№ 319, 12.07.2013г., град Разград
Разградският районен съд
На единадесети Юни 2013година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд 329 по описа за 2013г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ « ********* « БУЛСТАТ 116585752, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. « ******** « №**, вх. *, ет.*, ап.*, собственост и представляван
от Т. К. К. ЕГН **********, против НП № 47397 - 0049068/ 10.04.2013г. на Директор
Дирекция « Контрол»при ТД на НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1
от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2273,23 лева на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, изпраща процесуален представител, който навежда доводи за осъществени
груби процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
НП, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Моли за отмяна на
процесното НП.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: При
извършване на ревизия, възложена със ЗВР № 1204160/27.11.2012г. в ТД на НАП –
Варна, ИРМ – Разград, приключила с Ревизионен Доклад № 1204160/18.03.2013г.,
служител на ТД на НАП – Варна – св. Н. П., установила, че Т. К. К. в
качеството си на ЕТ „ ********* „БУЛСТАТ
116585752 е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 от ЗДДС в срок
до 14.08.2012г. Лицето е регистрирано по ЗДДС от 01.10.2012г./ следствие
подадено от него заявление на 24.09.2012г./. За периода 15.08.2012г. до
30.09.2012г. вкл. е реализиран облагаем оборот в размер на 14239,46лв. с
включен ДДС в размер на 2373,25лв., съгл. Чл. 67, ал.3 от ЗДДС. По този начен
лицето не е начислило ДДС в размер на 2373,25лв. за реализирания от него
облагаем оборот в размер на 14239,46лв. за периода 15.08.2012г. до 30.09.2012г.
На 19.03.2013г. Н. П. *** на ТД на НАП – Варна, връчила екземпляр от Ревизионния доклад на жалбоподателя и в негово присъствие и присъствие на свидетел съставила АУАН бл. № 0049069, в който описала нарушението по посоченияу начин, квалифицирала го като такова по чл.86, ал.1, вр. Чл.102, ал.3,т.1 от ЗДДС и го връчила на нарушителя, който го подписал без да впише възражения.
На база съставеният АУАН на 10.04.2013г. Директор Дирекция « Контрол»при ТД на НАП гр.Варна, издал процесното НП, в което описал по аналогичен с АУАН начин нарушението, също го квалифицирал по чл.86, ал.1, вр. Чл.102, ал.3,т.1 от ЗДДС и на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, наложил адм. наказание «имуществена санкция « в размер на 2273,23лв. /размера на неначисления, дължим за периода ДДС/. НП връчено лично на жалбоподателя на 15.04.2013г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 24.04.2013г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
По същество е неоснователна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства: НП
№ 25757 – F018891/20.11.2012г.
на Директор на офис – Разград при ТД на НАП – Варна; Ревизионен Доклад №
1204160/18.03.2013г. с приложения, Ревизионен АКТ № 171204160/16.04.2013г.,
безспорно се установява, че към 14.08.2012г. за нарушителя е възникнало адм.
задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и от този момент за него по
закон / ЗДДС / е възникнало задължения да начислява дължим ДДС, съобразно
чл.86, ал.1 от ЗДДС. Нарушението е извършено с бездействие.
От приложените по делото писмени доказателства, се
установява и размера на дължимия и неначислен за процесния период ДДС, съгл.
нормата на Чл.102, ал.3,т.1 от ЗДДС - 2373,25лв. Съгласно
разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС това е и размера на адм. санкция, която
следва да бъде наложена в случая.
Съдът
намира възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя за
неоснователни. Съдът намира, че поведението на жалбоподателя е съставомерно за
описаното и санкционирано нарушение, предвид изложеното. От посочената дата
14.08.2012г. за него е възникнало задължение за начисляване на ДДС по един от
способите посочени в чл.86, ал.1 от ЗДДС. Да, разпоредбата на чл.102 е в раздел
«Регистрация по инициатива на органа по
приходите” в ЗДДС, но в ал.3, т.1 на същата норма се отнася именно
до случаи като процесния, в който се указва начина на определяне на дължимия
ДДС /за периода, за който лицето е било данъчно задължено но не е начислявало
ДДС/. Относно датата на извършване на нарушението, същата следва да бъде
извлечена от обстоятелствената част на АУАН, респективно НП, защото са визирани
два данъчни периода и по този начин се приема, че нарушението е продължено,
осъществява се през целия период, както вече беше отбелязано чрез бездействие.
Мястото на извършване на нарушението, безспорно е в гр. Разград /както и
мястото на установяване/, защото компетентната ТД на НАП по отношение на
данъчнозадълженото лице – нарушителя, съобразно търговската му регистрация е ТД
на НАП – Варна, като най – близкия представител, пред, който жалбоподателя
дължи действието по изпълнение на задължението си е Офис – Разград.
В този смисъл атакуваното
НП, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 47397 - 0049068/ 10.04.2013г.
на Директор Дирекция « Контрол»при
ТД на НАП гр.Варна, с което на ЕТ « ********* « БУЛСТАТ 116585752, със седалище
и адрес на управление гр. ****, бул. « ********
« №**, вх. **, ет.**, ап.**, собственост и представляван от Т. К. К. ЕГН ********** за
нарушение на чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер
на 2273,23 лева на основание чл.180,
ал.2 от ЗДДС, като превилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: