Р Е Ш Е Н И Е

№ 212

11.07.2013г., гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в публично открито заседание на 27.06.2013г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Христов

при участието на секретаря Д.Д. сложи за разглеждане гр. дело № 710 по описа за 2013 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, адрес на управление гр.София, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от Мишел Г. К. Каленс – Главен изпълнителен директор и Недялко Чандъров – Изпълнителен директор, чрез пълномощника му адв. П.П. – Д. ***, против Р.Ц.К., ЕГН **********,***, с която е предявен иск да бъде УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. дело № 294/2013г. на Районен съд Разград:

- сумата 2062.24 лв. /две хиляди и шестдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2013г. до окончателното им изплащате,

- сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, разноски по ликвидация щета, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2013г. до окончателното им изплащате,

- сумата 1259.65лв. /Хиляда двеста петдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ мораторна лихва върху горепосочените главници от 20.02.08г. до 14.02.13г.

- сумата 304.25лв. /триста и четири лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски за държавна такса и адв. възнаграждение, сторени в заповедното производство.

Претендират се деловодните разноски в настоящото производство.

Сочи се, че между ищеца и „******” ЕАД е бил сключен договор за доброволна застраховка „Автокаско на МПС” за притежаваното от второто дружество л.а. „Пежо 607” с ДК № ****. Договорът е обективиран в застрахователна полица № 42017161000210/02.10.2007г., за срок от 12 месеца за периода от 00:00 ч. на 04.10.2007г. до 24:00 ч. на 03.10.2008г.

На 21.01.2008г., в гр. Разград, на кръстовището на ул. „Й. Чобанов” и ул. „Г.С. Раковски”, срещу училище „Васил Левски” настъпило ПТП, тъй като ответникът като водач на мотоциклет ATV 150 Z, неспазвайки пътен знак Б-2 се сблъскал с горецитирания л.а. на когото са нанесени щети в страничната лява част. Произшествието е посетено от органите на КАТ, за което е съставен протокол за ПТП № 793410/12.01.2008г. След предявяване на претенцията, по силата на застрахователния договор, автомобилът е отремонтиран в сервиз на „Ауто стар” ЕООД, за което ищецът заплатил на дружеството собственик обезщетение в размер на 2062.24 лв. За администрирането на щетата са направени 15 лв. ликвидационни разноски, които ищецът също претендира. Сочи, че въпреки изпращаните покани, ответникът не е му е изплатил процесните суми. По тези съображения ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на щетата и обективира искане за осъждането му да заплати посочената по-горе главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, законната лихва и обезщетение за забава.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.

Ответникът в отговора на ИМ, сочи че исковете са допустими, но неоснователни, поради което следва да бъдат охвърлени. Оспорва приложените към ИМ документи без да излага мотиви. Единствено относно двата броя известия за доставяне, сочи че не са подписани от адресата, а и от самите известия не става ясно, кое лице е положило подписа си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, както и размера на претендираната мораторна лихва. Ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват отговорността му.

В конкретния казус ищецът основава претенцията си на възникнало в негова полза регресно право срещу застрахования водач, причинител на вредата.

Приобщени по делото като писмени доказателства са преписи от : застрахователна полица № 42017161000210/02.10.2007г., протокол за ПТП № 793410/12.01.2008г., СУМПС, Свидетелство за регистрация на МПС част І, АУАН № 218/23.01.2008г., Наказателно постановление № 218/24.01.2008 г. от Началник РПУ Разград, уведомление за щети по МПС, опис на щетите, ликвидационен акт, фактура № 4136/08.02.2008г експертиза от 11.02.2008 г., ликвидационен акт от 18.02.2008г., кредитен превод от 20.02.2008г., регресна покана /писмо с обр. разписка/ и напомнителна такава /писмо с обр. разписка/, изпратена от ищцовото дружество на ответника за плащане на щетата.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в хода на производството съдебна автотехническа експертиза, анализът на нанесените щети по л.а. „Пежо 607” с рег.№ *********, съответства на механизма на тяхното получаване. Общата стойност на средствата за възстановяване на щетите нанесени по горецитирания автомобил към 12.01.2008г., възлиза на 1806.65 лв. размерът на тези средства е определен въз основа на Наредба № 24/2006г. за задължителното застраховане, на Комисията за финансов надзор и приложената към нея Методика за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди причинени на МПС. Размерът на претендираните от ищеца разходи за ликвидация на процесната щета, в размер на 15 лв., съответства на обичайните такива за този вид дейност. Като неоспорено от страните, пълно, ясно и изчерпателно, съдът приема изцяло заключението на ВЛ.

За да възникне правото на регресен иск на застрахователя в хипотезата на която ищецът основава главния си иск, в негова тежест е, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на причинени на застрахования вреди, настъпване на застрахователното събитие и тяхното действително обезщетяване посредством плащане на застрахователна сума на увреденото правоимащо лице.

В конкретния случай, безспорно установено е, че към датата на настъпване на процесното ПТП между собственика на управлявания от ответника лек автомобил и ищеца е било налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на сключен застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица.

Същевременно съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е в състояние да обуслови извода за причинени от ответника при управление на МПС в нарушение на правилата за движение вреди по автомобил „Пежо 607” с рег.№ ********. В тази връзка съдът намира, че представеният протокол от датата на ПТП и издаденото наказателно постановление установяват по безспорен начин виновното поведение на ответника за настъпване на ПТП.

Доколкото са налице доказателства за действително превеждане на сумите за отстраняване на щетите, следва извода, че ищецът се е суброгирал в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредите.

По размера на исковете за главниците:

С оглед горните фактически и правни констатации, съдебният състав приема, че са налице визираните в хипотезата на чл.213, ал.1 от КЗ предпоставки за регресно обезщетяване на застрахователя, поради което заявеният на това основание иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен до 1806.65 лв., като за разликата до първоначално предявения размер от 2062.24 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Основателна се явява претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 15 лв. – разноски по ликвидация на щетата. На осн. чл. 86 ЗЗД, горните суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва считано от 19.02.2013г. /датата на подаването на Заявлението по чл. 410 ГПК – вж. пощенското клеймо/.

Относно производството по чл. 193 ГПК, по оспорване истинността на известие за доставяне с код PS 1040 01Z2KF N /лист 8/, относно подписа на получателя.

Съгласно чл. 193, ал.3, изр.1 ГПК „Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.”. Тъй като въпросното известие касае напомнителна регресна покана, връчена след първата, то по делото е ирелевантно дали същата е получена от ответника /тъй като първата е редовно връчена/, респективно за производството по делото е ирелевантно подписа на получател в тази разписка дали е на ответника или не. Ето защо, производството по чл. 193, ал.3, изр.1 ГПК относно известие за доставяне с код PS 1040 01Z2KF N /лист 8/, се явява недопустимо, поради и което следва да бъде прекратено.

Относно известие за доставяне с код PS 1040 01PTX2 4 /лист 10, относно връчването на първата регресна покана/ - в същото изрично е отразено, че е връчено на упълномощено лице Р. Р.. Т.е. по делото е безспорно, че подписът на лицето получило пратката не е на адресата Р.Ц.К.. Ето защо, в случая не е налице оспорване на подписа на получателя, поради и което досежно това известие за доставяне, съдът не откри производство по чл. 193 ГПК. Следва да се изтъкне, че видно от неоспореното от страните писмо с вх. № 5550 от 13.06.2013г. на „Български пощи” ЕАД /л. 54/, е че процесната кореспондентска пратка № PS 1040 01PTX2 4, е връчена на 27.06.2011г. на Р. Р. Р., пълнолетен член на домакинството, живееща на адреса на ответника /при спазване на чл. 44а от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенските парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД/, срещу подпис в кн. Обр. 242Е и оформено „Известие за доставяне” с име на получателя, дата на доставяне и подпис.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че на същото това лице – Р. Р., е получила на 17.05.2013г. изпратените до адреса на ответника препис от ИМ и разпореждането по чл. 131 ГПК по настоящото производство, със задължението да му ги предаде. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ /л.34/, поради и което няма основание да се приеме, че Р. не предава книжата на ответника.

Относно исковете за мораторна лихва.

Регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от договора за застраховка, а от закона. Неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение - непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Предвид главниците, претендирани по реда на чл. 213, ал.1 КЗ, ответникът изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение, а не от датата на увреждането, респ. от датата на плащането. Тъй като към момента на възникване на спорните правоотношения законът не предвижда определен срок за изплащане на процесното обезщетение, което се претендира на основание чл. 213, ал.1 КЗ, а не като задължение от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, приложение в случая намира общата разпоредба на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК: Решение № 89 от 30.06.2010 год. на ВКС, І т.о. по т. д. № 985/2009 год., Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.

В конкретния случай, видно от данните по делото ответникът е бил поканен да изпълни задължението си, съгласно приложена на л. 9 от делото регресна покана изх. № 92-5249/22.06.2012 г., в която му е даден петнадесет дневен срок за изпълнение на задължението по главницата. Този писмен документ има характер на покана по смисъла на чл. 82, ал. 2 ЗЗД и поставя жалбоподателя в забава по отношение на посоченото по-горе главно задължение. Същият му е връчен на 27.06.2011г. /л. 9 и л. 54/ чрез Р. Р. Р., пълнолетен член на домакинството, живееща на адреса на ответника, при спазване на чл. 44а от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенските парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД.

С оглед на изложеното, следва да се счита, че дължимостта на акцесорното задължение настъпва от момента на изтичане на срока, даден с поканата за изпълнение - т. е. от 13.07.2012 г. /до 14.02.2013г. - дата до която е поискана мораторната лихва със Заявлението за издаване заповед за изпълнение/.

Съгласно общото законово правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, дължимото обезщетение за забава за визирания период досежно главницата от 1806.65 лв. е в размер на 110.35 лв., а досежно гланицата от 15 лв. е в размер на 0.92 лв. Сумите са изчислени с програмен продукт „Апис – Финанси”. Ето защо, за разликата над така изчислените суми за мораторна лихва, до първоначално претендирания размер от за разликата до първоначално предявения размер от 1259.65 лв., иска за мораторна лихва следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По разноските.

С оглед изхода от спора, разноските направени от заявителя в хода на заповедното производство, следва да му бъдат заплатени от страна на ответника, съразмерно с уважената част, а именно – 179.01 лв., като претенцията за разликата до претендирания размер от 304.25 лв., следва да се отхвърли, като неоснователна на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Разноските в исковото производство, следва да бъдат присъдени на ищеца, съразмерно с уважената част от исковите претенция, а именно – от сторените деловодни разноски в настоящото производство в общ размер на 460.78лв. /от които 390 лв. - възнаграждение ВЛ, 67.68 лв. – заплатена държавна такса, 3 лв. банкова такса/, на ищеца следва да се присъдят 266.91 лв., като разликата до претендирания размер от 460.78 лв. искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

По държавните такси.

С исковата молба “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД са предявени четири кумулативно съединени искове, за установяване в отношенията между страните, че ответникът Р.Ц.К., дължи на ищеца :

- сумата 2062.24 лв. /две хиляди и шестдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ - застрахователно обезщетение,

- сумата от 15 лв. /петнадесет лева/ - разноски по ликвидация щета,

- сумата 1259.65лв. /хиляда двеста петдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ - мораторни лихви върху горепосочените две главници от 20.02.08г. до 14.02.13г., /което представлява два иска/.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 от ГПК, при кумулативно съединени искове се дължи държавна такса по всеки иск.

На осн. чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс “По искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.”

Ето защо, дължимата ДТ за първия иск е 82.49 лв., за втория, третия и четвъртия – по 50.00 лв., т.е. общо – 232.49 лв. ищецът е внесъл 133.48 лв. Разликата до пълния размер, която е 99.01 лв., с оглед изхода на спора следва да бъде разпределена между страните, както следва: ответникът следва да внесе по сметка на РРС сумата от 57.43 лв., а ищецът – сумата от 41.58 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, адрес на управление гр.София, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от Мишел Г. К. Каленс – Главен изпълнителен директор и Недялко Чандъров – Изпълнителен директор, иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, че ответникът Р.Ц.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. дело № 294/2013г. на Районен съд Разград:

- сумата от 1806.65 лв. (хиляда осемстотин и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща вземане по регресна претенция на заявителя против длъжника за причинени имуществени вреди на застраховано лице, с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, относно щета № 4201161080010 на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2013г. до окончателното изплащате на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 2062.24 лв. като неоснователен и недоказан,

- сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща разноски по ликвидация на щета № 4201161080010 в „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2013г. до окончателното й изплащане,

- сумата от 110.35 лв. /сто и десет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху първата от горепосочените главници и сумата от 0.93. лв. /деветдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва върху втората от горепосочените главници, за периода от 13.07.2012 г. до 14.02.2013г., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на мораторна лихва върху двете горепосочени главници за разликата до първоначално предявения размер от 1259.65 лв. за периода от 20.02.2008г. до 13.02.2013г., като неоснователно и недоказано,

- сумата от 179.01 лв. /сто и седемдесет и девет лева и една стотинка/ представляващи разноски направени в заповедното производство, съразмерното с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на пълния размер на разноските от 304.25 лв., като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, адрес на управление гр.София, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от Мишел Г. К. Каленс – Главен изпълнителен директор и Недялко Чандъров – Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград, сумата от 41.58 лв. /четиридесет и един лев и петдесет и осем стотинки/ за дължима държавна такса.

ОСЪЖДА, Р.Ц.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград, сумата от 57.43 лв. /петдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ за дължима държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Ц.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, адрес на управление гр.София, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от Мишел Г. К. Каленс – Главен изпълнителен директор и Недялко Чандъров – Изпълнителен директор сумата от 266.91 лв. /двеста шестдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/, за сторените съдебно деловодни разноски в исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноските за разликата до първоначално предявения размер от 560.78 лв., като неоснователно.

ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 193 ГПК, по оспорване истинността на известие за доставяне с код PS 1040 01Z2KF N /лист 8/, относно подписа на получателя, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се докладва по ч.гр.д.№ 294/2013г. по описа на Районен съд - Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: