Р Е Ш Е Н И Е

№ 310 08.07.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на седми юни две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 326 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “****” ЕООД, ЕИК 117101930 против наказателно постановление № 48509 – F049174/15.04.2013 г. на Директор на Офис Разград при ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 231 от ЗКПО, на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като сочи че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2013 г. от дружеството жалбоподател, в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 228 от ЗКПО, била подадена данъчна декларация за дължим данък по чл. 231 от Закона. Тъй като удостоверителните знаци, за които се отнасяла декларацията били получени от жалбоподателя на 18.01.2013 г. /обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя, а е и установено от направеното от самия него отбелязване в декларацията/, актостъставителят – св. А./инспектор по приходите в ТД на НАП Варна/, съставила АУАН с № F049174 за така осъщественото нарушение – за това, че декларацията е подадена със закъснение, в нарушение на разпоредбата на чл.231 от ЗКПО, според която срокът за подаването й е 10- то число на месеца, следващ получаването на знаците. Въз основа на акта, на 15.04.2013 г., било издадено и атакуваното НП, с което нарушението е описано по начин идентичен с даденото му в акта описание, като е посочено че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да декларира дължимия данък с подаване на декларация по чл. 231 от ЗКПО в законоустановения срок – 10 число на месеца следващ този на получаването на удостоверителните знаци за участие в хазартни игри, като декларацията е подадена със закъснение от 22 дни – на 06.03.13 г. За така описаното нарушение по чл. 231 от ЗКПО, на осн чл. 261 ал.1 от ЗКПО на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. В атакуваното НП административнонаказващият орган е мотивирал липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН сочейки, че се касае до нарушение на документооборота и отчетността пред Държавата.

В хода на съдебното производство, отразените в АУАН факти се установяват от разпита на актосъставителя - св. А. и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е нсеоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орагн, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Безспорно с бездействието си в законоустановения срок, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 231 от ЗКПО, който определя срок за деклариране на дължимия данък по раздел ІІІ до 10-то число на месеца, следващ този, в който са получени удостоверителните знаци за участие на хазартни игри. С неподаване на посочената декларация до 11.02.2013 г. включително /тъй като 10.02.13 г. е бил почивен ден – неделя/, е бил осществен и състава на административното нарушение, за което дружеството е санкционирано. Законосъобразно е ангажирана и неговата отговорност по реда на чл. 261 от Закона, предвиждащ санкциониране на данъчно задължено лице, което не подаде декларация в предвидените срокове, с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 3 000 лв. В случая съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и същата подлежи на съдебен контрол. Настоящото нарушение макар и формално, също би могло да представлява маловажен случай при сравнението му с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Липсват обаче предпоставките за споделяне на поддържаната от защитата теза в тази насока. На първо място, следва да бъде отбелязано, че срока на закъснението за подаване на декларацията е значителен, като надхвърля три седмици. Освен това твърдението, че дължимия данък за хазартната дейност е бил внесен още на 18.01.2013 г. безспорно е вярно, но задължението за плащането му произтича от разпоредбата на чл. 232 от Закона, според която той следва да е платен преди получаване на удостоверителните знаци. Декларирането на данъка обаче е друго, самостоятелно задължение, произтичащо от посочената за нарушена в НП разпоредба. Съобразно спецификата на осъществяваната от жалбоподателя дейност, облагана по реда на ЗКПО се касае до деклариране на предварително платен данък. Същия обаче, следва да бъде и статистически отчетен чрез подаване на нарочна за това декларация. Ето защо и самото й неподаване, при наличие на данъчни задължения, при значителния период на закъснение и при липса на твърдени и доказани обективни обстоятелства препятстващи подаването й в срок, не навеждат на извод за маловажност на настоящото нарушение. Обстоятелството, че осъщественото от жалбоподателя нарушение е първо такова, е съобразено при определяне от административнонаказващия орган на следващото са наказание имуществена санкция, като е наложен минималния предвиден в закона размер от 500 лв. Ето защо, по изложените по – горе съображения съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 48509 – F049174/15.04.2013 г. на Директор на Офис Разград при ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 231 от ЗКПО, на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО на “****” ЕООД, ЕИК 117101930 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: