Р Е Ш Е Н И Е

№ 300 05.07.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на пети юни две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г. Мавроднова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 298 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “******” ЕООД против наказателно постановление № 25-2502454 от 28.03.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 296 ал.1 от КТ във вр. с чл. 6 ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно от формална страна наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.13 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места на строителен обект “Изпълнение на строителство включващо строителни монтажни и консервационно – реставрационни работи по проект “*********”” в гр. Разград, кв.605, изпълняван от дружеството на жалбоподателя. Проверката продължила и на 20.02.13 г., за която дата от работодателя с призовка било изискано представяне на документите касаещи спазването на изискванията на трудовото законодателство, включително и такива доказващи раздаване на работно облекло /т.14 от призовката/. Въз основа на представените документи и проверката на работни места, контролните органи приели, че жалбоподателя не е осигурил безплатно работно облекло на работещите на обекта лица. До това заключение достигнали след представена им от работодателя заповед от 19.02.2013 г., издадена на осн. чл. 296 от КТ и чл. 7 и чл. 8 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло, в която било определено работно облекло по длъжности /полугащеризони и якета/ и след представен “опис” от работодателя, в който се сочи, че работещите разполагат с: жилетки, каски, ръкавици и маски. Въз основа на констатациите от проверката на 08.02.2013 г. при която установил, че работещите на обекта не ползват работно облекло и въз основа на представените на 20.02.13 г. документи, което не удостоверявали осигуряването на такова от работодателя, свидетеля К. съставил АУАН с бл. № 25 – 2502454/20.02.2013 г., в който е посочено, че работодателят до 20.02.2013 г. не е осигурил на наетите на проверявания обект безплатно работно облекло. За виновно нарушени са посочени разпоредбите на чл. 296 ал.1 от КТ вр. с чл. 6 ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което е посочено че работодателят не е осигурил на работещите на проверявания обект определеното с негова заповед работно облекло, което се установявало от извършените две проверки /на 08 и 20.02.13 г./ и което представлявало нарушение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Самото нарушение е квалифицирано като такова по чл. 296 ал.1 от КТ вр. с чл. 6 ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло и отговорността на жалбоподателя, в качеството му на работодател е е ангажирана на осн. чл. 413 ал.2 от КТ с налагане на административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. К..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

На първо място следва да бъде отбелязано, че в нарушение на изискванията на чл. 42 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, нито актосъставителят нито административнонаказващият орган са посочили датата на извършване на нарушението. Действително в случая се касае за нарушение осъществено под формата на бездействие. Това бездействие обаче е съставомерно след точно определен в правната норма момент. Разпоредбата на чл. 8 ал.2 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло, сочи че работното облекло се предоставя на работника в готов вид в деня на постъпването му на работа. Следователно настоящото нарушение е било осъществено именно след посочения момент, който обаче не е посочен в постановлението, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Нещо повече. В АУАН се сочи, че работното облекло не е било раздадено в срок до 20.02.13 г. Такъв срок не е определян от проверяващите и ако той бе определен от тях, нарушението на жалбоподателя щеше да е съставомерно по друг текст от закона. В самото наказателно постановление пък, се сочи че нарушението се състои в това, че определеното със заповед на работодателя работно облекло не било осигурено на работещите на обекта. Заповедта на работодателя от 19.02.13 г. за раздаване на такова облекло е последваща проверката от 08.02.13 г. и към последно посочения момент е невъзможно да е била изпълнена. Датата на издаване на заповедта, както бе посочено и по – горе, е ирелевантен за определяне на датата на осъществяване на нарушението, доколкото задължението на работодателя за осигуряване на работно облекло е дължимо в определен от правната норма момент. Като не е посочил кога е осъществено нарушението от жалбоподателя, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно от формална страна НП, което подлежи на отмяна само на посоченото основание. Датата на осъществяване на нарушението е един от съществените реквизити на постановлението, доколкото същата е началния момент от който започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тя е от съществено значение и при определяне на приложимия закон в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Ето защо и нейното непосочване пряко рефлектира върху правото на защита на субекта на нарушението и винаги представлява такъв порок на постановлението водещ до неговата незаконосъобразност. Извън изложеното до тук остава и друго обстоятелство. След като е посочил за нарушени разпоредбите на чл. 296 ал.1 от КТ и чл. 6 ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло, административнонаказващият орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 413 ал.2 от КТ. Посочената санкционна норма е приложима в случаите на неизпълнение на задълженията на работодател за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 296 от КТ се намира в глава ХІV “Социално-битово и културно обслужване в предприятието”, която е следваща на глава ХІІІ “Здравословни и безопасни условия на труда”. В глава XІІІ от Кодекса – чл. 284, също има поставени изисквания за осигуряване на работно облекло, но то е специално такова и тази норма не се сочи за нарушена от жалбоподателя. Неизпълнението на чл. 296 от КТ да се осигури работно облекло, не представлява нарушение на задължение относимо към изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, както неправилно е посочил административнонаказващият орган. Ако се касае до неизпълнение на такова задължение, то нарушена ще бъде разпоредбата на чл. 284 от КТ. Правната квалификация и описанието на настоящото нарушение обаче, предполага приложение на санкционна норма различна от тази, на основание на което е антажирана отговорността на дружеството работодател, което обстятелство също представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно от формална страна.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-2502454 от 28.03.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 296 ал.1 от КТ във вр. с чл. 6 ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на “*******” ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: