№ 225,
22.07.2013г., гр.Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на осми юли две
хиляди и тринадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар В.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 678 по описа за 2012г.:
Обективно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.
Постъпила е искова молба от А.Й.В., който
твърди, че уволнението му е незаконосъобрзано, тъй като работодателят не е описал
подробно в заповедта за уволнение количеството на дървесината, която е
отклонена. Нарушена е разпоредбата на чл.195 КТ като работодателят не е
преценил тежестта на нарушението и не е наложил адекватно наказание. Твърди, че
сам е върнал отклонената дървесина още същия ден. Оспорва да е увредил
имущество на работодателя си, да е уронил неговия престиж, нито е злоупотребил
с доверието му. Позовава се и на предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени заповедта като незаконосъобразна,
да го възстанови на преди заеманата длъжност, да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2013г. до окончателното й изплащане
и направените разноски.
Ответникът “С.“ЕАД, счита исковете за неоснователни. Твърди, че ищецът е
извършил посоченото в заповедта нарушение, с което е увредил имуществото му, уронил
е престижа на дружеството сред търговските му партньори и е злоупотребил с
доверието на работодателя. Твърди, че ищецът не е представял болничен лист в
дружеството.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът е
работил при ответника на длъжност “ш. на с.“. На 25.02.13г. работници на ответника са извършвали почистващи
дейности на път *-*, в участъка между Д. и с.Е. Почистването на района се изразявало в отсичане
на крайпътните дървета, с оглед разширението на пътното платно, в трилентово.
Задачата на ответника била да транспортира отсечената дървесина до базата на
инвеститора. Шофьор бил ищеца. Св.Н.А. Н. твърди, че твърди, че автомобилът с отрязаните дърва
тръгнал за „М.“,
като се върнал за около 20минути. Работници му казали, че за такова време
автомобила не може да стигне и да се върне на обекта. Затова след обяд /към
15-15.30ч./ свидетеля проверил в ОПУ в “М.“ и установил, че такъв автомобил не е идвал и не е носил
дърва. В края на работното време свидетелят не е проверявал отново дали дървата
са доставени. Св.Д. твърди,
че за станалото му се обадили на 26.02.13г. от техническия ръководител на
обекта. Занимавали го по повод „моралната страна“ на станалото. Такива неща във
фирмата не са се случвали. Твърди, че на следващия ден е ходил с техническия
ръководител до с.О.
и са видели на две преки от дома на ищеца разтоварените клони от череша и орех.
Св.Ю.
С.
описва аналогична обстановка. До 15ч. имали добит дървен материал за два курса.
Ищецът тръгнал около 15ч. и се върнал разтоварен към 15.25ч. Св.Н. Н. повикал св.С. да попита ищеца къде е занесъл дървесината, на което
последният отвърнал, че ги е закарал пред дома си. Не е дал обяснение защо е
сторил това. От ОПУ са повдигнали въпроса за дървата. До вечерта в ОПУ е имало
занесен само един курс дърва. Свидетелят твърди, че е видял на две преки от
дома на ищеца дървесината, която е разпознал като тази, отстранена от пътя. Не
може да обясни издаденият пътен билет за един или за два курса е. Св.П., съсед на ищеца, който видял А. разтревожен да товари
дърва пред дома си. Свидетелят му помогнал да ги натовари. Това станало между
16-16.30ч. На 26.02.13г. ответникът е изискал обяснения от ищеца за извършеното
от него нарушение на трудовата дисциплина. На 27.02.13г. ищецът е внесъл при
работодателя обяснение. Представя болничен лист от същата дата, за който твърди
че е уведомил ответника в същия ден, като е заявил че ще го представи по-късно.
Твърди, че от Личен състав не са му приели болничния лист при връчването на
заповедта. От представената отчетна форма за явяване/неявяване на работа за
месец февруари 2013г. на дата 27.02. срещу името на ищеца е вписана символ буква
„С“, което според легендата е самоотлъчка. В графата 28.02.13г. не е отбелязано
нищо.
Ищецът представя доказателства, че е
безработен към настоящия момент. Според заключението по назначената ССЕ БТВ на
ищеца е 588.80лв., като обезщетението за времето от 28.02.13г.-08.07.13г., в
което е бил без работа е в размер на 2538.24лв. За 27.02.13г. на ищеца е било
начислено и изплатено трудово възнаграждение.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете са допустими. Разгледани
по същество, същите се явяват и основателни.
Съдът намира, че ответникът не е спазил
процедурата по уволнението, като не е изискал предварително разрешение от
инспекцията по труда. Ищецът е бил започнал ползването на отпуск поради временна
неработоспособност.
Предвид разпоредбата на ал.7 закрилата
по чл.333 КТ се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение, която
в случая е 28.02.2013г. Работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда работник, който към този момент е започнал
ползването на разрешен му отпуск. Работникът обаче следва да е уведомил
работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не
се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. От събраните по
делото доказателства и обясненията на ищеца се установява този факт. Ищецът не
е бил на работа на 27 и 28 февруари. Самият ответник представя доказателства,
че ищецът не се е явил на работа на 27 и на 28 февруари, когато е бил в
болнични.
Ирелевантни са доводите на ответника,
че ищецът не е уведомил работодателя за ползвания от него отпуск тъй като
законът не е предвидил, че работникът задължително следва да е уведомил
работодателя си за наличието на предпоставките за предварителна закрила при
уволнение, за да се ползва от същата. Обратното работодателят е този, който
носи отговорността за законосъобразното упражняване на правото за едностранно
прекратяване на трудовия договор, поради което и е задължен да събере данни
дали по отношение на работника са налице предпоставките по чл. 333 КТ или не. Той може да бъде освободен от отговорност
за неспазване на разпоредбата на чл. 333 КТ само в
случай че е положил усилия за събиране на такива данни, но те не са достигнали
до него поради вина на работника. Представянето на болничния лист пред
работодателя в по-късен момент е без значение за задължението на последния по
чл. 333 ал.1 т. 4 КТ да поиска съгласие от
инспекцията по труда, ако отпускът за временна нетрудоспособност е разрешен по
надлежния ред преди депозирането на болничния лист и отпускът реално е ползван
без прекъсване преди и към момента на уволнението.
В този смисъл Решение
№ 567 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., III г. о., ГК, Решение
№ 453 от 11.05.2009 г. на САС по гр. д. № 210/2008 г., ГК, 7-ми с-в, Решение от
18.12.2007 г. на САС по кас. гр. д. № 483/2007 г., 1-ви с-в
Съдът не споделя доводите на ищеца за
незаконосъобразност на уволнението поради липса на точно описание на
нарушението. Работодателят пълно и подробно е описал фактическата обстановка,
извършените според него дисциплинарни нарушения и адекватното според него
наказание.
Първото сочено нарушение /увреждане
имуществото на работодателя/ не се установява, тъй като добитият дървен
материал е на едно трето лице. Извършеното от ищеца обаче може да бъде квалифицирано
като уронващо престижа на ответника и злоупотреба с доверието му. Ищецът не
отрича, че е отклонил дървесина, която по служба е следвало да транспортира до
едно инвеститора. Именно той е сигнализирал ответника за станалото. Това
действие на ищеца е засегнало взаимните търговски отношения с инвеститора, като
е поставило под съмнение коректността на ответника. Последният пък е възложил
на ищеца да изпълнява тази трудова функция, тъй като е имал доверие на ищеца и
е смятал, че последният е в състояние да се справи с поставените задачи.
Въпреки формалното наличие на
дисциплинарно нарушение, извършено от страна на ищеца, същият се е ползвал с
предварителна закрила по чл.333 Кт, която не е преодоляна и уволнението само на
това основание се явява незаконосъобразно.
Ищецът следва да бъде възстановен на
преди заеманата от него длъжност- шофьор на самосвал.
Основателен се явява и иска за
присъждане на обезщетение за времето, което е останал без работа поради
уволнението в периода 28.02.13г.-08.07.13г. Размерът му е 2538.24лв. и следва
да бъде уважен до този размер, като за сумата до 3450лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На ищеца се дължат разноски в размер на
200лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
уволнението на А.Й.В. ***, ЕГН ********** извършено със заповед №**/**.**.****г. на Изп.Директор на “С.“ЕАД гр.Р., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, във вр. с чл.190 ал.1
т.4 и т.7 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на А.Й.В. на предишната му
работа- ш. на
с.,
на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.
ОСЪЖДА „С.“ЕАД гр.Р. да заплати на А.Й.В. сумата от 2538.24лв./две хиляди петстотин
тридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение
за времето от 28.02.13г.-08.07.13г, през което е бил без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2013г. до
окончателното й изплащане на основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1
КТ. и разноски в размер на 200лв./двеста лева/
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Й.В. против “С.“ЕАД гр.Р. иск по чл.225 КТ до размера на 3450лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.242 ал.1 ГПК допуска
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на иска за обезщетение.
ОСЪЖДА “С.“ЕАД гр.Р. да заплати по сметка на РРС държавна такса върху
уважените искове в размер на 201.52лв. и 70лв. разноски
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок считано от
22.07.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: