Р Е Ш Е Н И Е

№ 215, 01.07.2013г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на първи юли две хиляди и тринадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 738 по описа за 2013г.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на З.Д.А., ЕГН ********** и А.А.М., ЕГН ********** за издаване на заповед за защита за осъществявано домашно насилие от И.В.А., ЕГН ********** КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА..

ОСЪЖДА З.Д.А. и А.А.М. да заплатят по сметка на РРС държавна такса от 10лв.

Препис от решението да се изпрати на РУП-Разград.

Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес пред Разградски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

МОТИВИ към решение №215/01.07.2013г. по гр.дело №738 по описа за 2013г. на РРС.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от ЗЗДН.

Постъпила е молба от З.Д.А. и А.А.М., с която молят съда да издаде в тяхна полза заповед да за защита, с която да наложи мерки по чл.5 ал.1 т.1,2,3, 4 и 5 от ЗЗДН на спрямо съпруга на първата и зет на втората молителки, с когото обитават едно жилище.

Нарушителят И.В.А. оспорва молбата, твърди че не е удрял съпругата си, нито е заплашвал тъща си. Твърди, че употребява умерено алкохол, но не е с агресивно пиянство. Жена му заминала със сутеньора си в Германия, откъдето му се обадила. Всички деца живеят при него към настоящия момент.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

З. и И. са съпрузи, а втората молителка е тъща на И.. Двамата имат от брака си общо 7 деца, като под 18г. са М., М., А.и И.. През месец май 2013г. страните мислели да ходят да работят в Германия. После З. решила да отиде сама, без И. и децата. И. много се ядосал и започнал да се кара със З.. Не е удрял или заплашвал никого, тъй като тя веднага извикала полицията. Прибрали ги в полицията. След това З. взела малките деца и отишла при братовчед си. Като заминала за Германия, И. отишъл и си прибрал децата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима, подадена в месечния срок. Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от закона домашното насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът към такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират в семейна или родствена връзка и обитават едно жилище. От събраните гласни доказателства /разпита на дъщерята на страните/ не се установява твърдяното от молителките, а именно И.А. да е удрял съпругата си и да е заплашвал нейната майка. Действително е имало семеен скандал, който обаче не е проява на форма на домашно насилие /психическо или физическо/. Съдът кредитира показанията на св.Н. В., очевидец, която твърди, че майка й е предизвикала кавгата с желанието си да замине сама за чужбина, въпреки несъгласието на съпруга й. При кавгата и двамата съпрузи са били агресивни, но удари и заплахи не е имало. Представеният от молителките протокол за полицейско предупреждение от 27.11.12г. установява, че и друг път е имало скандали в семейството, като молителката редовно звъни в МВР.

От друга страна се установява, че И.А. е грижовен родител. Прибрал е децата си от дома на братовчеда на съпругата си и единствен полага грижи за всичките си деца, вкл.пълнолетните. Ако молителката считаше, че животът или здравето на децата й е в опасност не би следвало да ги оставя и да замине за чужбина.

Предвид на това гореизложеното, съдът намира че молбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Молителките следва да заплатят по сметка на РРС следващите се т.д.

В горния смисъл, съдът се произнесе с решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :