Р Е Ш Е Н И Е

№ 301 05.07.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на пети юни две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г. Мавроднова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 299 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “******” ЕООД против наказателно постановление № 25-2502453 от 28.03.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно от формална страна наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.13 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места на строителен обект “Изпълнение на строителство включващо строителни монтажни и консервационно – реставрационни работи по проект “********”” в гр. Разград, кв.605, изпълняван от дружеството на жалбоподателя. Проверката продължила и на 20.02.13 г., за която дата от работодателя с призовка било изискано представяне на документите касаещи спазването на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, включително и оценка на риска /т.14 от призовката/. Въз основа на представените документи и проверката на работни места, контролните органи приели, че жалбоподателя не е изготвил оценка на риска, тъй като такава не им било предоставена, нито при проверката на 08.02.2013 г., нито след нарочното й поискване. За така установеното, актосъставителят – св. К. съставил АУАН с бл. № 25 – 2502453/20.02.2013 г., в който е посочено, че работодателят до 20.02.2013 г. не е изготвил оценка на риска за здравето и безопасността на наетите на обекта лица. За виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което е посочено че работодателят не е изготвил оценка на риска за здравето и безопасността на работещите на обекта, която да обхване избора на работно оборудване и организацията на работните места. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ и отговорността на жалбоподателя, в качеството му на работодател е ангажирана на осн. чл. 413 ал.2 от КТ с налагане на административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. К..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна.

Неоснователни са изтъкнатите от защитата аргументи в тази насока. Изискване за посочване номера на АУАН в текста на наказателното постановление, разпоредбите на ЗАНН не поставят. В постановлението е посочено мястото, на осъществяване дейността предмет на проверка – гр. Разград, като по този начин е индивидуализирано и мястото на осъществяване на самото нарушение, касаещо неизпълнение на задължението на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите на обекта. Що се отнася до датата на осъществяване на нарушението, доколкото се касае до дължимо към всеки един момент действие от страна на работодателя, а самото нарушение се изразява в противно на правната норма бездействие, то датата на установяване на нарушението, следва да бъде приета за такава на извършване на същото, доколкото оценката на риска е дължима към всеки един момент до завършване на строежа /чл. 15 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/. Жалбоподателят е бил представляван надлежно от нарочно определено от него лице за целите на проверката по реда на чл. 403а от КТ, поради което и обстоятелството, че на управителя на дружеството лично не бил връчен АУАН, не представлява нарушение на изискванията на закона за предявяване на акта. Твърдението, че описанието на нарушението не съответства на чл. 57 от ЗАНН не може да бъде споделено. Поставеното изискване на разпоредбата на чл. 16 ал.1 от ЗЗБУТ към работодателя е конкретно и неговото неизпълнение, не би могло да бъде описано по начин различен от съдържанието на правната норма. Несъстоятелни са и изтъкнатите аргументи за незаконосъобразност на постановлението поради непосочване в същото за нарушена разпоредба на КТ. В Кодекса се съдържат санкционните разпоредби приложими при неспазване на задълженията за безопасни и здравословни условия на труд, произтичащи и от ЗЗБУТ и от подзаконовите нормативни актове.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗБУТ: “Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност..». Задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са възложени на работодателите, съгласно разпоредбата на чл. 14 от Закона. Правната норма на чл.16, поставя и конкретни изисквания към работодателя насочени към обезпечаване и реализиране на общото му задължение по чл. 14, едно от които е и изискването да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места. Действително посочената правна норма е обща, като дефиренциацията на параметрите, които следва да бъдат обхванати от оценката на риска са поставени в зависимост от спецификите на осъществяваната трудова дейност и са регламентирани в подзаконовите нормативни актове по прилагане на ЗЗБУТ. Независимо от това разпоредбата на чл. 16 ал.1 т.1 е императивна и нейното неизпълнение от работодателя, макар по правило да предполага и неизпълнение на други правни норми, представлява конкретно административно нарушение. Административното нарушение по чл. 16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ означава, че оценка на риска от работодателя за определен вид дейност не е изготвена. Именно в това се състои и санкционираното с настоящото наказателно постановление нарушение осъществено от жалбоподателя. Доказателства за изпълнение на посоченото задължение не са представени и в настоящото производство. Ето защо и като е счел, че липсата на оценка на риска при осъществяваната дейност на строителен обект от жалбоподателя в качеството му на работодател по смисъла на КТ, представлява нарушение на изискванията на чл. 16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ, административнонаказващият орган е издал една правилно и законосъобразно наказателно постановление. Отговорността на дружеството е ангажирана по относимата към този вид нарушение санкционна правна норма – чл. 413 ал.2 от КТ, касаещ неизпълнения на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. И доколкото наложеното административно наказание «имуществена санкция» е в минималния предвиден в закона размер от 1 500 лв., то липсват и основания за изменяване на постановлението в този смисъл.

В случая съдът не споделя изложените аргументи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освен, че разпоредбите на ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове уреждат обществени отношения от изключителна важност, доколкото са относими към живота и здравето на работещите, то в случая следва да бъдат преценени и обстоятелствата, че в проверявания обект/според предоставения от жалбоподателя списък/ работят 26 лица, както и че дейността, която те осъществяват представлява завишена степен на риск, обуславяща както използване на лични предпазни средства, така и преценка на работно оборудване и параметрите на работната среда и която дейност предполага преминаване през различни специфични етапи. Ето защо, съдът намира че неизпълнението на посоченото задължение в конкретния случай, не би могло да представлява маловажно нарушение по смисъла на закона.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2502453 от 28.03.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на “********” ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: