаранция и обезпечаване на Договор за заем /потребителски кредит/ № CN- 105379 от 04.05.2012г., сключен между ищеца и заемателя Р.Н.П.. Поради неизпълнение от страна на заемателя, последния изпаднал в забава и заема станал предсрочно изискуем.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. С.С. *** депозират отговор на ИМ. Относно допустимостта на иска – сочи, че е допустим. Относно основателността – сочи, че искът е неоснователен. Сочи, че действително е сключил процесния договор и е получил сумата от 350 лв. На 31.07.2012г. е заплатил сумата от 150 лв. На 07.08.2012г. е заплатил сумата от 150 лв. На 28.09.2012г. е заплатил сумата от 260 лв. Или към 28.09.2012г. е заплатил общо сумата от 560 лв. Признава, че е изпаднал в забава, но счита че не дължи сумата от 400 лв. по фактура № 93 от 26.12.2012г. претендирана от ищеца, на осн. чл. 21 от Общите условия към Договора. Твърди, че е изплатил изцяло задължението си по договора. Освен това, въз основа на процесния ИЛ е образувано изп.д. № 20128440404018 на ЧСИ С. Я. с рег. № ***. До спирането на същото са му били удържани от трудовото му възнаграждение 278.76 лв.

В с.з. ищецът при редовност в призоваването не изпраща представител. Чрез пълномощника си - адвокат И.Г. ***, депозира писмена молба, с която поддържа исковите си претенции.

В с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв. С.С. *** поддържа отговора на ИМ и излага допълнителни съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, а и се установява от събрания доказателствен материал, че на 04.05.2012г. ищцовото дружество в качеството си на Заемодетел е сключило с ответника в качеството му на заемател, Договор за заем /потребителски кредит/ № CN 105379 за сумата от 350 лв., която ответника получил. На същата дата - 04.05.2012г. ответникът издал Запис на заповед, по силата на който се задължил неотменимо и безусловно за заплати на кредитора – ищец, сумата от 556.53 лв. Записа на заповед е подписан от издателя – ответник, за обезпечаване на вземането на кредитора – ищец по горецитирания Договор за заем. Съгласно договора за заем, заемателя се задължил да върне получената в заем сума на пет месечни погасителни вноски. Съгласно погасителния план към Договора за заем, ответникът е следвало да направи първата погасителна вноска в размер на 111.31 лв. на 31.05.2012г. Ответникът обаче не сторил това, поради което, на осн. Раздел ІV, т.18.1 от Общите условия към договора за заем, цялото вземане на ищеца станало предсрочно изискуемо.

Съгласно чл. 21 от Общите условия към Договора за заем : „При забава на плащанията и/или в случай на предсрочна изискуемоскт, настъпила при условията на този Договор, Заемодателя има право да използва услугите на трето лица – агенция или други специализирани фирми за събиране на вземания. В този случай разходите по събиране на вземането са не по малки от 20% и не повече от 60% от общо дължимата от Заемателя сума, изчислена към датата на предаване за събиране от съответната агенция. Тези разходи се явяват разноски по събирането на вземането и са изцяло за сметка на заемателя.”/л. 8/.

Предвид настъпилата предсрочна изискуемост, ищецът „Г. ф.” АД издал на „Г. к.” ЕООД фактура № 93 от 28.12.2012г. /л.12-13/, относно сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за събиране вземането по процесния договор сключен с ответника. Ето защо ищецът, претендира от ответника сумата от 400 лв., представляващи разноски по чл. 21 от горецитираните Общите условия.

На 31.07.2012г. ответникът превел на ищеца сумата от 150лв, а на 07.08.2012г. – още 150 лв. /л. 29/. На 28.09.2012г. – 260 лв. /л. 30/.

Горната фактическа обстановка се подкрепя и от неоспореното заключение на СФЕ.

Въз основа на горецитирания Запис на заповед, и подадено заявление по чл. 417 ГПК на 15.08.2012г., в полза на ищеца на осн. чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1232/12г. на РРС били издадени заповед за незабавно изпълнение и ИЛ за сумата от 556.53 лв. - главница, 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, и 25 лв. разноски за заплатена държавна такса.

Видно от писмо от ЧСИ С. Я. /л.44/, е че въз основа на образуваното ИД по цитирания ИЛ срещу ответника, към 25.02.2013г., когато делото е спряно на осн. чл. 432, т.7 ГПК, по същото е постъпила общо сумата от 313.48, от които 225.94 лв. са преведени на ищеца- взискател, а останалите са усвоени за такси на ЧСИ. След 25.02.2013г. по делото е постъпила сумата 86.55 лв., която е запазена по специална сметка на ЧСИ.

Така основния спорен въпрос по делото, е дали ответникът дължи на ищеца сумата от 400 лв. по фактура № 93 от 28.12.2012г. /л.12-13/, която ищеца претендира на осн. чл. 21 от Общите условия към Договора за заем, като заплатена на трето лице – посредник за събиране вземането на ищеца.

Съдът намира, че клаузата на чл. 21 от Общите условия към Договора за заем е неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от ЗЗП и е нищожна по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушава основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите. Законодателят /вж. глава 37 и сл. ГПК/, ясно е посочил реда и способите за събиране на вземания, като сред тях не са визираните в чл. 21 от Общите условия. Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че след като на 21.08.2012г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист, то повече от четири месеца по късно – на 28.12.2012г. е съставена процесната фактура за 400 лв., без каквито и да е доказателства „Г. К” ЕООД да е извършило някакви действия за събиране на задълженията на ответника, като междувременно е било висящо изпълнително дело при ЧСИ /л.33/. Самото обстоятелство, че за събирането на вземането ищецът е използвал услугите ЧСИ, по несъмнен начин сочи, че услугите на „Г. К” ЕООД са били неефективни.

Ето защо, съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 400 лв. по фактура № 93 от 28.12.2012г.

Видно от неоспореното заключението на СФЕ, е че към 02.06.2012г. главницата на задължението на ответника е в размер на 556.53 лв., а лихвата за периода 02.06.2012г. – 31.07.2012г. е 9.42 лв.

Съгласно чл. 76, ал.2 ЗЗД „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.”

Така след като на 31.07.2012г. ответникът внесъл сумата от 150 лв., от същата била погасена въпросната лихва от 9.42 лв., а с останалата сума от 140.58 лв. била погасена частично главницата. Така след плащането, задължението на ответника към 01.07.2012г. било в размер на 415.95 лв. Към 07.08.2012г., когато ответникът превел още 150 лв., върху дължимата главница била натрупана законна лихва в размер на 0.94 лв. /изчислено със софтуерен продукт Апис – финанси/. Така с втората вноска от 150 лв. на 07.08.2012г. се погасила лихвата от 0.94 лв., а с остатъка от 149.06 лв. била частично погасена дължимата главница. Така след плащането задължението на ответника към 07.08.2012г. било в размер на 266.89 лв.

Към 15.08.2012г. /датата на подаването на Заявлението по чл. 417 ГПК/, задължението на ответника към ищеца възлиза на 267.57 лв., от които натрупалата лихва за периода 07.15.08.2012г. – 15.08.2012г., в размер на 0.68 лв. и главница 266.89 лв.

Предмет на установителния иск по чл.422 ГПК е вземането към момента на подаване на заявлението. Погасяването на вземането чрез плащане в рамките на висящия процес е факт, който е ирелевантен за основателността на иска по чл. 422, ал.1 ГПК и не може да обуслови отхвърлянето му, тъй като предмет на иска е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към предходен момент - датата на подаване на заявлението.

Както е посочено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 159 от 20.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 960/2011 г., I т. о., ТК, предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. В това производство трябва да бъде изследвано и каузалното правоотношение, когато менителничният ефект има обезпечителна функция, ако такова твърдение е валидно въведено от някоя от страните по делото. В този случай доказателствената тежест за установяване на каузата и наличието/липсата на задължение по нея е на страната, която го твърди и черпи права от това.

В настоящото производство съдът е длъжен да изследва дали записът на заповед е редовен от външна страна и е действителен според изискванията на ТЗ, а с оглед абстрактния характер на тази сделка и при възражения за недължимост на сумата по нея следва да бъдат установени и каузалните правоотношения между страните.

От представения по делото запис на заповед се установява, че е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият съдържат изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед, безусловното обещание на ответника да заплати на ищеца процесната сума, падеж, дата и място на издаване, подпис на издателя. Не се оспорва автентичността на записа на заповед от издателя, поради което се потвърждава извода на съда, че записът на заповед е действителен и нестрадащ от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост.

Както вече е посочено в Решение №121 от 01.07.2009 г. на ВКС ІІ т.о. по т.дело № 55/2009 година в производството по чл.290 ГПК, “Макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума.” След като е частично погасено вземането, за чието обезпечение е издаден процесния Запис на заповед, то това означава, че е частично погасено и вземането по записа на заповед.

Поради изложеното, искът се явява основателен за сумата от 267.57 лв., от които главница 266.89 лв. и натрупалата лихва за периода 07.15.08.2012г. – 15.08.2012г., в размер на 0.68 лв., като за разликата над 267.57 лв., до първоначално предявения размер от 410.51 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Съответно, искът за разноските в заповедното производство в претендиран размер от 325 лв., се явява основателен и доказан за сумата от 156.26 лв., като за разликата над тази сума до претендирания размер от 325 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции, а именно – 305.78 лв., като за разликата до претендирания размер от 636 лв. като неоснователни. При определянето им следва да се отчете и че първоначално предявения размер бе 556.53, като след изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, за разликата над 410.51лв., производството бе прекратено.

Воден от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Н.П., ЕГН **********,***, дължи на „Г. ф” АД, ЕИК *****, адрес: гр. С., бул. Н. Й. В., № **, със законни представители К. Т. К. – Изпълнителен директор, и С. Р. Я. – Изпълнителен директор, следните суми за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1850/21.08.2012г., по ч.гр. дело № 1232/2012г. на Районен съд Разград:

- сумата от 266.89 лв. /двеста шестдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки /дължима по Договор за заем /потребителски кредит/ № CN - 105379 от 04.05.2012г., ведно със законна лихва, считано от постъпване на заявлението в съда - 15.08.2012г. до окончателното плащане, и сумата от 0.68 лв. /шестдесет и осем стотинки/ представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода 07.15.08.2012г. – 15.08.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 410.51 лева, като неоснователен и недоказан.

- сумата от 156.26 лв.лв. /сто петдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ - представляваща деловодни разноски направени в заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 325 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Г. ф” АД, ЕИК *****, адрес: гр. С., бул. Н. Й. В., № **, със законни представители К. Т. К. – Изпълнителен директор, и С. Р. Я. – Изпълнителен директор СУМАТА от 305.78 лв. /триста и пет лева и седемдесет и осем стотинки, за деловодни разноски, като отхвърля претенцията за заплащане на деловодни разноски за разликата до претендирания размер от 636 лв., като неоснователни, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :