№308 08.07.2013г.
град Разград
Разградският районен съд
на седми
юни две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета
Добрева
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
АНДело
№
316 по
описа за 2013г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от А.М.К. срещу наказателно постановление
№23 от 10.04.2013г.
на Кмета на Община Разград, с което на основание чл.266 ал.1, предл.4 за нарушение на
чл.213, ал.1, предл.3, т.2 от Закона за горите на жалбоподателя е наложена
глоба от 50 лв и на основание чл.273 ал.1 от същия закон са отнети в полза на
държавата вещите послужили за извършване на нарушението – 1 бр. кон /женски/
червен на цвят, 1 бр. конска амуниция, 1 бр. конска каруца с гумени колела,
зелена на цвят и 1 бр. ръчен трион.
Жалбоподателят
излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли
същото да бъде отменено изцяло, като алтернативно моли отмяна на
постановлението, в частта, в която е постановено отнемане на вещите.
Представителят
на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.
Разградският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2013
г. в в землището на с. Благоево, м. «Фазанарията», отдел 402, подотдел Ж, жалбоподателят
превозвал дървесина – нарязани дърва /акация и габър/ за огрев с управлявана от
него конска каруца. При извършената му от контролните органи по ЗГорите
проверка, К. не представил превозен билет.
При измерването на дървесината от актосъставителя – св. С. било установено нейното количество – 0,70
куб.м. Според дадените от самия жалбоподател пред свидетеля обяснения, дървата
били отрязани в гората от него с трион, който се намирал в каруцата. При така
установеното, като приел че осъщественото от жалбоподателя представлява
нарушение на чл. 213, ал.1, предл.3, т.2 от Закона за горите, тъй като той
транспортира дървесина непридружена от превозен билет, св. С. съставил АУАН с бл. № С :ИООА № 001143, който
бил предявен и подписан от К.. Въз основа на акта било издадено и атакуваното
НП, в което административнонаказващият орган е посочил за виновно нарушена
разпоредбата на чл. 213, ал.1, предл.3,
т.2 от Закона за горите и отговорността на жалбоподателя е санкционирана по
реда на чл. чл.266 ал.1, предл.4 от ЗГорите с налагане на административно
наказание «глоба» в размер на 50,00 лв. На осн. чл. 273 ал.1 от същия закон са
отнети и вещите послужили за извършване на нарушението и тези предмет на
същото.
Въз
основа на разпитания в хода на
производството актосъставител – свидетеля С. се установяват идентични с
описаните в акта и постановлението фактически обстоятелства. По искане на
жалбоподателя са допуснати свидетелите М. /син на последния/ и И.. Показанията
на втория от тях не опровергават изложеното от актосъставителя и отбелязано в
акта, досежно количеството превозвана
дървесина, тъй като самия свидетел уточнява, че не е бил очевидец при
извършване или установяване на нарушението. Твърденията му досежно цената на
кубик дърва за огрев, не биха могли да бъдат доказателства в тази насока.
Показанията на св. М. досежно обстоятелството, че именно той е собственик както
на каруцата така и на коня, с които дървесината е била превозване, не могат да
установят соченото обстоятелство, което подлежи на доказване по надлежния ред –
чрез писмени доказателства, каквито в производството не бяха представени.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Като
подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по
следните съоражения:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, поради което същото се
явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществено ли е
нарушението и извършено ли е то от жалбоподателя виновно, съдът намира, че в настоящото
производство доказани бяха всички елементи от обективна и субективна страна на
санкционираното нарушение осъществено от жалбоподателя.
Разпоредбата
на чл.213 от ЗГорите, ал.1, т.2 забранява
транспортирането на дървесина непридружена
с превозен билет. В случая превозването
от жалбоподателя с конска каруца на 0,70 куб.м. дърва, представлява
транспортиране на дървесина по смисъла на закона. По отношение на тази дейност е следвало и
изпълнение на изискването дървесината да бъде придружена с превозен билет. И
тъй като такъв не е бил издаван на жалбоподателя, поради обстоятелството, че дървата са били
добити незаконно, то и осъщественото от него, осъществява признаците от
обективна страна на административно нарушение по текста посочен за виновно
нарушен от административно наказващия орган - чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.
Нарушението е съставомерно и от субективна страна – жалбоподателят е съзнавал,
че превозва дървесина, която не е придружена с превозен билет, че такъв не му е
издаван от компетентните органи. Независимо от това, действайки умишлено, той е превозвал добитите от него дърва от
горския масив. Посоченото нарушение законосъобразно е санкционирано по реда на чл.266, ал.1 от ЗГорите,
предвиждащ вида и размера на следващото се административно наказание глоба,
налагана на физическо лице, което в нарушение на изискванията на закона
транспортира дървесина. И тъй като размерът на наказанието е определен на
минимума предвиден в закона от 50 лв. /при максимална стойност на същото от 3 000
лв./, то липсват и основания за изменение на постановлението в тази насока.
Съдът не
споделя изложените от защитата аргументи за маловажност на нарушението. В
случая, дори да се приеме, че стойността на транспортираните вещи е
незначителна, то налице са други обстоятелства, определящи значителна степен на
обществена опасност на нарушението и вредните последици от него. В тази насока следва
да бъдат преценени обстоятелствата, при които самото нарушение е осъществено –
транспортираната дървесина е била добита от самия жалбоподател, с което той е
осъществил и друго административно нарушение на закона; количество от 0,70
куб.м., които не са подлежали на сеч,
предполага унищожаване на дървета, чиято
репродукцията е невъзможна; изкуственото възстановяване на гората е
изключително бавен и трудоемък процес, а
самото нарушение /транспорт на незоконно добита по смисъла на НК дървесина/, е
с изключително висока степен на обществена опасност, поради зачистилия брой простъпки
от същия вид. Ето защо и липсват основания да се приеме, че настоящото
нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Що се
отнася до постановено отнемането на вещите послужили за извършване на
нарушението на основание чл.273 ал.1 от ЗГорите –1 бр. кон /женски/ червен на
цвят, 1 бр. конска амуниция, 1 бр. конска каруца с гумени колела, зелена на
цвят и 1 бр. трион, следва да бъде отбелязано, че посочената разпоредба от
закона е приложима във всички случаи на нарушение на разпоредбите на ЗГорите.
Единственото изключение от правилото посочената правна норма предвижда в
случаите когато се установи, че вещите са ползвани независимо или против волята
на собственика им. Доказването обаче, че същите не принадлежат на нарушителя е именно
в негова тежест. Това не бе сторено в настоящото производство с надлежните
доказателствени средства. В случая неприложима е и разпоредбата на чл. 20 ал.4
от ЗАНН, според която отнемането на вещите не се допуска когато стойността им
не съответства на характера или тежестта на нарушението. Тъй като формата на
изпълнителното деяние на нарушението се изразява в транспортиране – т.е.
предполага се ползването на ППС за преместването на дървесината, а в случая
това е станало именно с конската каруца, която е била запълнена с нея, а и
поради обстоятелството, че самото нарушение представлява висока степен на
обществена опасност, то не може да се приеме, че постановеното отнемане е
незаконосъобразно. В случая стойността на превозваната дървесина следва да бъде
съобразена, но тя не е определяща за тежестта на нарушението. По тези
съображения, съдът не намира че в случая е налице такова несъответствие между
стойността на отнетите вещи и характера, или тежестта на нарушението, която да
води до незаконосъобразност на постановеното отнемане.
Ето защо и по изложените съображения съдът
намира, че такауваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от
изложеното до тук, на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно
постановление №23 от 10.04.2013г. на
Кмета на Община Разград, с което на основание чл.266
ал.1, предл.4 за нарушение на чл.213, ал.1, предл.3, т.2 от Закона за горите на
А.М.К. е наложена глоба от 50 лв и на основание чл.273 ал.1 от ЗГорите са
отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението – 1
бр. кон /женски/ червен на цвят, 1 бр. конска амуниция, 1 бр. конска каруца с
гумени колела, зелена на цвят и 1 бр. ръчен трион
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: